На трибуната на НС по време на извънредно заседание се качи депутатът от БСП Драгомир Стойнев. Той имаше въпрос към министъра на иновациите и растежа Александър Пулев относно освобождаването на двама души от надзорния съвет на ББР.

„Преди около месец бяха освободени двама членове на Надзорния съвет на ББР. Знаем, че през последните месеци доста се изговори за банкта. За мен лично, когато се говори за банка, и политическите сили да говорят по-малко. Всеки министър е в правото си да освобождава когото и да било, в същото време обаче става въпрос за банка, която е наистина важна“, каза Стойнев.

„Моят въпрос е какви са причините за освобождаването на тези хора“, запита той.

Пулев се качи на трибуната, за да му отговори:

„Тук говорим за две основания – оперативен колапс и потенциална безстопанственост“, поде той.

От назначаването на екипа на г-н Петков през юли 2021 г. банката се управлява неефективно. В много кратък срок има огромно текучество на кадри. Уволнени са или напускат около 70 човека, като започва преструктуриране на отдели. Назначават се 69 нови кадри. План А изглежда като първа чистка да се овладее банката с чистка и масови уволнения. План Б – как да се надгради и тази банка да започне да работи ефективно. Вторият план тук липсва“, каза Пулев.

„Липсата на приемственост накара банката да катастрофира. Има периоди, при които банката е давала по 3 кредита на месец, понякога са по 4. В България към момента има над 300 000 малки и средни предприятия, банката е давала по 3 кредита на месец“, добави министърът.

„За целия период, докато управлява екипът на г-н Петков, банката генерира 2 млн. приходи от лихви от новоодобрените кредити, срещу 22 млн. разход за заплати през същия този период от време“, каза той.

„Нулева визия, нулева стратегия, нулева приемственост“, констатира той.

„По втората тема – безстопанственост. Преди няколко седмици до мен стигна информация от новоназначения надзор, че държавата е била ощетена с приблизително 1 млн. лева, платени по консултантски договори. Назначените от г-н Петков тръгват да издават нов дълг в особено голям размер – 1 млрд. лева. Не е ясно каква е била ролята на ресорния министър г-н Лорер, който според твърдения на надзора на г-н Петков е дал устно разрешение, но в същото време липсва писмено такова“, каза той.

„Тук говорим за едно бягане от отговорност. От тази гледна точка облигацията е била мъртвородена. Тя е нямала шанс да бъде успешна. Приех липсата на опит, на капацитет, искат да осигуря приемственост, но тук вече не мога да бъда безприострастен. Става въпрос за едно ощетяване на държавата в особено големи размери. Сезирал съм компетентните органи“, призна още министър Пулев.

„Нямах избор, реших да действам. Сигурен съм, че и вие бихте защитили държавния интерес по същия начин“, завърши Пулев.

Стойнев отново се качи на трибуната:

„Притеснително е това, което казахте. Може би аз не разбрах правилно. Не е нормално вие казахте приходите да бъдат 2 млн. лева, а разходите за заплати да бъдат 22 млн. лева. Все пак една банка се издържа от лихви“, каза той.

Пулев обаче му заяви, че не се е объркал

„Искам да направя едно уточнение за 2 млн. приходи от лихви от одобрени кредити, срещу 22 млн. разход само за заплати. Тук говорим за приход, който едва компенсира 10% от разхода за заплати.

„Банката е била на печалба до 2021 г. Най-вероятно и през 2022 година. Тук основният проблем е приносът на новоназначените хора. Не е сложен въпросът, но от къде идват останалите приходи, които да покрият заплатите и останалите разходи. Отговорът не е сложен – те идват от стария кредитен портфейл, който екипът на Петков е наследил. Говорим за 700 кредита, а само една шепа от които са лоши“, каза той.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук