Писателят Христо Стоянов написа критичен коментар в социалните мрежи по повод изслушването на главния прокурор Иван Гешев в Народното събрание. По думите му обвинител номер едно е показал класа на всички "хермелинчета", които са се опитали да "му се качат на малкия му пръст".

Спомняте ли си "Петима старци" от Константин Павлов. Нещо все ми напомняше за нея тези дни. Търсех пророчеството му, но не го откривах. Докато не станах свидетел на "разпита" на Главния прокурор Иван Гешев в Народното събрание.

Няколко човека, говорейки за себе си като за политици се опитваха да се качат на малкия пръст на Гешев,, но безуспешно. (Спомняте си онзи лаф:"Не може да му се качат на малкия пръст"... Човекът, когото обвиняваха дори в това, че е завършил в Симеоново, им показа класа и професионализъм. И мъжко поведение. Аз лично се гордея с такъв Главен прокурор.

Но защо се стигна до това унизително състояние на хора, завършили в СУ право все не ми се удаваше да разбера. Има нещо трогателничко в това шепа полуидиоти (в буквален превод от древногръцки "получастници") да се мерят с Иван Гешев. Защо няма повече професионалисти като него не разбирам...

Та, докато са чудех се сетих за поемата на Константин Павлов "Петима старци"... Та някъде в четвъртата част е разковничето... Там, където Хермелинът види ли локва се въргаля в нея, защото не можел да си прости кална капчица по кожата...Та същите твърдяха, че са политици. Един политик не би си позволил такова въргаляне в локвите... И само като си помисля...

Ама какво и да мисля - един, който не зачита Конституцията започна да назначава противоконституционно твърдейки, че иска върховенство на правото... Хермелинчета, не виждате ли в каква кална локва нагазихте... Ама и тъй и тъй сте нагазили, я се окаляйте съвсем. Въпреки че отдалече грухтенето в Народното събрание не напомняше на хермелиново пръхтене в локвата. По-скоро напомняше свинско грухтене в кочина...

Из "Петима старци"

Ето ме и мене-

чист и спретнат,

млад и умен,

талантлив и честен,

гален от народната любов и

от държавното доверие,

пътят ми е ясен,

вярна е посоката,

никога не ще се отклоня...

Четвъртият старец започна:

Спомням си,

когато бяхме по далечни краища,

гонени от глад и липса на патриотизъм,

срещнах разни непознати животинки.

Имаше сред тях една безкрайно беличка.

Спомням си,

че Хермелин й беше името.

Трудно я улавяш -

много пъргава!

Само че

калчица срещне ли,

спира и не мърда по-нататъка -

ако искаш, казва, трепай ме,

но не цапам космите си аз.

Само че

веднъж все пак й пръснало

кална капка върху кожата.

Оттогава търси локвички.

Скача в тях

и се въргаля в тях.

Не че удоволствие изпитвала,

но не можела да си прости за капката.