С поисканите вчера три министерски оставки бройката на освободените от трите кабинета на Бойко Борисов надхвърлят 30. В момента се провежда коалиционен съвет, на който управляващите обсъждат какво ще се случи по-нататък.

Под натиска на антиправителствени протести, продължаващи седмица, поискани бяха оставките на министъра на финансите Владислав Горанов, министъра на вътрешните работи Младен Маринов и министъра на икономиката Емил Караниколов, които от своя страна са декларирали, че ги подават още утре.

Извънредно! Бойко Борисов поиска оставките на ключови министри

Искането за оставката на тримата дойде с мотива опровергаване на внушенията, че ГЕРБ и въпросните министри са в пряка зависимост от ДПС и Делян Пеевски. Според областните координатори ГЕРБ незаслужено търпи негативи заради спекулациите в обвързване с ДПС.

За 10 години, през които Бойко Борисов управлява България начело на три правителства, са извършени 28 министерски промени, без да броим имената на Горанов, Маринов и Караниколов, припомня БГНЕС в обзор по темата.

Последната смяна в кабинета беше само от няколко месеца, когато Нено Димов беше изведен от екоминистерството и прекара известно време в ареста с обвинение. Постът му зае Емил Димитров – Ревизоро.

„Борисов 1“: 4 здравни министри за 4 години

Първото правителство на министър-председателя Бойко Борисов е избрано от Народното събрание на 27 юли 2009 г. и управлява страната до 13 март 2013 г.

То идва на власт след редовните парламентарни избори през юли 2009 г. и само броени дни не му достигнаха, за да изкара пълния си мандат. За разлика от следващите две управления като премиер на страната през първия си мандат Борисов управлява самостоятелно без коалиционни партньори.

Първата промяна в кабинета „Борисов 1“ бе свързана с оттеглянето от поста просветен министър на Йорданка Фандъкова, която беше избрана за кмет на София. На 19 ноември на нейното място бе назначен проф. Сергей Игнатов, известен учен египтолог, който по-рано беше ректор на Нов български университет.

Първата по-сериозна смяна в правителството беше извършена в началото на януари следващата година. Тя бе свързана със слабото представяне на издигнатата за кандидат за еврокомисар външна министърка Румяна Желева.

Тя беше заменена на 27 януари 2010 г. от Николай Младенов, който бе министър на отбраната. На негово място влезе неговият заместник ген. Аню Ангелов.

През март 2010 г. в кабинета влезе като министър без портфейл Томислав Дончев, който през следващите години ще се издигне до вицепремиер и ще бъде една от ключовите фигури в управлението на ГЕРБ.

„Горещият стол“ на здравния министър

Здравеопазването се оказа слабото място в управлението на страната през последните 10 години. На този пост се изредиха много министри, като само в кабинета „Борисов 1“ имаше три смени.

Първата беше на 21 април 2010 г., когато независимата Анна-Мария Борисова пое поста от Божидар Нанев.

Неизгодна сделка за доставката на „Тамифлу“ му коства министерския стол. Нанев, който е специалист по обща, гръдна и детска хирургия, бе привлечен като обвиняем за сключването на две неизгодни сделки за доставката на посочения по-горе антивирусен препарат, с което е ощетил държавата с близо 2,5 милиона лева.

Той беше подведен под отговорност и изправен пред съда. На 29 март 2012 г. Софийски градски съд го оправда. Самият Нанев заяви тогава, че не е изненадан от оправдателната присъда.

Професор Анна-Мария Борисова е изтъкнат български ендокринолог, който ръководи МЗ от 21 април 2010 до 29 септември 2010 г.

Въпреки своите научни постижения и голям преподавателски опит тя ще остане в историята като министър, срещнат на едно кръстовище.

Тази изпусната фраза ще я преследва до край в нейния краткотраен престой начело на МЗ. Проф. Анна-Мария Борисова подава оставка на 29 септември, която бе приета без възражения от премиера Борисов.

Поводът беше идеята й за доплащане от страна на пациентите на всички лекарски услуги. Въпросната концепция беше причина за искане на вот на недоверие към правителството от страна на опозицията.

Д-р Стефан Константинов е акушер-гинеколог. Преди да стане министър на 6 октомври 2010 г., е бил заместник-председател на УС на Българския лекарски съюз. Той е и най-дълго задържалия се на поста здравен министър в кабинета „Борисов 1“. До неговата оставка се стигна заради конфликт с управляващите от ГЕРБ относно реформите в сектора. Тя дойде изненадващо за всички на 15 март 2012 г.

Овакантилият се пост зае Десислава Атанасова, която бе депутат от квотата на ГЕРБ от Русе.

За разлика от своите предшественици тя не е лекар, а юрист. Между 2005 и 2007 г. е юрисконсулт в Областен диспансер за психиатрични заболявания със стационар в град Русе, а от 2007 до 2009 г. и в Многопрофилната болница за активно лечение.

В 41 парламент Атанасова бе председател на Здравната комисия. Тя ръководи здравното министерство малко по-малко от година от 21 март 2012 до 13 март 2013 г.

От БСП в ГЕРБ

Историкът Божидар Димитров преди парламентарните избори през 2009 г. неочаквано смени своята партийна принадлежност и от социалистите премина в редиците на ГЕРБ.

В първото правителство той беше министър без портфейл, който отговаряше за Държавната агенция за българите в чужбина, чиято дейност впоследствие бе обект на разследване на компетентните органи заради издаването на български паспорти, които станаха много желани заради членството ни в ЕС.

В крайна сметка Димитров, за който се доказа, че не е професор, беше принуден да подаде оставка заради поредица от непремерени изказвания, които вредяха на правителството, а и на българските национални интереси на Балканите.

От министри в Президентството

Изборите за държавен глава през есента на 2011 г. наложиха следващите две промени. Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, които влязоха на „Дондуков 2“ като президент и вицепрезидент съответно, бяха сменени от Лиляна Павлова като регионален министър и Дияна Ковачева като правосъден.

2011 г. също така бе белязана от смяна в МТИТС. На 18 май Александър Цветков бе сменен от Ивайло Московски, който се оказа титуляр на този пост и в следващите два кабинета на премиера Борисов.

През следващите две години имаше още две смени. На 21 март 2012 г. си отиде Трайчо Трайков заради неуспехи в повереното му мегаминистерство на икономиката, енергетиката и туризма, към което бяха приковани погледа на българското общество заради големите енергийни проекти с Русия, станали известни като „Голям енергиен шлем“. Министерството бе поверено на Делян Добрев.

Последните две оставки дойдоха в началото на 2013 г. Проф. Сергей Игнатов напусна просветата и за много кратко там влезе от 6 февруари 2013 г. председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров.

Началото на 2013 г. беше белязана от кризи и протести, включително и заради високите сметки на тока и парното.

Голямо недоволство предизвикваше личността на финансовия министър Симеон Дянков.

Малко след като той реши да се оттегли, премиерът Борисов предпочете да подаде оставка на цялото правителство три месеца преди изтичането на мандата му.

След това беше сформирано служебно правителство, стигна се до предсрочни избори, минаването на ГЕРБ в опозиция за кратко /лятото на 2013 – есента на 2014 г./, нови предсрочни избори през октомври 2014 г. и сформиране на второто правителство с премиер Бойко Борисов.

„Борисов 2“: за 2 години 4 оставки

Второто правителство на премиера Бойко Борисов беше сформирано на 7 ноември 2014 г. и остана на власт до 14 ноември 2016 г., когато премиерът подаде оставка, изпълнявайки думата си да се оттегли от властта, ако загуби президентските избори. За разлика от първия си мандат, където управляваше самостоятелно, Борисов беше принуден да направи коалиция с Реформаторския блок и АБВ.

За двете години на власт той се раздели общо с четирима министри. Първи си отиде министърът на вътрешните работи Веселин Вучков, който беше от квотата на ГЕРБ. Той беше заменен на този пост от Румяна Бъчварова.

Мотивът Вучков да си тръгне бе породен от противоречия по повод професионалната съдба на главния секретар на МВР.

С постовете си се разделиха още правосъдния министър Христо Иванов от РБ, просветният Тодор Танев и социалният Ивайло Калфин.

Първият подаде оставка, след като не успя да прокара съдебната реформа, според своите първоначални замисли.

На неговия стол седна Екатерина Захариева – министър в двете служебни правителства на президента Росен Плевнелиев и началник на неговия кабинет.

В началото на 2016 г. след пореден скандал с поста си се раздели и Тодор Танев. Нов министър на образованието стана Меглена Кунева.

Танев предизвика възмущението не само на научната общност, а и на българската интелигенция.

Бисерите на бившия образователен министър започнаха още с първото му телевизионно интервю, в което се зарече:

“Искам да успокоя образователната система, за да започне тя да работи изобщо. Образованието не е сектор от тортата, а глазурата?

То е стратегически обект, защото произвежда бъдещето и националната идентичност”.

Два месеца по-късно дойдоха скандалните изказвания на професора за Михаил Ломоносов, Асен Златаров и Фредерик Жолио-Кюри.

Танев постави под съмнение постиженията им пред ученици във Враца по време на посещение в СОУ „Христо Ботев”.

Тогава той обобщи постиженията на Ломоносов, Златаров и Фредерик Жолио-Кюри, наричайки ги „нищо особено” и „пълна нула”.

Последен от кабинета си тръгна Ивайло Калфин, след като АБВ го номинира за президент.

„Борисов 3“: 9 министри аут

Общо осем министри и един вицепремиер са сменени от кабинета „Борисов 3“, който дойде на власт в резултат на предсрочните парламентарни избори на 26 март 2017 г.

Първи си отиде министърът на здравеопазването проф. Николай Петров, който преди да заеме този „най-горещ“ пост във всички правителства на ГЕРБ ръководеше Военномедицинска академия /ВМА/.

Именно неговата предишна работа стана повод за оттеглянето му – конфликт на интереси при обществена поръчка във ВМА.

Проф. Петров беше начело на здравното министерство от 4 май 2017 г., денят на встъпване в длъжност на третото правителство с премиер Бойко Борисов, до 10 ноември 2017 г. Негов наследник стана заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев.

Втората оставка, която така и не беше приета, бе дадена от министъра на енергетиката Теменужка Петкова през есента на същата година.

Поводът за нейното кратко оттегляне беше сделката за продажбата на ЧЕЗ на малко известната фирма, оглавявана от Гинка Върбакова.

В крайна сметка Петкова запази своя пост.

Най-много оставки наведнъж бяха подадени след трагедията край Своге, когато автобус се преобърна и загинаха десетки пътници.

На фона на голямото обществено недоволство заради лошото строителство в края на август 2018 г. оставки дадоха министърът на вътрешните работи Валентин Радев, министърът на транспорта Ивайло Московски и министърът на регионалното развитие Николай Нанков.

Радев и Московски, които бяха от квотата на ГЕРБ, фактически слязоха от политическата сцена, докато Нанков стана заместник в МРРБ. Нови министри станаха съответно Младен Маринов – МВР, Росен Желязков – МТИТС и Петя Аврамова – МРРБ.

След скандал си отиде и вицепремиерът и лидер на по-малкия коалиционен партньор Валери Симеонов. Той даде оставка след масови протести на майките на деца с увреждания, които бяха обидени от негово изказване. Това стана в късната есен на 2018 г.

Нова вълна от оставки, която засегна управляващите, предизвика скандала с имоти на партийни дейци и министри, избухнал през пролетта на 2019 г.

Той стана повод за оставката на правосъдния министър Цецка Цачева, която преди това беше председател на Народното събрания и кандидат за президент през 2016 г. С постовете начело на партията и като депутат се раздели и вторият в ГЕРБ Цветан Цветанов.

В правосъдието на 5 април 2019 г. влезе председателят на правната комисия в НС Данаил Кирилов, а председател на ПГ на ГЕРБ стана Даниела Дариткова.

На 14 май миналата година оставка подаде и министърът на земеделието и горите Румен Порожанов. Той беше разпитван по делото срещу бизнесмена Миню Стайков за злоупотреби с еврофондове.

Прокуратурата твърди, че дружества, свързани със Стайков, са получавали неправомерно средства от европрограми за земеделие.

Парите били отпускани за развитие на селските райони и засаждане на нови лозя. Земеделското министерство премина в ръцете на Десислава Танева, която го оглавяваше преди това.

2019 г. завърши с още една оставка на министър. Този път това беше социалният министър Бисер Петков.

Борисов обясни неговото отстраняване с липсата на комуникация от страна на другите министри с Петков.

Той се оттегли от поста от втори път, защото по-рано през есента на 2018 г. вече беше подавал оставка, но тогава заради обществената подкрепа за него, включително от майките на деца с увреждания, запази поста си.

В началото на декември за нов министър на социалната политика беше избрана Деница Сачева, която преди това бе заместник-министър на просветата.