На форум на Американската търговска камара миналия четвъртък премиерът Кирил Петков произведе поредната си комична крилата фраза, която развесели мрежата, като заяви дословно: „нашата голяма задача е да продължиме битката с антикорупцията“. Вярно е - премиерът Петков често става жертва на лапсуси, като думите му произвеждат повече меме-картинки в социалните мрежи и вицове в приятелски компании, отколкото сериозни дебати за държавната политика, но тук можем без съмнение да кажем, че грешката е вярна. А Петков вместо да работи за изкореняването на корупцията в държавата, буквално се бори с „антикорупцията“, воювайки с българската прокуратура.

Ще попитате как? Много е просто. От около три месеца Петков и дясната му ръка Лена Бориславова градят един особен, да не кажем несъществуващ, образ на Европейската прокуратура като „единственият спасител“ на България и „най-мощното“ оръжие срещу корупцията. Съдейки по публичните изказвания на Петков и Бориславова, двамата настояват европейският главен прокурор Лаура Кьовеши и излъчените от България европейски делегирани прокурори да изглеждат в очите на българина като подобие на полубогове, страшилища за корупционери и мафиоти.

Междувременно, Министерският съвет предложи и промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които на европейските делегирани прокурори и институцията да се дадат нови удобства – служители, кабинети, пари – за да можело да им е по-комфортно и по-спокойно да работят. Нещо като опит за създаването на една квазипрокуратура, която да заобиколи българското държавно обвинение и националните ни магистрати. 

Така властта, в желанието си да се конфронтира с българската прокуратура и да й изгражда негативен образ в публичното пространство, издига деветте делегирани прокурори от България, наред с ръководителката им Кьовеши и цялата институция, на един илюзорен пиедестал. Думите на Петков и Бориславова и захласването на властта, което демонстрират по Европейската прокуратура, на моменти граничат с чистата пропаганда, а гръмкото обявяване на „бъдещи акции и присъди“ по нейна инициатива  звучат повече като „fake news“.

Просто защото Европейската прокуратура в голямата част от правомощията си не е компетентна да разследва престъпления, свързани с местната корупция у нас, с изключение на случаите, в които са замесени европейски средства.

Нека си припомним с какво се занимава Европейската прокуратура, за да ни стане по-ясно:

Европейската прокуратура е първият наднационален прокурорски орган с правомощия да провежда разследване и осъществява наказателно преследване на измами и други престъпления, които засягат финансовите интереси на Съюза (т. нар. престъпления, свързани със защита на финансовите интереси на Съюза, както са определени в Директива (ЕС) 2017/1371):

- Измами, свързани с приходи и разходи

- Измами, свързани с ДДС (доколкото са свързани с територията на две или повече държави членки и са на стойност поне 10 милиона евро)

- Пране на активи, получени от измами по отношение на бюджета на ЕС

- Активна и пасивна корупция или присвояване, които засягат финансовите интереси на ЕС

- Участие в престъпна организация, ако дейностите й са съсредоточени към извършване на престъпления срещу бюджета на ЕС.

Тоест -  Европейската прокуратурата може да разследва редица престъпления, свързани с евросредства, но не и да изземва компетенциите на националните органи и да замества българската прокуратура по наказателни дела, които не включват злоупотреби с пари на европейския данъкоплатец. 

С внушенията си, с които Петков цели заяждане на дребно с българското държавно обвинение, че едва ли не вместо него до края на годината Европейската прокуратура ще вкара в затвора всички „корумпирани политици“ и най-вече опонентите му от ГЕРБ, той не прави нищо повече от това да създава изкуствени очаквания у гражданите, че тази институция разполага с власт и средства да свърши повече от това, за което е създадена.

Осъзнавайки или не, с това българският премиер обаче оказва и индиректен натиск над българските делегирани прокурори, които на местна почва са ангажирани с ясно разписани в съответния европейски регламент задължения. Представяйки ги като „новите месии“, вменявайки им резултати, които те просто няма как да постигнат с наличните им законови правомощия, Кирил Петков поставя европейските магистрати в неудобната ситуация след това да бъде твърде трудно да обяснят защо обещаното от най-високото държавно ниво осъждане на конкретни политически личности не се е осъществило, а корупцията не е била преборена в мащабите, в които е обещано. Или още по-лошо – да бъдат принудени да изпълняват поръчки и да образуват дела срещу неудобни на властта хора, само за да не се налага да влизат в този обяснителен режим. На практика Кирил Петков напълно съзнателно и тенденциозно злоупотребява с името на първо място с европейския главен прокурор Лаура Кьовеши, а след това и с ръководените от нея български магистрати.

Така, наместо да раздава публично присъди и да „подарява“ правомощия на институции, които по регламент не разполагат с такива, Петков би трябвало на първо място най-после да отговори за някои съмнителни обстоятелства, които се появиха в публичното пространство около български представители в самата Европейска прокуратура.

Премиерът дължи отговор какво правеше в края на март, ден преди ареста на бившия премиер Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова, в кабинета му делегираната прокурорка Елена Попова и координирала ли е с него и с вътрешния министър Бойко Рашков, в крещящо нарушение на закона, „ювелирната“ вечерна акция. Провеждала ли е Попова и нерегламентирани разпити на хазартния бос Васил Божков, под давлението на Петков и Рашков, за да бъдат „опраскани“ определени хора от опозицията?

Премиерът още не е отговорил и на въпросите за конфликта на интереси около Попова, чийто съпруг Борислав Попов в началото на годината стана изненадващо член на Управителния съвет на държавния ВиК холдинг. Конфликт на интереси има и при европейската прокурорка Теодора Георгиева, чийто съпруг – Васил Георгиев е зам.-министър на външните работи, при това именно с подписа на Петков. Премиерът обаче мълчи за тези обстоятелства. 

Ефектът от натрупването на напразни очаквания към Европейската прокуратура, накрая ще се окаже за сметка единствено на самата институция. С празните си обещания българският премиер прави голяма мечешка услуга на Лаура Кьовеши.

Празните обещания на Петков към българските граждани няма да останат скрити дълго, а хората бързо ще си припомнят поговорката, че „на лъжата краката са къси“. Въпросът е ще се извини ли тогава и ще каже ли истината – че целият този маскарад е бил с единствената цел – овладяване на българската прокуратура и сваляне на главния прокурор Иван Гешев от поста му, за да бъде заменен от по-удобен и избран лично от Петков послушен магистрат.