Вицепрезидентът Илияна Йотова е предоставила политическо убежище на бежанци при 10 случая, съобщи самата тя пред БНР. Според Йотова последните случаи с бежанци в България показват, че страната има сериозен проблем с нелегалния трафик на хора.
Припомняме, на 4 юни 9 мигранти загинаха при катастрофа на АМ "Тракия". Почина и непълнолетният български шофьор, нает да ги превози.

При вицепрезидента са постъпили около 1200 молби за предоставяне на българско гражданство. Българското гражданство е въпрос на суверенитет на една страна, заяви тя и й се зарече да връща всички случаи, когато има съмнение за личността на кандидатстващите. Йотова специално ще поиска среща с министър Цецка Цачева заради кандидатстващите от диаспората ни в Истанбул, пред чието желание да получат българско гражданство има чисто юридически пречки, а понякога и чисто формални пречки.

Като вицепрезидент, в чийто ресор е и помилването на лишените от свобода, Йотова заяви, че са й предоставени близо 1000 молби, но не е намерила мотив за помилване при нито един от случаите.

Членството на България в еврозоната трябва да бъде цел, но пътят към него минава през широка обществена дискусия, подчерта Йотова. По думите й, влизането на страната ни в Шенгенското пространство няма да се случи по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

Българското председателство ще бъде не само интересно, то ще бъде изключително важно. Точно през този период ще трябва да се вземат едни от най-важните и тежки решения в ЕС, включително и по политиките за миграция.

Три са основните направления в това отношение. От една страна, това е промяната в Дъблинското споразумение, което всички признават, че на практика не работи и е безкрайно остаряло.

Второто е по отношение на сигурността. Това е една по-добра система за снемане на пръстови отпечатъци - т. нар. система "ЕвроДакт".

Третото направление е създаване на нова агенция за убежище. Вече има такава агенция - АСО, която отговаря за условията за убежище, но амбицията на ЕС е да се засилят правомощията на тази агенция и да има надстрояване на нейните функции, така че тя да има вече не просто координиращи функции, а и да възлага определени отговорности. Българската позиция трябва да бъде чута, смята Илияна Йотова.

Според Йотова страната ни трябва да настоява да се премахне текста, който задължава и обвързва държавите от ЕС, където мигрантите са влезли да приемат непременно и да бъдат страната за убежище.

"Има други критерии, които не се отчитат, а именно желанието на тези нелегални мигранти или бежанци, които влизат на наша територия, къде искат да отидат. Няма сила, която да ги задържи принудително тук. Нали си даваме сметка, че едно такова задържане ще стимулира още повече нелегалния трафик. Те ще намират всевъзможни начини, ще се използват всички престъпни организации, да намерят пътя за там, за където са тръгнали. Много внимателно трябва да бъдат обмислени тези неща", допълни вицепрезидентът.

Илияна Йотова призова политиците да не се ангажират с обещания за намаляване на мигрантския натиск. Страната има сериозен проблем с нелегалния трафик на хора, отчете тя и заяви, че се полагат сериозни усилия за опазване на границите ни.

Извън официалните цифри и статистика стои една друга действителност, призна вицепрезидентът. "Тази друга действителност е свързана с това, че България има тежки проблеми с каналджийството. И деца се включват, защото искат по този начин да избягат от правосъдие, от нашите закони. Определено има, разбира се, намаляване на общия натиск тук, в тази част на Европа. Все още, слава Богу, работи и споразумението ЕС - Турция", обясни Илияна Йотова.

Тя обясни, че политиката за квотите е от 2014 година и до този момент не е проработила.

Според Йотова в Европа се усеща необходимост от обща разузнавателна институция. Категорично мнение е, че Европол трябва да има, освен координиращи и по-сериозни разследващи функции.

По темата за обща европейска отбрана тя заяви, че вече се говори за три степени на отбранително сътрудничество. Коя ще изберат държавите - членки, предстои да видим. Дали сегашното статукво, което е повече в координация и частично взаимодействие, или ще се стигне до една обща отбранителна система такава, каквато също се предлага в третия вариант, огласен вчера от ЕК. Но и по тези теми България също трябва да направи една много точна преценка.

Вицепрезидентът подкрепи позицията на премиера Бойко Борисов, че България трябва да се стреми към влизане в еврозоната, но с уточнението, че първо трябва да се присъединим към механизма ЕRM-2. Категоричното заявление: "Тръгваме към еврозоната", е правилно, но не може да бъде взето "ей така, защото сме решили", че трябва да бъдем част от еврозоната.

Според Илияна Йотова, докато не влезем в еврозоната, ще бъдем хем в Евросъюза, хем малко встрани, подобно на стремежа ни да се присъединим към Шенгенското пространство. Според нея това означава, че за всички други ще важат едни правила, а за част от страните като България и Румъния няма да важат същите правила, което носи много негативи за нас като страна.

Илияна Йотова припомни, че евродепутат през 2016 година е работила по темата за специализирано отношение на Европейския съюз към планинските региони в Европа. Поводът беше изключително незавидното положение, в което се намират градовете и малките села, най-вече в нашите планински региони и особено в Родопите. След като докладът ѝ е бил одобрен, било взето решение в следващия програмен период да бъдат отделени целеви средства именно за планинските региони.

Много са различни планините в Европа, но те имат и общи специфики - трудната достъпност, инфраструктурните проблеми и оттам тежката демографска криза.

Нашата идея е да бъдат създадени достатъчно добри условия за развитие на зелена енергетика, за използване екологично на дървесина, развитие на дуалното образование, каза Йотова. Тя припомни, че са необходими повече помощи за малките и средни предприятия и най-вече развитието на високоскоростния интернет, за да можем действително да задържим младите хора там, допълни Йотова.