Предстои един вот на недоверие, а след това, ако правителството падне, предстои и парламентарна рулетка. След това следва броене на тези, които го подкрепят. Има и игра с кворума. Това заяви проф. Антоний Тодоров в ефира на БНТ.

По думите на проф. Росен Стоянов обаче трябва да се гледат гласовете на вносителите на вота. "Онези, които внасят вота трябва да търсят подкрепа от 121 гласа", посочи той и допълни, че парламентът е мястото, където трябва да се сблъскват идеи.

 "Изнасянето навън на улицата на какъвто и да е вот, проектира възможността за другата партия да привика своите привърженици на улицата“, уточни той.

Според доц. Стойчо Стойчев пък това е хубавото на демокрацията, че като си загубил някаква битка, трябва да си тръгнеш с чест. "Може и да не си тръгнеш с чест, но ще си тръгнеш, защото си загубил. Кирил Петков е загубил тази битка. Трудно ще мелят в една мелница тези оставащи депутати", коментира той.

Проф. Тодоров посочи, че до някъде ситуацията в момента прилича на това, което в шаха казват "цугцванг". "Забравяме нещо, това правителство е от 7 месеца. Партньорите не само се съгласиха да действат заедно. Случи се нещо безпрецедентно. Те подписаха коалиционно споразумение от 140 страници. Трябва да си зададем въпроса кога те бяха искрени, когато създаваха правителството, или сега, когато се обиждат един друг“, коментира още проф. Тодоров.

"Изключително големите очаквания за промяна навсякъде и бързо. Затова се появиха и многото критици. Огромните очаквания отидоха до там, че се случи да не могат да бъдат изпълнени. Без да коментирам тоталната липса на идеология в управляващата партия. Те обещаваха всичко на всеки, Затова нямаше тайминг. Те поемаха ангажименти с ясното съзнание, че няма да ги изпълнят. Кое доведе до тази криза. Не се подписа общо това споразумение, а се подписваше по отделно с ПП. ПП беше като някакъв брокер.

Сега може правителството да продължи със същия премиер, може да бъде предоговорено с някои друг начело. За да е различно това мнозинство, би трябвало да изключва Продължаваме промяната. Дори сега чисто аритметично (ГЕРБ, ИТН, ДПС, Възраждане), може да бъде сервирано като правителство на спасението, програмно правителство, експертно. И сетне са предсрочни избори. Но се страхувам, че те няма да решат проблема със стабилно мнозинство".

Не мога да приема министър-председателят да говори с депутати от други политически партии и да ги убеждава по разни апартаменти. Министър-председателя не под следите на прожектора ми се струва доста балканско, доста българско, коментира проф. Стоянов.

"В политиката не може да оставите неща скрити, и дори да сте договорили нещо непублично, то ще стане публично", изрази мнение проф. Тодоров.

Доц. Стойчев смята, че моделът, който Петков иска да наложи, го има в малките общини в Каспичан например. "Там кметът събира общинските съветници на софрата и на него не му е от значение кой от коя партия е. Този корпоративен модел работи. Кирил Петков си мисли, че това може да стане и в парламента. Но на 12 човека като раздаде по 3,5 млн. евро, следващите ще отворят още по-големи усти. По-лесно е да се разбере с 3 партии", смята доц. Стойчев.

Той коментира и последния отцепил се от ИТН депутат Кирил Симеонов. "Той е избран като човек на Слави, не е избран като Киро. Лицето Слави е гарантирал за него. Като е решил да не продължава с политиката на ИТН, можеше да напусне парламента", смята той.

"Не може премиерът да обвява публичен търг. Затова е и вотът на недоверие. Това е стратегически ход, за да не му се даде възможност да пазарува депутати. Президентът има комфорта със светлото бъдеще с 5 години мандат и който ще назначава не 1 и 2 служебни правителства. Това му дава възможност да дава квалификации, но те са много премерени", смята проф. Стоянов.

От своя страна доц. Стойчев коментира, че президентът трябва да каже кой му препоръча тези хора, защото с негова помощ те в момента управляват страната.