„В своето съобщение относно внедряването на 5G и прилагането на инструментариума на ЕС Европейската комисия посочва, че ще обърне дължимото внимание на съответните здравни аспекти. До този момент обаче, здравният аспект изглежда пренебрегнат.

В ЕС все още не разполагаме с оценка на риска на потенциалното въздействие на новата технология върху човешкото здраве и околната среда. Същевременно, в редица европейски държави, като Швейцария, Италия и Белгия, се налагат мораториуми върху 5G поради здравни съображения.“

Това заяви по време на заседание на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите (ИТРЕ). В понеделник вечер на въпросите на евродепутатите отговори Мигел Гонзалес-Санчо от Генерална дирекция "Съобщителни мрежи, съдържание и технологии" на Европейската комисия. 

Българският евродепутат отправи следния въпрос: „Чрез какви конкретни мерки предвиждате да обърнете дължимото внимание на здравните аспекти в контекста на повсеместното въвеждане на 5G?“

Според Иво Христов сигурността на мрежите от пето поколение е от ключово значение за осигуряване на технологичния суверенитет на ЕС. 

„В този смисъл приветствам предложения от Европейската комисия на 29 януари инструментариум за 5G. Смятам, че това безспорно е стъпка в правилната посока към предприемането на общ европейски подход.

В същото време обаче, през последните няколко месеца станахме свидетели на открит сблъсък между САЩ и Китай по отношение на разгръщането на мрежите от пето поколение, който се разигра на европейски терен.

Една по една, отделните държави членки взеха индивидуални решения относно достъпа на външни доставчици на 5G оборудване. С оглед на незадължителния характер на предложения инструментариум, как ще гарантирате избягването на евентуална фрагментация на европейския пазар?“, попита още Христов. 

Представителят на Европейската комисия увери, че се работи за изясняване на здравния аспект на разгръщането на 5G технологията. По думите му, Комисията взема предвид различните съображения и гледни точки; в ход е и диалог с международни здравни организации, така че по темата предстои да се работи занапред. Гонзалес-Санчо посочи също така, че различните държави са имали различн гледни точки, що се отнася до достъпа на външни доставчици на 5G оборудване, но са постигнали консенсус по темата. 

Припомняме, че в края на януари ЕК представи „инструментариум от смекчаващи мерки“, свързани с изграждането на 5G мрежи. В документа с препоръчителни насоки се посочва, че всяка страна ще може да решава сама дали да изключи определен доставчик на оборудване от мрежата си.

Държавите членки се споразумяха по тези мерки, за да противодействат на рисковете за киберсигурността, свързани с петото поколение мобилни мрежи. 
По време на заседание на ИТРЕ комисията във вторник Христов отправи въпрос и към българския еврокомисар с ресор „Иновации, научни изследвания, култура, образование и младеж“. 

„В рамките на публично-частното партньорство за 5G технологии, предвиждате ли финансиране на научни изследвания за ефекта на  мрежите върху човешкото здраве?“, попита Христов. 

По думите му, по линия на програма „Хоризонт 2020“ са предвидени инвестиции на стойност 300 милиона евро в контекста на публично-частното партньорство за 5G технологии.

Те включват над 160 експериментални внедрявания на мрежите от пето поколение, както и трансгранични коридори по протежение на магистрали. Наред с това, Европейската инвестиционна банка, с подкрепата на Фонда за стратегически инвестиции, също предоставя възможности за научноизследователска и развойна дейност в сферата на 5G мрежите. 

„Новата програма „Хоризонт Европа“ също поставя фокус върху 5G с цел завършване на неговото внедряване и поставяне на основите за въвеждането на 6G. Ефектът върху човешкото здраве от разгръщането на мрежите от пето поколение е област, която все още не е изследвана. В същото време потенциалните вреди в следствие на радиочестотното електромагнитно облъчване будят притеснение у все повече хора.“