"Румен Радев беше преизбран. В проточилата се политическа криза той осигури на страната определена стабилност, а и не само това: Радев даде тласък на онази промяна, за която гражданите настояват, но партиите досега не съумяват да осъществят." Така започва статията на Катрин Калвейт в "Зюддойче Цайтунг", озаглавена "Страната на многобройните възможности". В нея авторката припомня, че миналата година Радев "влезе в тежък сблъсък с тогавашния министър-председател Бойко Борисов и подкрепи демонстрантите, които бяха излезли на улицата, за да протестират срещу корупцията и мафиотските методи в политиката", пише "Дойче веле". 

"Политиката в България никога не е това, което изглежда"

По-нататък германската журналистка описва накратко ситуацията със служебното правителство и изхода от последните парламентарни избори и коментира: "Но политиката в България никога не е това, което изглежда. Прекалено дълго границата между власт и злоупотреба с власт беше също толкова размита, колкото и границата между партийна политика и олигарси.

Политици, които трябва да представляват малцинствата, представляват всъщност главатари на кланове, живеещи в чужбина, а популистите защитават единствено своите интереси. Радев започна кариерата си в Комунистическата партия, а възходът му беше подкрепен от социалистите, които са с националистическа и проруска нагласа. В момента го поддържат борци срещу корупцията и реформатори.

Президентът обещава, че заедно с тях ще обнови страната си. Ако наистина възникне коалиция, ориентирана към реформи, Радев е длъжен да я подкрепи с всички сили. И в същото време да се оттегли от ролята на силния човек, която му беше наложена от кризата."

"Убедителен победител в София" - така е озаглавил статията си във "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" отличният познавач на българската политика Михаел Мартенс. В началото на своя портрет на преизбрания български президент Румен Радев авторът отбелязва: "Де да беше в България всичко политически толкова ясно, колкото резултатът от президентските избори." 

Мартенс също описва политическата обстановка, резултатите от парламентарните избори, възможната бъдеща управляваща коалиция и евентуалната роля на президента за сформирането на правителство. 

"Румен Радев, който трябва да помогне за това, е роден през 1963 година в образцовото социалистическо селище Димитровград. Преди да влезе в политиката през 2016 година, Радев осъществи успешна офицерска кариера. От пилот на изтребител той се издигна до главнокомандващ на ВВС. Радев получава образованието си още докато България членува във Варшавския договор. В интернет могат да се гледат видеа от 2014 година, които показват негови рисковани авиаторски упражнения със съветски МИГ-29.

Когато през 2017 година за пръв път стана президент, в чужбина доминираше опасението, че Радев прекалено много обича не само МИГ-29, но и страната, където се произвеждат тези изтребители. Неговият призив да се вдигнат европейските санкции срещу Русия се натъкна на скептицизъм не само в НАТО.

Във вътрешнополитически план обаче Радев бива смятан по-скоро за благонадежден и решителен борец срещу корупцията на най-високо равнище. А България горчиво се нуждае тъкмо от това."

Сред акулите в българската политика

"В областта на външната политика Радев е своенравен и трудно може да бъде преценен" - това констатира в обширна статия в авторитетното издание "Цицеро" германският журналист Франк Щир, също отдавнашен познавач на българската политика. 

За началото на политическата кариера на президента Франк Щир отбелязва: "След първите му някак дървени изявления в ролята на кандидат за президент, човек трудно можеше да си го представи сред акулите в българската политика. (…) През изминалите 5 години Радев изпълняваше задълженията си по неконвенционален начин, противниците му дори твърдяха, че не се държи като президент, но така той си изгради позиция, която далеч надхвърля представителната роля на един български президент."

Франк Щир също подробно разказва за критиките на Радев срещу бившия премиер Бойко Борисов и главния прокурор Гешев:

"Според президента и неговите сподвижници, те двамата заедно участват в разграбването на страната и погрешното прилагане на принципите на правото. Така възникна студена война между институциите, между президентството и Министерския съвет на Борисов. Взаимните лични нападки и обвинения далеч надхвърлиха онази мярка, която е обичайна за европейската политика", коментира германският журналист.