Корнелия Нинова не просто победи на прекия избор за председател на БСП, тя се оказа безалтернативен лидер за хилядите социалисти – констатацията е на Искрен Вълчев в статия за електронното издание „Гласове“.

„Смяташе се, че някакви кръгове в БСП водят битка с Нинова. Схватката се считаше за епична, на живот и смърт, ключова за партията. Предизборни срещи, манипулации във Фейсбук и медийни закани създаваха тези представи. Глупости! В прекия вот Нинова взе 81.5% от гласовете, вторият Кирил Добрев бе едва с 14.9. Над пет пъти разлика! Размаза палета, които мъглата представяше като лъвове. Лъвове с 1, 2 и 14%? Безсмислие“, пише Вълчев и допълва: „В БСП тече преброяване на дивите маргинали. За разлика от тях Нинова има шанс“.

Авторът на статията описва метафорично ситуацията в БСП след прекия вот така: „Бурни времена настанаха в БСП. Гледката е като след бомба – стърчат останки, броят се оцелели. Димът постепенно се вдига. Но оказа се, той не е причинен от бомбата. Димът се е стелел месеци по-рано, прикривайки илюзии, създавайки измамни представи в партията. Бомбата просто го разчисти, за да се види истинското положение. Бомбата са (пре)избирането на Корнелия Нинова със съкрушителен резултат в прекия вот, драмите на конгреса, напускането на шестима депутати. Както и да погледнеш – динамика. А на многомесечния пушек се дължи представата, че всичко това са били дилеми, алтернативи, оспорвана борба. Не, няма ги. Всичко в БСП е било ясно като бял ден, без „или – или”. Единствено димът е прикривал белите гащи на псевдо герои“.
 
 Преглед на по-ранни периоди и видни социалисти прави още Вълчев в характерния си ироничен стил: „Враговете на Нинова я обвиняват в машинации. Да допуснем, че е имало някакви. Но какво тогава? Добрев щеше да спечели 500% процента повече? Или Красимир Янков, трети с 2.1%, да вдигне резултата 40 пъти? Или за Валери Жаблянов (1%) да не гласуват само съседите му? Или социалистите щяха да поискат Миков на бял кон, за да бъдат бити като тъпан и да се реализира „лявата му политика”, която той като управляващ никога не изпълни? Маргинали. Вождове на себе си“.

Вълчев има прочит на поведението на Корнелия Нинова: „Смяташе се още, че тя не е овладяла докрай партийната бюрокрация. Понятието „партийна бюрокрация” носи негативно значение, но е субстанция, без която нито една политическа сила не може. Председателят наистина трябва да я владее, за да върви партията напред. Резултатът от избора на новия пленум показа, че Нинова здраво държи и тези юзди. Тя разкара (почти) всеки от враговете си от Националния съвет. И стана ясно, че не е имало дилеми и на този фронт. Срещу нея са били само маргинали, а бомбата ги разкри. В момента се преброяват“.

Коментаторът отбелязва: „Създаваше се илюзията, че съперниците на Нинова радеят за идейни леви ценности. Които тя не изповядва, твърдяха те. Най-активен в тази посока бе Красимир Янков. Но напускането му вчера директно на партията показва, че най-последно се интересува от левите идейни ценности. Да видим в коя нова партия ще ги упражнява!“.

Вълчев не подминава и друго знаково лице от миналото на БСП – Михаил Михков: „Той обвини в тежки грехове Нинова. Последно се присети, че на конгреса за първи път в историята липсвали синдикати. Каза още, че лошата Нинова харесвала десния Орбан. Но струва ли мнението му и пет стотинки? Миков бе председателят на Народното събрание, който яростно бранеше Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Той бе и партийният лидер, регистрирал най-ниския резултат за партията на парламентарни избори: 505 хил. гласа, 15.4% - с 60 стотни повече от ДПС (2014 г.). Ето това е постижение за историята, а той тръгнал за синдикати и Орбан да говори! Наздраве!“.

Не подминат в материала на Искрен Вълчев в „Гласове“ и Станишев: „Но в историята влезе и Сергей Станишев, който като лидер преди Миков загуби още по-съкрушително. На европейските избори партията спечели едва 424 хил. гласа. Това бе най-ниският актив за БСП в избори въобще. Сега същият Станишев, целунал се с Местан на Орлов мост, хокаше Нинова. Обвиняваше я във вождизъм, след като лично той заради налагането на Пеевски през 2013 г. заплаши депутатите – ако не гласуват „за”, кабинетът пада. Спокоен ли е пред огледалото?“.
Вълчев има стройно обяснение за победата на Корнелия Нинова на прекия вот: „След като точно такива са враговете на Нинова, нима не е редно да се предположи, че не машинации й осигуриха безапелационното лидерство, а се състоя наказателен вот срещу хората, които смъртоносно вкараха БСП в леглото на ДПС и Пеевски? Но е истина, че под ръководството ѝ БСП успя да излъчи президент. Истина е също, че вътрешната нетърпимост бе докарана до нива, при които няма как да се работи заедно. Който иска, нека върви, след като не може да се наложи вътре. И на трето място, истина е, че БСП няма защо да жали за Миков, Пирински, Дъбов, Найденов, Божинов и другите изпаднали от пленума. Тя и не жали, макар димът да бе създал обратната представа“.

Според Вълчев почти всички изредени в текста му, без лидерът на ПЕС Станишев, са провалено поколение, което нищо добро не донесло на БСП и България. За разлика от тях Нинова все още има шанс, категоричен е Искрен Вълчев.