С падането от власт на кабинета на Кирил Петков започнаха да падат и маските на експремиера. Една от тях е по темата за Северна Македония, където днес на Европейския съвет в Брюксел му се налага да отговаря на два въпроса – защо опозицията го отряза за ветото и защо не прие предложението на Макрон за решаване на спора със Скопие, което сам поиска от френския президент, пише "Стандарт".

По трудния начин Кирил Петков разбра, че фактологичните неточности може понякога да са политически коз в България, но в Европа, когато думите се различават от действията, това означава само едно - лъжа.  Затова и дори да посочва за виновници опозицията и да залива с помия вътрешните си врагове за връзки с Кремъл, европейското недоверие е видимо, а провалът – си е чисто негов.      

Позицията на ДПС не е никаква изненада. Още повече, че първият сигнал бе даден още с избирането на Илхан Кючюк за основен докладчик на Европарламента за Северна Македония. И той, и ДПС от години водят последователна политика, според която мирът и сигурността в Западните Балкани могат най-добре да се гарантират чрез членството на всички държави в общи ценностни семейства – ЕС и НАТО. Движението винаги е било за започване на преговорите със Северна Македония и Албания. С аргумента, че българският интерес ще бъде защитен, защото на всеки един етап от преговорите страната ни може да изказва възражения и дори да налага вето, ако Скопие не спазва договора за добросъседство.

Ясната позиция на ДПС обаче рязко контрастира със задкулисна паралелна външна политика, която водеше през последните 6 месеца премиерът Петков. Съветничката му Весела Чернева се правеше на външен министър в сянка с опитите си да подмени българската външна политика и да вдигне ветото за Скопие зад гърба на парламента и президента. През това време Петков не направи нито един опит дори да говори с партиите у нас, да потърси мнението на президента, да чуе експертите. После хвърли горещия картоф  в ръцете на Макрон и дори поиска френският президент да излезе с предложение към България едва ли не силово да наложи падане на ветото. Разкрит, Петков даде заден и обяви, че няма да направи нищо без решение на парламента. Дори наложи на кабинета безумното решение да се откаже от водещата си роля в провеждане на външната политика.

Макрон обаче е европейски лидер от класа. Той никога не би се вързал на каприз, който да конфронтира Европейския съюз. И предложението му бе разумно и консенсусно, защитаващо и бъдещото на Скопие, и националния интерес на България.

Това предложение е най-доброто за момента, обявиха и президентът Румен Радев, и ГЕРБ-СДС, и Демократична България и „Продължаваме промяната”. То изисква прекратяване на езика на омразата и включване на българите в северномакедонската конституция, както настояваме.

Вместо да го подложи на гласуване в Министерски съвет, Петков продължи с погрешните стъпки. В нарушение на Конституцията и законите на страната прати френското предложение във външната комисия в НС, абдикирайки от отговорността на кабинета. А с изпращането му по незаконен начин направи приемането невъзможно.

Тогава ДПС даде решение на заплетения казус. Във вторник по предложение на Движението разглеждането на точката бе отложено, за да не се погазват Конституцията и законите. А ден по-късно ДПС направи хеттрик – докато всички обясняваха колко е добра идеята, но колко трудно ще се изпълни, Движението развърза възела като я входира в парламента.

Топката остана в Петков и „Продължаваме промяната”. Те трябваше или да кажат на Европейския съюз, че 6 месеца са ги лъгали, че ще пуснат Северна Македония по пътя за ЕС или да преглътнат егото си и да гласуват правилното решение с ГЕРБ и ДПС.  Това, което днес направиха с провалянето на заседанието на външната комисия, показа за пореден път, че личната омраза е по-силна от шумно пропагандираната любов към държавата.

Така станаха ясни три неща:

Първо – кои са истинските партньори за Запада и САЩ у нас. Докато Петков само обещава и шикалкави, ДПС пое инициативата, за да защити националния интерес и евроатлантическите ценности. По същия начин, както в началото на войната, благодарение на Движението парламентът прие декларация в подкрепа на Украйна.

Второ – окончателно рухна опитът за опаковане на ДПС с Москва и „Възраждане” под знака руски проект. „Възраждане” не подкрепя френското предложение, а твърденията, че двете партии имали едва ли не общ митинг пред парламента, бяха категорично опровергани от самия Костадин Костадинов. Той възмутено обяви, че нито един член на партията му не е бил на площада по време на ДПС-митинга.

Трето – Кирил Петков загуби доверието на Европа. Докато премиерът се суетеше между журналистическите микрофони в Брюксел, за да хули президента и да обяснява на инат, че няма да пусне Северна Македония за преговаря с ЕС без да получи решение на парламента, лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ бе на срещата на върха на европейските либерали. На нея разговаря с Макрон, Марк Рюте, още четирима премиери и шестима еврокомисари и представи пътят, по който ДПС смята, че присъединяването на Западните Балкани трябва да продължи. С две думи - свърши работата на премиера.