Какво ли не опитват актьорите в Театъра на абсурда, в който се превърна клишето за “нуждата от съдебна реформа” у нас. Докато държавното обвинение, къде успешно, къде недотам, все пак полага усилия да се бори за върховенство на закона и да търси отговорност на престъпилите законите, добре познатата шайка от марионетки на олигархията в съдебната система, упорито продължава да си заработва похвалите от своите кукловоди, а успоредно с това разсеяно да не забелязва сърцевината на проблема – отказът на част от съдиите да издават ефективни присъди, пише "Труд".

От няколко дни, обаче, има и втора тема “табу” за борците на олигархията във войната им по дискредитиране и овладяване на прокуратурата. Плътна информационна завеса, напомняща времената на Чернобилската авария, се е спуснала по темата за фиаското на т.нар. румънски модел. Поръчковите издания на подсъдимия олигарх Огнян Донев, на обвиняемия Иво Прокопиев, на бившата говорителка на Иван Костов – Стоянка Георгиева, на газовия барон Сашо Дончев, на банкера-беглец упорито мълчат за случващото се със “светицата” на румънската борба с корупцията – Лаура Кьовеши, и титаничните разкрития за злоупотреби в ръководената от нея Национална агенция за борба с корупцията (DNA).

През месец март, само десет дни преди предсрочните парламентарни избори у нас, Кьовеши дойде в София и бе развеждана като Карпатска мечка от одиозния председател на Върховния касационен съд Лозан Панов в опит да осигури няколко гласа за проекта на кукловода му Иво Прокопиев – “Да, България”. След разкритията, които уличават Кьовеши в злоупотреба със служебно положение и фабрикуване на обвинения срещу политици в Букурещ, Панов не е проронил и дума, а и няма кой да го попита. Нито един от феновете на Кьовеши не смее да наруши омертата.
 
Активният нощем в социалните мрежи Христо Иванов е пасивен. Радан Кънев и Атанас Атанасов удобно заобикалят темата в удобните си медийни участия. А хибридната организация “Правосъдие за всеки” тотално е зачезнала по морските плажове, сякаш Румъния не се тресе от невиждан по мащабите си властови скандал. Понеже “Правосъдие за всеки” се срещнаха с Кьовеши в петзвезден софийски хотел, може поне няколко бдения с болтове да организират пред румънското посолство в подкрепа на “принципната” антимафиотка, която освен болен кариерист, изглежда умело е успяла да използва властовите инструменти, за да съучаства в политически инженеринг в северната ни съседка.
 
Всяко обвинение срещу Лаура Кьовеши в Букурещ е звучен шамар в лицето на българската олигархия, която целеше да приложи у нас точно този порочен модел на злоупотреба с власт. Амнезията, обаче, изглежда е заразна, защото нито олигарсите и техните марионетки, искат да бъдат свързвани с провала на DNA и румънската “борба с корупцията”, нито това правят и онези изпълнили поръчката да я промотират на българското общество “обективни” медиатори – журналисти, анализатори, културтрегери. Цял списък има на радетели на “румънския модел”, които днес мълчат.

Ето част от тях: Венелин Петков – директор на “Новините” на бТВ, който пращаше през месец в Букурещ репортери, които да правят филми за Кьовеши, която българите нямаме. Бойко Василев – водещ на предаването “Панорама” на обществената БНТ, който също натрапваше на аудиторията “опорните точки” на провалилата се шефка на DNA и менторката й – румънската евродепутатка Моника Маковей. Анна Цолова и Виктор Николаев би следвало отдавна да са освободили скъпоплатените си кресла на манипулатори, пардон “медиатори” на сутрешния блок на “обективната” Нова телевизия, които толкова упорито лансираха “румънския модел” чрез непрестанните участия на преводача Владо Береану. Естетът Сашо Диков и Люба Кулезич сигурно много страдат, че не успяха да отразяват борбата с корупцията по румънски модел, която задкулисието искаше да инсталира у нас.
 
Списъкът на позора наистина е дълъг, а и е добре известен, защото в него ще откриете имената на дежурните “грантови” анализатори, “професионални” протестъри и безработни адвокати. Фиаското на Кьовеши не е изненада, ни най-малко, защото още в славните й години, имаше множество гласове в Румъния, които предупреждаваха за липсата на контрол, за злоупотребата с власт, за обратния ефект върху икономиката и бизнеса, който има дейността на DNA. Но вместо гузно да мълчат, софийските й ласкатели, може би е по-добре да се извинят, ако не на българите, които се опитваха да манипулират, то поне на тези управленци, които трябваше да понесат обиди, клевети и буквално със словесна “помия” заради това, че се противопоставиха на прилагането на оказалия се “престъпен” румънски модел за борба с корупцията. Хубавото на истината е, че тя винаги излиза наяве.
 
Хубавото в конкретната ситуация е, че сега излиза навреме, защото хората много добре помнят атаките срещу премиера Бойко Борисов, срещу главния прокурор Сотир Цацаров, срещу президента Румен Радев, а и срещу много други личности, които отказаха да склонят глава и да обслужат интересите на олигархичните кръгове, които много държаха да си направят собствена прокуратура. Излиза, че те са били далеч по-далновидни и зрели в решенията да не се поддадат на манипулациите, пропагандата, внушенията и задкулисния натиск. Хубавото е, че справедливостта тържествува, този път достатъчно бързо, за да може обществото само да направи изводите си.

Провалът на “румънския модел” е полезен, не само защото беше фалшив, а и защото показва, че приемането на извънредни мерки, органи и закони, често служи за проводник на нечисти властови интереси и в същото време пречи на работата на легитимните органи да изпълняват задълженията си. Днес всички, които казаха на истерията за въвеждането на “румънския модел”: „Не, благодарим, имаме си наш подход“, могат с право да бъдат удовлетворени от демонстрирания държавнически подход при взимането на кадрови, законодателни и стратегически решения, които биха имали дълготрайно отражение върху развитието на обществените процеси.

Нека всеки, който иска  “дълбока съдебна реформа” и е извън тези, които биха се облагодетелствали от нея, днес погледне към Букурещ и разбере истината за “успехите” на Лаура Кьовеши. Със сигурност след това ще разбере, че всичките мантри за “заместник главен прокурор за борба с корупцията”, за “изваждането на държавното обвинение от съдебната власт”, за “разделянето на ВСС на две колегии”, за “запазване чуждото финансиране на магистратски организации” са нищо повече от лъжи, опаковани в целофана на пропагандата. Направи ли го, то със сигурност следващия път, когато се опитат да го “зарибят” с поредната (полу)сектантска кауза, каквато всъщност роля изпълняват “грантово” финансираните НПО-та, ще знае, че се опитват да му промият съзнанието.