„Дългата процедура по защита на продукти с географски означения е една от трудностите за производителите. Похвално е, че на ниво Европейски съюз времето е съкратено на около 22 месеца, но като добавим националната процедура, оценена средно на 38 до 50 месеца, достигаме до период от близо 6-7 години. Това е сериозно предизвикателство за някои от заявителите, включително за моята страна – България.”

Това становище изрази Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, по време на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони (AGRI). Българският евродепутат, който е член на земеделската комисия, взе участие в дебат относно актуалното състояние на системата за географски указания с участието на представител на Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ на Европейската комисия.

„Надявам се, че законодателното предложение на Европейската комисия, което очакваме по-късно през тази година, ще оптимизира сроковете“, каза Иво Христов.

В изказването си българският евродепутат обърна специално внимание на традиционни за страната ни продукти като българското розово масло, което е защитено по европейските схеми за качество като Защитено географско указание през 2014 г.  Той изрази мнение, че Европейската комисия трябва да настоява за защитата им като акцент във външнотърговската политика на Съюза.

По думите на Христов, похвално е, че ЕС сключва споразумения за признаване на географски означения с все повече страни. Позовавайки се на споразуменията с Канада и Виетнам, обаче, той определи като несправедлив факта, че продукти, които към момента на подписването на споразумението не са включени в двустранните списъци за признаване на географски означения, не могат да бъдат добавени на по-късен етап.

„Двустранните преговори изискват съгласие и от двете страни, но смятам, че Европейската комисия трябва да настоява за по-голяма гъвкавост в това отношение", каза той.

Евродепутатът акцентира на преговорите за споразумение с Австралия, която на този етап отказва да признае българското розово масло на своя територия.
„Това е продукт със столетна история – символ на моята страна. Ако този принцип за водене на преговори по споразумението не се промени, продуктът може да остане незащитен от имитации. А има опасения, че такива има и ще има и то в най-близко бъдеще“, смята Иво Христов.