Консултативният съвет за национална сигурност трябва да даде нова посока на мисленето и действията в отбраната и отвъд нея. „Това каза Бойко Ноев - министър на отбраната в правителството на СДС, в служебното правителство на Ренета Инджова, заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург, по повод предстоящия първи Консултативен съвет по национална сигурност в мандата на президента Румен Радев, пише агенция "Фокус".
„КСНС е висшият политически форум, смисълът на който е парламентарните партии и действащата власт да обсъждат и по възможност да постигат съгласие по най-важния въпрос на държавността- нейната сигурност в целия спектър. Там се проявява най-ясно политическата зрялост на участниците, както и компетентността на професионалните ръководства на армията и службите. Това е мястото, където политиците трябва да слушат и говорят на професионалния език на сигурността, а професионалните ръководители да участват в правенето на висшата политика“, заяви Ноев.

По думите му решенията на Съвета не са задължителни, а общото съгласие, когато такова бъде постигнато има политическа и морална тежест. „За голямо съжаление, през последните десетина години ролята на КСНС бе принизена. Малката му тежест в обществения дебат се дължеше както на неубедителното представяне на предишния домакин, така и поради пренебрежението и неизпълнението от страна на участниците на взетите решения. С изключение на един въпрос- узаконяването на привилегиите на политическия елит за сметка на гражданите“, подчерта Бойко Ноев.

Като примери той даде решенията по борбата с тероризма след атентата в Сарафово, по мигрантската криза, дефинирана през есента на 2013 г. като най-сериозна заплаха за националната сигурност, по състоянието на армията и други. „Решено бе обаче НСО да се узакони като недосегаема и безконтролна служба за обгрижване на власт имащите, тоест на самите участници в КСНС. Това бе изпълнено. Едно от малкото важни решения, реализирани с положителен ефект, бе девоенизирането на Националната разузнавателна служба и преподчиняването ѝ на изпълнителната власт“, заяви още Бойко Ноев.

„По закон президентът е напълно равнопоставен с премиера и председателя на парламента по отношение на информацията от службите. Той не може да иска повече от тях, нито да получава по-малко. Ако последното е вярно, то е проблем с организационно или кадрово решение. Но ако говорим за отговорности, и предишният и сегашният президенти носят цялата отговорност за състоянието на НСО, включително за оперативната му работа. Така са поставени по закон. Засега няма отговор на въпроса кой търси отговорност на държавния глава за безобразното прахосване на народни пари от НСО и за другите нередности, за които се твърди, че стават с негово знание и под неговата закрила. Докато НСО на се превърне в Национална служба за борба с тероризма в интерес на всички граждани и под ясен парламентарен контрол, като всички останали служби, тя ще продължи да бъде най-малкото тежък морален проблем за върховния главнокомандващ“, допълни още той.