В тълковния речник са записани няколко значения на думата „Марш“. Едно от тях гласи: Строево ходене с определен отсечен ритъм. Точно по този начин премина и маршът организиран от инициатива „Правосъдие за всеки“. Под строй и с определен сценарий.

Какво щяхте да видите, ако случайно преминавахте покрай Съдебната палата на „знаковия“ 14 юни?

Жени и мъже от всички възрасти, млади момчета и момичета, привърженици на фитнеса и спорта, деца и бебета. Граждани, дошли да изразят и защитят позицията си, да се борят за промяна в името на едно по-добро „Утре“. Така изглеждаше на пръв поглед маршът на тази претендираща за безпартийност инициатива. Така и трябваше. По сценарий.

Вторият поглед обаче винаги ни казва повече. Ако отидете на мач и влезете в агитката на който и да е от двата отбора, ще видите хора, обединени от една обща страст – футбола. Всеки от тях ще знае причините, поради които е на стадиона и ще ви разкаже за тях с такъв плам, че няма да имате избор, освен да повярвате. Защото тези причини имат точен брой и не се раздават напечатани на флаер. А убедеността на феновете ще остане непокътната от първата до деветдесетата минута, че и в продълженията.

Съвсем различно обаче протече събитието на „Правосъдие на всеки“. То бе опорочено от желанието на организаторите да поддържат стерилна среда в едно отворено и демократично общество. Парадоксът е, че точно за такова се бори инициативата им. На хартия. А сега отново към Съдебната палата...

„Да спасим Бедечка“, този цветен плакат привлича вниманието насред черно-белите лозунги за правосъдие. Най-малкото, защото е различен. Става дума за паркът, който се намира в Стара Загора.

Дошъл съм да защитя парка. Знам, че тук протестират срещу правосъдната система и олигархията, но не разбрах какво им преча“, разпалено разказва младежът. След поредния опит да бъде „Премахнат“ от фокуса на обективите и камерите, той става по-разговорлив.

Разбираме, че са му дали 30 лева, за да присъства на мястото. Твърди, че планът е на организаторите, които искали да покажат, че някои се опитва да провали събитието им. Запознава ни и с друго момче, което също е получило пари. Не знаят кой е настоящия правосъден министър, нито предишният. Не ги и интересува. Продали са гражданската си позиция за една надница и са доволни от свършеното. След разговора с тях ни спира мъж, който е на протеста с бебето си. Пира ни защо изобщо се занимаваме с тези провокатори. Ние пък искаме да разберем защо е тук и дали вярва в промяната. „Трудно ми е да вярвам вече. Тук има една шепа хора, които са дошли с някаква идея".

Точно това ни казва вторият поглед. Третият също.