Една четвърт от пълнолетните българи са били преки свидетели на агресия между деца и юноши. При цялата условност на такива калкулации, това значи, че близо 1,4 милиона българи са виждали на живо скарвания, тормоз и сбивания между деца и юноши  последните 12 месеца. Числото потвърждава тревожната тенденция на агресия сред деца и юноши, която отново стана център на вниманието в последните дни. 

Мнозинство от 61,1% пък твърдят, че в последната една година са попадали на новина, която смятат за фалшива, неотговаряща на истината. Това са близо 3 милиона и 300 хиляди души. Очевидно темата с т.нар. фалшиви новини се превръща не просто в основен проблем, но и нещо обичайно и очаквано. Това е още един елемент на недоверие в публичната среда.

Това са част от данните от експресен телефонен сондаж сред 805 пълнолетни българи, проведен със самостоятелно финансиране от страна на „Галъп интернешънъл“ на 27 и 28 февруари. 1% от извадката отговаря на 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%. Подобни сондажи служат най-вече за формулиране на хипотези по отношение на текущи актуални въпроси.

 

1

 

2

В по-широкия контекст на темата за реалните и изкуствените обществени въпроси сондажът се опита да провери обществените инстинкти по отношение на някои актуални теми от последните седмици и месеци. Сред реалните проблеми респондентите виждат проблемите с пътни настилки, тунели, мостове (88,3% казват, че това е реален проблем, 9,8% - създаден от медиите, а останалите се колебаят), проблемът със санирането (52,6% срещу 38,6%), темата с парите за наука (44,2% на 37,8%), пръстовите отпечатъци (49,1% на 44%). Като пример за изкуствено създаден проблем респондентите припознават, например, полета с военен самолет на президента Радев (63,6%% казват, е това е въпрос, създаден от медиите, а 27,1% намират това за реален проблем).

Програмата за саниране е добре позната на българите – 90,2% от запитаните твърдят, че са чували за нея. 51,8% от тях смятат, че това е добър начин за обновяване на панелните блокове, 39,9% обаче се съгласяват с крайното твърдение „санирането е голяма кражба“. Високият процент крайни становища показва очевидна обществена тревога.  

49,5% от запознатите със санирането смятат, че то не е честно, 30,8% са на обратното мнение. Очевидно, санирането се възприема добре по принцип, но детайлите му събуждат немалко недоволство, което идва от факта, че само малка част от българите могат да се възползват от него. Голямо влияние оказват и подозренията в корупция – които са общ знаменател в българското обществено мнение. 

5

6

Още при старта на програмата за саниране преди две години „Галъп интернешънъл“ провери нагласите. Тогава се установи, че хората са наясно с обичайните рискове на такива проекти, макар да са положително настроени като цяло. Не беше докрай изяснен въпросът за чия сметка са разходите по санирането. Друг проблем беше фактът, че не всички могат да се възползват от него. Още тогава 60% определяха това като проблем. 65% пък казваха, че санирането ще създаде възможности за корупция.

Българите харесват на практика всички по-ярки политически действия и заявки от последните дни. Мнозинство от 53%, например, харесват упрека на Корнелия Нинова към председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер за изказването му, че ЕС ще се развива на две скорости и за това, че страни като България могат да останат в неравностойно положение. Нинова очевидно получава „бонус“ от подобни изказвания – например, мнозинство от 73,7% наистина намират за уместно определението за паралелна държава, в която за всичко се плаща двойно – веднъж от нашите данъци и втори път – наръка. 

65,2% одобряват изказванията на Борисов, че не иска България да участва в увеличено присъствие на НАТО в Черно море. Мнозинство от 52,6% харесва и идеята на Красимир Каракачанов да се блокира границата срещу автобуси с гласоподаватели от Турция. 58,4% одобряват амбицията на служебния кабинет за еврозоната. Очевидно, всяко по-радикално политическо действие получава одобрение. Това важи с особена сила за действия, които звучат пред обществото като утвърждаване на сигурността, независимостта и престижа на България. Разбира се, партийните пристрастия оказват влияние.

7



Данните са от експресен телефонен сондаж сред 805 пълнолетни българи, проведен със самостоятелно финансиране от страна на „Галъп интернешънъл“ на 27 и 28 февруари. 1% от извадката отговаря на 55 000 души. Максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3,5%.