ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обсъждат в парламента параметрите на бюджета за тази година. Постигнато е съгласие да бъде поддържан дефицит до 3% от БВП, за да може България да продължи пътя си към еврозоната, като това да се случи без промяна на данъците, предава Епицентър бг.

"Днес трябва да се фокусираме върху технологията – с какви мерки вървим към бюджетна консолидация. Тази среща няма как да е последна, разговорите трябва да текат в присъствието на представители на Министерство на финансите", заяви Томислав Дончев от ГЕРБ-СДС.

Съпредседателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев предложи изготвяне на серия въпроси към финансовото министерство, на базата на които да се подготвят няколко бюджетни сценария.

В основата на тези въпроси е какво се случва с парите, заложени в проектобюджета от втория транш по ПВУ и защо харчовете на държавата са завишени, според Василев, с 42% тази година.

"Единият сценарий, който е разумен – какво се случва, ако получим едно от двете плащания тази година, което изглежда и най-реалистичният сценарий, ако изпълним всички мерки до средата на годината и получим второто плащане по плана. Мерките за третото плащане не е много реалистично да смятаме, че ще бъдат изпълнени тази година", смята той.

Амбицията на ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ е още днес да поставят въпросите пред финансовото министерство.

От ПП-ДБ предлагат още проектите на стойност над 50 млн. лв. да се разглеждат един по един, за да няма загуба на големи средства.

Темата за държавните пари е базата, на която ще се управлява държавата, заяви бившият финансов министър от ГЕРБ Кирил Ананиев.

“Съгласен съм с това, за което се разбрахте на срещата на лидерите, че ситуацията е извънредна, нестандартна, как това се отразява върху бюджетния процес. В момента имаме предложение на Министерство на финансите, което ще анализираме и разгледаме.

То е направено на базата на действащите политики, като е взето предвид отчета на бюджета за миналата година.

С всичките му недостатъци, ще стане въпрос и за този отчет. В същото време двете политически сили се разбраха да разработят своята управленска програма. Тя също трябва да бъде остойностена, като тези два процеса трябва да вървят паралелно.

В един момент трябва да се съберат, за да постигнем поставените от нас цели. Крайният резултат ще бъде базата, на която ще се управлява държавата”, добави той.

“Не знаем какво има в капиталовата програма. Това е първият въпрос, на който трябва да намерим отговор, от колегите от Министерство на финансите, може би още днес.

Трябва да си говорим и за консолидация по отношение на политическите приоритети. Конкретен пример: във вашата програма са заложени на годишна база инвестиции от порядъка на 12,5 милиарда. Боя се, че това число трябва да бъде леко ревизирано предвид бюджетните реалности. Двата процеса трябва да текат паралелно”, заяви от своя страна Томислав Дончев.

Теменужка Петкова зададе въпрос на ПП-ДБ за намерението им да се подготви управленска програма със срок на действие 18 месеца.

“В тази връзка ние трябва много добре да прецизираме това, което е заложено във вашата управленска програма, тъй като то предвижда пълен четиригодишен мандат.

Говорейки за бюджета, ще се наложи да помислим и за тригодишната бюджетна прогноза и как ще подходим към нея.

Трябва да кажете кое вие смятате за важно за тези 18 месеца и че трябва да бъде реализирано. Трябва да остойностим всяка една от тези мерки, за да кажем имаме ли ресурс и възможност”, посочи тя.

Асен Василев заяви, че на първо място е добре да се разгледа базисният бюджет, предложен от финансовото министерство.

“Да погледнем какви са заложените в него политики и къде има резерви. След това да видим евентуално какво пространство остава за допълнителни мерки и това да се приоритизира.

Моето предложение е да зададем серия от въпроси на Министерство на финансите, за да подготвят серия от сценарии.

Единият сценарий, който според мен е разумен, е какво се случва, ако ние получим едно от двете плащания тази година, което изглежда може би най-реалистично.

Да изпълним всички законопроекти и мерки, извън законопроектите, които са 60 на брой и в рамките на правителството, които трябваше да бъдат изпълнени към декември миналата година. Да кажем, че до средата на годината могат да бъдат изпълнени и да се получи плащане на база на това.

Мерките за третото плащане може би не е много реалистично да смятаме, че ще бъдат изпълнени. Това е едното искане - да направят съответния разчет.

Да се направи и разчет, който са дали като линия при тях, но да потвърдят ефекта и да го заложат в бюджета, е при 100% дивидент от държавните предприятия, ако има нужда от изключения. Миналата година имаше 3-4 предприятия с изключения. Това да се изговори и да се обясни защо има нужда от изключения”, добави той.

Според Асен Василев има необясним ръст от над 43% в разходите за издръжка, спрямо миналата година.

“Предлагам да се направи разчет, който да е съобразен със заложената инфлация спрямо миналата година, която мисля, че е заложена към 8,5-9 % в бюджета и това какво означава като разходи за издръжка, ако те нараснат с темпа на инфлация, а не с 43%. Ако има изключения по определени ведомства, нека видим защо ги има. Ако има започнати големи проекти, които налагат нещо в издръжката, което да е по-драматично, например”, допълни той.

Василев отбеляза, че приходите, като абсолютна стойност, в митниците растат почти толкова, колкото и тези в НАП. “Въпреки че НАП събират 2 пъти и половина повече приходи.

Да се види какво обуславя този по-малък ръст на приходи, особено от ДДС. Заложеният ръст на приходи от ДДС е по-нисък от заложената инфлация, без да броим ръста на БВП.

Да се види внимателно в приходите от акцизи на Агенция “Митници” - беше вдигнат акцизът на цигарите, тази нова ставка влезе в сила от 1 март, да видим дали е напълно отразена в приходите на Агенция “Митници".

Предлагам подходът з акапиталовюата програма да бъде една идея по-диференциран. За проектите над определена стойности, примерно над 50 милиона, да се даде степен на готовност:

дали има избран изпълнител и проектът се изпълнява, дали има пусната поръчка, кога се очаква да бъде избран изпълнител, дали още сме на фаза изготвяне на документация преди да е пусната поръчка. Ако е така, шансът да се направи този разход става много минимален.

Да огледаме капиталовата програма голям проект като голям проект”, посочи той.

Красимир Вълчев от ГЕРБ заяви, че има редица плащания, които не са реализирани. Ние сме на отрицателно фискално пространство.

Трябва да излезем от водата, а сме далеч оттам, посочи той.

Опасявам се, че не можем на 100% да ограничим капиталовите разходи. Всички изискват минимален процент за поддръжка, заяви още депутатът от ГЕРБ.

За колко години можем да пестим от разходи за развитие, попита Вълчев.

Не съм съгласен не е идеята политиките за развитие да са само с европейско финансиране. Ние адекватно трябва да харчим от бюджета и трябва да се върнем на техническата задача, заяви той.

Кирил Ананиев от ГЕРБ изтъкна, че 2,7 млрд. лв. са влезли в бюджета на консолидираната програма и миналата година са похарчени само 80 млн.лв. и то за метрото в София. Тези разходи няма как да не се включат в разговора за бюджета от тази година.

По отношение на капиталовите разходи не смятам, че изпълнението на плана за капиталовите разходи за инфраструктура са били достатъчни.

Имаше много слабо изпълнение на бюджета си и много дейности остават недовършени. Ние трябва да продължим с инфраструктурата, няма как да не отчетем тези разходи, които не са изпълнени. По-големите проекти трябва да ги гледаме и преценяваме и които са важни за населението и икономиката да ги изпълняваме, заяви Ананиев.

В разработката за бюджета не са предвидени нито приходи, нито разходи за втория и третия транш, каза още той.

Аз си мисля, че отделните предприятия трябва да се гледат едно по едно, защото се намират в различни ситуации, отбеляза финансистът по отношение на взимането от страна на държавата на 50 на сто от дивидентите.

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук