България ще остане в лапите на концесионерите със скритата подкрепа на Правителството, независимо от високо декларираната от него борба срещу възможностите за корупция, коментира д-р инж. Александър Трифонов за Епицентър.бг.

На 28.04. т.г. на портала за обществени консултации на Министерския съвет беше публикуван проект на Наредба за определяне на концесионното плащане за добив на подземни богатства по Закона за подземните богатства, придружен с доклад до Министерския съвет от Александър Николов-министър на енергетиката и Асен Василев-заместник министър-председател по еврофондовете и министър на финансите.

Срок за предоставяне на мнения, бележки, предложения е 30.05. като до 16. 05. такива не са публикувани.

Аз се опитах да проведа писмен диалог с Министерството на енергетиката по обявените координати, но без успех. В медийното пространство от няколко дни се разпространяват дитирамби в чест на Асен Василев как вдига 5 пъти концесионното възнаграждение.

Това е положителен факт, но решава ли проблемите в концесионирането на подземните богатства. Никой обаче не анализира това достатъчно ли е, правилен ли е подходът, респ. какъв ще бъде ефектът за бюджета на страната. Това е поводът да предизвикам по-широка дискусия по темата със следните въпроси и констатации:

І. По доклада:


Целите на предложения проект на наредба са:
- размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия, свързани с интензивното развитие на миннодобивния отрасъл – търсене, проучване и добив на подземни богатства;

От "Възраждане" зоват за оставка на кабинета "Петков" и предсрочни избори


- по-справедливо разпределение на икономическите ползи от добива на подземни богатства между концедент и концесионер, при отчитане възвръщаемостта на вложените инвестиции при добива, невъзобновяемия характер на публичния ресурс, източник на ползите и пазарното търсене на крайните продукти от него.

Няма аргументи как с новия проект ще се постигнат тези цели и кои са критериите за „Справедливо разпределение на икономическите ползи“. Без тълкуване и критерии тези цели остават добро пожелание.

Икономист разби твърденията на Асен Василев за лошите работодатели с данни на Евростат


Към 1 март 2022г. действащи са 528 концесионни договора за добив на подземни богатства, разпределени по групи подземни богатства, както следва:
метални полезни изкопаеми – 21 договора
неметални полезни изкопаеми – индустриални минерали – 74 договора
нефт и природен газ – 18 договора
твърди горива – 15 договора
строителни материали – 325 договора
скалнооблицовъчни материали – 74 договора
минни отпадъци – 1 договор.

 

Съответно приходите от концесионни възнаграждения (без ДДС), които се събират по ЗПБ за периода 2018 г.-2021 г. се разпределят, както следва:

Това е статистика, без анализ. Мизерните приходи са утвърдена тенденция, защото за 2010 г. те са 48 млн. лева, за 2011 г. – 63 млн. лева, за 2012 – 76 млн. лева, за 2013 – 90 млн. лева. Според доклад на БОРКОР (Центърът за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност) от м. април 2014 г. 

„Анализ на нормативните актове и процедурите при концесиониране в Република България“ държавата е загубила от 2008 г. до 2014 г. около 1 млрд. лв. от несъбрани концесионни такси. След този доклад на 3.07.2014 г. тази структура е закрита и се трансформира като звено към Министерския съвет, за да може вероятно да се контролира нейната дейност. В резултат никаква повече аналитична дейност в това направление досега.


Няма анализ кои видове подземни богатства участват в отделните групи, за които са предоставени лицензии за добив. Какъв е остатъчният ресурс, кои подземни богатства остават неразработени, за да има смисъл от продължаване действието на Наредбата в новия й вариант.


Тя явно ще е валидна за нови концесии, тъй като спрямо действащите договори е неприложима, защото държавата ще трябва да плати огромни обезщетения на концесионерите за пропуснати ползи ако тя поиска да се преразгледат концесионните договори.

В Националния баланс на запасите и ресурсите на находищата на подземни богатства в Република България са проучени, утвърдени и заведени 166 вида подземни богатства - седем енергийни суровини (твърди горива, нефт, газ и кондензат), 12 вида метални (руди) и 79 вида неметални (индустриални минерали) полезни изкопаеми, 68 вида скално-облицовъчни и строителни материали.


Концесионните възнаграждения при металните изкопаеми формират 50% от приходите в държавния бюджет. Няма анализ кой са слабостите на досегашния вариант на Наредбата, вследствие на които:


приходите от концесионните възнаграждения са толкова ниски;
не се отразява динамиката на цените на международния
пазар върху приходите за държавния бюджет. Динамиката в цените на международния пазар за някои метали е следната:


Анализът показва, че ръстът в цената на златото за периода 2018-2021г. е с около 41%, при среброто-60%, при медта–около 45%, а ръстът в приходите от концесионни възнаграждения е около 30% (с увеличението през 2021 г.) или само 8,6% за периода 2018-2020 г.


Не става ясно как с новия вариант на Наредба ще се подобрят тези диспропорции в името на заложената цел: „размерът на дължимото концесионно плащане за добив на подземни богатства по реда на ЗПБ да бъде адаптиран към динамичните икономически условия“?

ІІ. По проекта за Наредба:


Похвална е инициативата за подобряване ефектът от концесионирането добива на подземни богатства за бюджета, но е възприет същия подход както в действащата Наредба след „упорит“ труд на работни групи, създадени от министъра на енергетиката със заповеди № Е-РД-16-461/22.06.2021г. и Заповед № Е-РД-16-62/02.02.2022г.:

 

Възникват следните въпроси:

- Защо е избран същият подход за определяне на концесионното
възнаграждение, като в международната практика има различни такива, а още през 2006 г. Институтът за пазарна икономика е анализирал няколко от тях? Няма анализ на тези практики, няма и аргументи за запазване на настоящия подход, разработен още от 1999 г.

- Приет е вариантът за граници на концесионното възнаграждение по
отношение на скъпоценните камъни от действащата наредба, като този вид изкопаеми отпада.

Но няма отговор/обосновка в доклада защо отпадат „Скъпоценни и полускъпоценни камъни“ и по какъв режим ще се добиват, след като в България има находища на: аквамарин, аметист, изумруд, карнеол, малахит, родохрозит, рубин, турмалин, туркоаз, флуорит, яспис, опали?

Да се допусне ли, че се готви концесионирането на добива на тези полезни изкопаеми и трябва да няма изсквания за това, за да се генерира максимална печалба за концесионерите и ощетяване бюджета на страната?


- На какво основание е приета долната граница на концесионното
възнаграждение от 4%? В Румъния долната граница е 6%, в Судан-5%, в други страни има твърд процент, който достига до 36%, а в някои е по-ниска (Полша-3%), но същевременно корпоративния данък в Румъния е 16%, а в Полша-19%, докато в България е 10%;

В Румъния държавата участва с 20% в смесено с концесионера дружество.

 По този начин гарантираният сумарен ефект от концесионирането остава най-нисък в България–14 %, а в Румъния – 22% плюс дял от печалбата срещу деловото си участие.

- На какво основание се приема за рентабилността максимален процент
от 50%? Тя, рентабилността (съотношението на приходи спрямо разходи) зависи от нивото на технологията на концесионера и е видна от технико-икономическата обосновка. На какво основание тя се ограничава? 

Например при концесията на „Ада тепе“ в Крумовград, рентабилността се доближава до 90% - открит добив и почти двойно по-високо съдържание на злато и сребро в сравнение с находището в Челопеч. Дори самата "Дънди прешъс металс" е планирала срок за възвръщане на инвестициите от 2-4 години.


- Практически максималното концесионно възнаграждение (КВ) може
да бъде 12%, а минималното 4%, което следва от формулата за процентният размер на концесионното плащане (ПКП):


ПКП = ПКПmin + a (Ro-Rmin), където:


ПКП е процентният размер на концесионното плащане за съответния период от срока на концесията;

ПКПmin-минималният процентен размер на концесионното плащане за вида подземно богатство;

Ro се изчислява по формулата Ro = (СФР : П)х100, в %, където:
СФР- счетоводният финансов резултат (печалбата/загубата) по отчета за приходите и разходите/отчета за доходите за обекта на концесията за предходния период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата;

П - са нетните приходи от продажби на крайните продукти от добитото подземно богатство за предходния период; крайните продукти от добитото подземно богатство се определят с концесионния договор;

Въпрос: Как ще може да се контролира рентабилността на концесионера след като той може да манипулира счетоводния резултат така, че да бъде минимална.

Концесионерът може да увеличава разходите за външни услуги, за разходи за ръководството, за плащане на лихвите по предоставени кредити от фирмата-майка, а по отношение на размера им и целесъобразността концедентът не може да се произнесе/оспори.

Освен това концедентът не може да контролира фирмата майка и или дъщерните й фирми, където е възможно да се генерира основната печалба от придобитите подземни богатства. Пример-„Дънди прешъс металс“ добива в България само концетрат, а златото се извлича в „Дънди Прешъс Металс Цумеб Лимитед”-предприятието за преработка на концетрата, което се намира в Цумеб- Намибия.

Държавата не може да контролира съдържанието на златото в концетрата, а разчита на информацията от концесионера. От друга страна рентабилността е по-висока при извличането на метала-злато от концетрата, но се генерира извън България.

 

Следва, че за концесионно възнаграждение от 12% може само да се мечтае.

При документацията за концесионна процедура се изисква финансово-
икономически анализ на концесията, който може да се използва и за определяне на базовото концесионно възнаграждение.

Той обаче остава само за нуждите на процедурата и не е задължително приложение към концесионния договор, освен това остава секретен за широката публика. За текущото определяне размера на концесионното възнаграждение се изработва финансово-икономически анализ за определен период.

Финансово-икономическият анализ се използва и за доказване приемливия за концедента и концесионера на срок на концесията (това е по правило, но не се прилага на практика в България с изключение на концесиите за плажовете). В доклада и проекто-наредбата:


- няма обосновка как тази наредба колерира с финансово-икономически анализ;

- защо не се използва концесионното възнаграждение като елемент на финансово-икономическия анализ при състезателна процедура за избор на концесионер?

В чл. 34 на Закона за подземните богатства е записано:“Концесията за
добив предоставя право на концесионера:т.4. с допълнително споразумение към концесионния договор да получи право да допроучи и за срока на концесията да добива полезни изкопаеми от минните отпадъци, получени в резултат на дейностите по концесията“. 

Това е едно пожелание, което концесионерът може и да не приеме. Случаят с концесията на „Дънди прешъс металс“.

Освен многото публикации, още в 2007 г. Института за пазарна икономика в своя „Социално-икономически анализ на проектите на “Дънди Прешъс Металс” за добив на ценни метали в България“ препоръчва „Целесъобразно е провеждането на изследвания от концесионера за извличане на елементи Ge (германият), Ga (галият), Te (телур), Se (Селен) и др., което би подобрила икономическата ефективност на концесията“.

Досега от страна на държавата в това направление нищо не е направено и навярно фирмата си ги извлича в завода в Намибия и прави допълнителна печалба, без да заплаща за това.


Цената на Германия е 1900 дол/кг., докато през 2019 г. е достигала 2500 дол/кг.


Цената на телура и около 500 дол/кг, а на селена от 50 до 80 дол/кг. в зависимост от чистотата.


В доклада и проекто-наредбата няма заложени механизми за контролиране на тези възможности с оглед предовратяване ущърб за бюджета на държавата.

Изводи и заключения:

- Анализът на доклада и проекто-наредбата доказват, че бюрокрацията е
победила обещаваната промяна. Личи формалност, липса на аналитична и доказателствена част. Този анализ не засяга другите видове подземни богатства, тъй като те имат по-малко директно влияние върху бюджета и технологичното развитие на държавата;

- Към публикуваните материали не са приложени справките за
съгласувателни становища и съгласувателните становища по чл. 32 от УПМСНА(устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Защо?

- Няма доказателство за спазване на заложената цел в доклада и записа в
Наредбата: чл. 15 (2) „Базата за изчисляване на концесионното плащане изразява размера на фактическата или очакваната икономическа изгода от предоставеното право на концесионера да добива подземни богатства от находището“ и чл. 16. (3) „Процентният размер на концесионното плащане е количественият израз на съотношението, в което получената икономическа изгода се разпределя между концесионера и концедента“.

Николай Василев с бомба за правителство на ИТН и Асен Василев

- В доклада няма оценка как с новата наредба ще се допринесе за по
пълноценното използване на подземните богатства, в т.ч. за дълбочинното им преработка в България и развитие на високотехнологични производства.

 В периода 1986-1989 г. в България беше развито производството на кристали за нуждите на оптоелектрониката. Обещанията за стимулиране на високотехнологични производства на база местни суровини изглежда ще остане само розова мечта;


- В доклада няма и намек за по-активното участие на държавата при
добива и преработката на подземните богатства, особено при металните изкопаеми, което обаче се прилага в Румъния, Сърбия и други страни.

- В доклада не се споменава, дали при разработката на Наредба са взети
под внимание констатациите и препоръките в одитните доклади на Сметната палата в областта на концесионирането на добива на подземните богатства от 2016 г. и 2019 г. Може би те не са били известни на работните групи или са били игнорирани умишлено от тях.

За съжаление в концесионирането на подземните богатства няма да има особени промени, защото в Закона за подземните богатства се допуска Министерския съвет да променя и дори да освобождава от концесионно възнаграждение концесионерите. България ще остане в лапите на концесионерите със скритата подкрепа на Правителството, независимо от високо декларираната от него борба срещу възможностите за корупция.

С такива действия на Правителството угасва вярата както и надеждата за промяна отлита, което означава, че трябва да дойде промяна на Промяната!