Държавата харчи 7.3 млн. лв. за търговски аташета

Работата на търговските ни аташета обаче остава извън публичното пространство, липсва оценка за дейността им, а представители на българския бизнес открито заявяват, че не знаят с какво се занимават, какви са техните задължения и най-вече какви са постиженията им, пише Mediapool.<br /> <br /> Според справка на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, което отговаря за търговските аташета, в момента има 61 дългосрочно командировани служители в 43 страни. <br /> <br /> В това число 54 служители са командировани в Службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) към задграничните представителства на България в чужбина, 5 служители са командировани в Постоянното представителство на Република България към ЕС в Брюксел и други. Всички те са подбрани с конкурс.<br /> <br /> За издръжката на аташетата данъкоплатците плащат общо над 7.3 млн. лв. годишно. Средната годишната издръжка на СТИВ варира от 80 до 120 хил. лева и зависи от икономическите условия на държавата, в която са пратени, както и дали са командировани със семействата си или без тях.&nbsp; За сравнение средната годишна издръжка на един български посланик излиза средно около 130 000 лева.<br /> <br /> Дейността им се оценява на база няколко критерии - ръст на износа на България за съответната държава, броят български фирми, на които е предоставена информация по конкретни запитвания или им е оказано съдействие в приемащата държава, изнесени презентации, проекти за износ.<br /> <br /> Тази оценка обаче не се обявява публично и българският данъкоплатец не може да прецени реално каква работа вършат едни от най-скъпо платените служители на държавата. Министърът на икономиката Трайчо Трайков заяви преди време, че приносът на аташетата трябва да е поне колкото е издръжката им, но от отговори на МИЕТ по запитване на Mediapool стана ясно, че все още не може да се изчисли какъв точно е приносът на тези служители в привличането на чужди инвестиции. Проблемът бил в това, че компаниите не давали отчет дали вложенията им се дължат на аташетата.<br /> <br /> Основна задача на службите по търговско-икономическите въпроси (СТИВ) е да подпомагат икономическите отношения между България и съответната държава.<br /> <br /> Те трябва да съдействат на българските фирми да реализират стоките си на чуждестранните пазари и да представят България като целогодишна туристическа дестинация с развитие на модерни форми на туризъм.<br /> <br /> &quot;По отношение на въпроса колко чуждестранни инвеститори са привлекли СТИВ, следва да се отбележи, че въпреки всички усилия и съдействие, които СТИВ може да предостави, крайното решение за извършване на инвестицията е на самия инвеститор и обикновено фирмите не предоставят обратна информация за реализираните от тях проекти и договори в резултат на оказаното им чрез горепосочените форми съдействие от СТИВ&quot;, посочват от министерството.<br /> <br /> &quot;В условията на криза и отлив на капитали, в период, когато цяла Европа страда от остър спад в преките чуждестранни инвестиции, в България преките чуждестранни инвестиции са в размер на 668 млн.евро за периода януари&ndash;октомври 2011 г., като само за октомври 2011 г. са 135 млн.евро. Като процент от БВП за 2011 г. очакваме за България да бъдат 21.8%, при средно за страните от ЕС от 18.7%&quot;, посочват от министерството.<br /> <br /> От министерстово в последните години са определили привличането на инвестиции от Изтока като основен приоритет. За да може да се позиционира България като мост за азиатските стоки към европейския пазар, миналата година е била открита нова служба в Сеул, Южна Корея.<br /> <br /> Сред успехите на аташетата, от министерството посочват инвестиции от индийски фирми, възможност за мащабна инвестиция от виетнамска фирма, която работи по проект в областта на земеделието в Бургаска област.<br /> <br /> Със съдействието на СТИВ - Токио пък се провеждат проучвания за възможностите за реализиране на два проекта на &quot;Тошиба&quot; в областта на енергетиката. Проектите са финансирани от Министерството на икономиката, търговията и индустрията на Япония и трябва да бъдат завършени в рамките на японската финансова година до 31 март 2012 г..<br /> <br /> Министерството вече съобщи, че смята да разчита на специализирани аташета в сферата на турзима, които да рекламират възможностите на страната.<br /> <br /> Миналата година са били обявени процедури за избор на такива аташета за Москва, и Франкфурт на Майн, Германия .<br /> <br /> България вече има и земеделски аташета, които обаче са към ресорното министерство. Такива са назначени в Берлин, Брюксел и Париж, като също не е ясен приносът им за селскостопанския отрасъл у нас.<br />