36 години след историческата дата 10 ноември 1989 година - един от първите премиери на новото време си припомня събитията.
Филип Димитров е бивш премиер, бивш депутат, бивш конституционен съдия, преподавател. Заедно се върнахме в годините назад и погледнахме нещата "отвисоко".
Винаги, когато наближава 10 ноември, се задава обичайният въпрос. Минахме ли Прехода, или още сме в него?
„Това е абсурден въпрос и той е израз на комплексарския начин, по който се говори за тези работи изобщо. Естествено, че сме минали Прехода. Какъв преход? България е една европейска държава, членка на НАТО, която отговаря във всяко едно отношение на общи стандарти - къде е по-добре, къде е по-зле, но в крайна сметка “, коментира Филип Димитров пред bTV.
„Колко хубаво сме го направили, колко има кусури, колко има да се дооправя и т.н – това е съвършено отделен въпрос, но това важи не е само за България, важе и за всички страни, които са на нашия хал“, допълни той.
„Ако се огледате в света наоколо и видите другите, които са се опитвали да правят нещо подобно, ще видите, че сме го направили що-годе прилично“, отбеляза Димитров.
„Мисля, че никой не си представя по време на революция, че нещата няма да станат прекрасни. Аз бях от по-относително разумните в това отношение и даже бях си позволил да направя една аналогия с пътуването през пустинята, за което общо взето ми "изядоха" кокалите ми и казаха, че той е решил сега тук да ни управлява 40 години – да ни води през пустинята.
Но да, но в крайна сметка беше ясно, че от всички прекрасни неща, които си мислим че идват, стават само отчасти. И това е така, защото ние все пак имахме възможността да знаем какво ни чака“, посочи Филип Димитров.
Създаване на новия свят
Той припомни, че френската революция, руската революция, нацистската революция протичат с големи сътресения, че „унищожението в тях е страшно много и незнанието какво следва също".
„При нас, европейците, хубавото беше, че ние не създавахме нов свят, ние отивахме в един свят, който вече съществуваше, вече го знаехме, с всичките му кусури и проблеми, но еднобременно много по-добър от този, в който живеехме“, отбеляза бившият премиер.
На 10 ноември 1989 г. той разбрал по телефона, че Тодор Живков е свален от позициите си.
"Отидох да събудя жена си. Тя каза - "моля ти се, това го слушам в последните 20 години непрекъснато", спомни си Димитров.
Остатъци от времето преди 1989 г. той забелязва най-силно в маниера на отлагане на свършването на работа.
„Това, което някои казват, че е липса на достатъчно инициатива или липса на желание да се свърши работа като хората“, посочи бившият депутат. По думите му това е проблем не само в България, но и в цяла Източна Европа.
Той коментира още, че България може да има само един премиер, но това не означава, че той не може да се съобразява и с други неща.
