Внесеният тази седмица от Делян Пеевски и още трима депутати от ДПС законопроект за изменение и допълнение на Закона за задължително депозиране на печатни и други произведения предизвика небивала паника всред грантово зависимите медии на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев – „Капитал“ и „Дневник“ и присъдружните му издания „Медиапул“, „Клуб Зет“ и вестник „Сега“.  
От години изданията на Прокопиев и бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева – „Медиапул“, се издържат напълно непазарно, предимно от щедрите милиони, които им дават „Америка за България“ и „Отворено общество“ на Джордж Сорос, но иначе тръбят на всеослушание колко са „независими“, „морални“, „честни“ и „почтени“.

Също толкова „независими“ са и изданията на Огнян Донев – „Клуб Зет“, и Сашо Дончев – „Сега“, които споменатите бизнесмени с бели якички, финансират изцяло с пари от другите си бизнеси във фармацията и газовите доставки.     

Всички останали медии в България, според същите двулични глашатаи, били несвободни, зависими, с непрозрачна собственост, жълто-кафяви, източници на фалшиви новини и прочие – изобщо, пример как не трябва да се прави журналистика. Всички други, но не и те.

Манипулациите им на тази тема отдавна преминаха всякакви граници, нещо повече, постоянно се използват за дискредитиране на медийната среда в България, пишат се доноси и фалшиви новини до европейски институции, организират се пресконференции, създават се лицемерни „Бели книги“ и прочие мероприятия. Но всичко това са думи, само празни думи, защото тези „борци“ за медийна свобода нито са „бели“, нито „честни“, нито „обективни“, а още по- малко „независими“. 

И когато Пеевски внесе законопроекта, който да осветли финансирането на всички медии и тяхната собственост - което е нормална практика по света и истинска гаранция за прозрачност и чистота на информационната среда, както се случва? Именно медиите, които уж са си поставили за цел медиите в България да са на светло, реват сега с цяло гърло. Защото докато те говорят празни думи и се опитват да оплюят всеки различен от тях, Пеевски действа. Защото хората казват - по делата ще ги познаете, а не по празнословието. 

Стоянка Георгиева

Години наред празнословието на „Капитал“ и съпридружните му медии скриваше истината. А тя е проста - Джордж Сорос и „Америка за България“ издържат почти изцяло техните медии. Прост пример - достатъчно е да погледнете страницата на сайта „Медиапул“ и ще видите, че рекламни банери там въобще няма – а без реклама която и да е медия днес не би могла да съществува на медийния пазар. Но явно „Медиапул“ може. Подобно на десетките нароени от протестърите на Прокопиев и Христо Иванов НПО-та, които нищо полезно за обществото не правят, и „Медиапул“ съществува само благодарение на чуждестранните грантове. Но това според тях не изкривява медийната среда и не е непазарно – сигурно съвсем друго щяха да говорят, ако на тях им се налагаше да се борят за всеки лев от все по-малкото рекламодатели или за всеки продаден брой, както правят всички други на пазара, а не блажено да чакат да падне следващият грантов милион.

Сега, благодарение на законопроекта на Пеевски, ако бъде приет от народните представители, хората ще разберат съвсем точно кой е реалният собственик на медията, колко пари медията получава „безвъзмездно“, за да оплюва инакомислещите и да обслужва нечии частни и корпоративни интереси. Ще разберат още кои са фирмите разпространители на печатни издания и колко будки за продажба на вестници имат.
„Цензура“, „наглост“, „конфликт на интереси“, твърдят сега медиите на Прокопиев и Донев по повод на законопроекта. Каква „цензура“, „наглост“ и „конфликт на интереси“ бе, господа олигарси? Че обществото ще узнае, че „медиите“ ви не функционират пазарно? Че обслужват изцяло вашите собствени интереси под мантрата „независими“? Че стотиците напълно анонимни хибридни „новинарски“ сайтове от всякакъв калибър, бълващи постоянно фалшиви новини, ще бъдат принудени да обявят действителния си собственик? Че е време читателят да бъде информиран кой е собственик на медията и как се финансира тя, за да има право на избор какво да чете и какво да не чете? Че един действащ български депутат иска медийна прозрачност, която е гаранция за свободата на словото? Това ли ви е болката?

Или болката ви е, че повече няма да имате каквото и да било основание да тиражирате лъжите си, включително как Пеевски бил „монополист“ на медийния пазар, как „контролирал“ разпространението на печатни издания, как имал „скрита“ собственост и още куп измислени мантри, повтаряни от години от вас и от скъпоплатените ви медийни „говорители“ – приличате на зациклили на едно място говорещи папагали.
Наистина, какво ще правите тогава…?

Ивайло КРАЧУНОВ