Ходовете на Първанова

Медийна кампания определи Желева като &quot;гангстерска невеста&quot;, а самата тя бе обвинена от Първанова, депутат от либералите, че лъже за финансовата си история, припомня той. Така че не беше изненада, когато на 19 януари Желева оттегли кандидатурата си като кандидат за комисар по хуманитарните въпроси.<br /> <br /> Сега обаче доказателства сочат, че Първанова е само инструмент в разпространяването на фалшиви доводи, че Желева е излъгала за връзките си с дружеството, наречено &quot;Глобал консулт&quot;.<br /> <br /> Другият основен играч в сагата е Сийм Калас, бивш премиер на Естония, който е един от петимата зам.-председатели на Европейската комисия.<br /> <br /> Неговата роля в заговора остава скрита до 18 януари, когато за първи път го свързах с Първанова в материал за вестник &quot;Стандарт&quot; и интернет страницата на &quot;Евронюз&quot;.<br /> <br /> Калас, бивш член на КПСС, е важна фигура в ЕС. Той е и комисар по административните въпроси, одит и борба с измамите, но това не му дава право да разследва Желева или пък да разпространява информация за нея от името на някого, още повече Първанова, отсича Дилън.<br /> <br /> Когато журналист от &quot;Ню Юръп&quot; се свърза с офиса на 19 януари, неговият прессекретар гневно отрече, че Калас познава Първанова.<br /> &quot;Историята е пълна глупост&quot;, настоявал прессекретарят и отрекъл, че Калас има нещо общо с обвиненията срещу Желева. Според репортера на &quot;Ню Юръп&quot; обаче е &quot;изключително необичайно за един прессекретар да бъде толкова агресивен.&quot;<br /> <br /> Ако Калас не познаваше Първанова и нямаше нищо общо с обвиненията срещу Желева, какво ще каже той сега, когато се запознае с опровергаващи го доказателства?<br /> <br /> Следващите мейли, които разкриват връзката Първанова-Калас, не са променяни по никакъв начин от мен. В тях КАБ означава кабинетът, или личния офис на всеки комисар.<br /> <br /> <b>От: Мори Етиен<br /> Изпратен: четвъртък, 7 януари, 12:05 PM<br /> До: Хенрик Хололей (КАБ-Калас)<br /> Предмет: Изслушване на комисарите - нарушаване на българските закони, управление на явни активи на дялове от публичен интерес от Румяна Желева</b><br /> <br /> <i>Драги г-н Хололей,<br /> <br /> От името на Антония Първанова ще намерите прикачен - за ваше лично осведомяване - превода на 2 документа, които се отнасят до нарушение на българските закони за управление на явни активи на дялове от публичен интерес от страна на Румяна Желева, министър на външните работи.<br /> <br /> Поздрави,<br /> Етиен Мори, <br /> парламентарен асистент, началник на офиса на Антония Първанова</i><br /> <br /> Този мейл показва как Първанова осигурява документите на Калас чрез личния му офис. Получателят на мейла Хенрик Хололей препраща документите на Йоханес Лайтенбергер в кабинета на председателя на Еврокомисията Жозе Мануел Дурау Барозу. Вторият текст е на мейл, който препраща писмото от офиса на Първанова в кабинета на Барозу. В него Хенрик Хололей пише на Лайтенбергер, шеф на кабинета на Барозу:<br /> <br /> <i>Драги Йоханес,<br /> Помислих си, че може да ти е от полза да ти препратя това, за твоя информация, в случай, че вече не си я получил!<br /> <br /> Поздрави,<br /> Хенрик<br /> </i><br /> От мейлите става ясно, че комплотът тръгва с пълна сила на 7 януари 2010 г. и че и Първанова, и Калас са си давали сметка с какво се заемат. Не без основание можем да заключим, че те работят по схемата достатъчно време, което би обяснило как толкова бързо писмото до кабинета на Калас е препратено до този на Барозу.<br /> <br /> Използвайки кабинета на Калас като изпълнител, Първанова не оставя отпечатъци или с други думи замита следите си в тази конспирация.<br /> <br /> Това е техника, която разузнавателните агенции използват, когато разпространяват дезинформация. Те разпространяват злонамерени информации за някой враг, използвайки средства, които няма да водят към тях. Първанова и може би други лица, които за момента остават в сянка, трябва да са били убедени, че никой в кабинета на Барозу няма да свърже естонеца Сийм Калас и кабинета му със заговора срещу българския кандидат-комисар Румяна Желева.<br /> <br /> Българската връзка в заговора вероятно се е чувствала сигурна, че няма да бъде разкрита. Всъщност зловредната информация за Желева, тихомълком препратена от кабинета на Калас към кабинета на Барозу, е било по-вероятно да бъде приета като акт на добросъвестност - опит на добронамерения вицепрезидент на ЕК да предупреди шефа си Барозу за тайните опасности в кандидатурата на Желева.<br /> <br /> Въпреки това някой трябва да попита защо господин Калас се е замесил или е разрешил на своя кабинет да бъде част от съмнително начинание, което нарушава правилата на ЕС за проверка на комисари или кандидат-комисари. Калас има властта, ако е искал, да инструктира своя правен отдел да разследва Желева. Ако обаче бе направил това, Калас щеше да трябва да декларира своя интерес, информирайки Барозу и самата Желева. Това би насърчило хората да питат защо се интересува от Желева.<br /> <br /> Вместо това той е нарушил правилата, позволявайки кабинетът му да бъде използван за разпространяването на информация от източник, който не е оторизиран да разследва Желева, а именно - Първанова. Самата тя може да е нарушила законите на собствената си държава, разследвайки тайно външния министър на страната и след това разпространявайки невярна информация за финансовото й минало.<br /> <br /> Заговорът срещу Желева е впечатляващ пример за злодеяние и изисква сериозно журналистическо разследване, каквото отсъстваше в цялостното отразяване на случая &quot;Желева&quot;. Госпожа Желева излезе с достойнство от надпреварата, но това, което остава, е история, подчертаваща политическата болест в политическото тяло на ЕС. Тази болест се проявява в политическа партизанщина, лъжите, клеветите и някакъв вид политическо тесногръдие, които създават странни съюзи от партии, единственото общо между които е собственото им оцеляване.<br /> <br /> Всеки, който познава Румяна Желева, ще признае, че тя е фина, интелигентна жена с истинско чувство за справедливост. Като български външен министър тя впечатли много чужди представители. Тя направи грешки при представянето си на 12 януари, когато бе подложена на изслушване, което повече приличаше на разпит. Някои от въпросите, които й бяха зададени, разкриват истинска политическа наивност сред евродепутатите. Беше запитана за Аден. Това означава пристанището Аден, Южен Йемен или Аденския залив? И къде е политиката на ЕС за Аден? Въпроси от този род подчертават некомпетентността на някои в училището по европейски политики.<br /> <br /> От журналистическа гледна точка бях шокиран от готовността на някои медии да &quot;следват стадото&quot; до момент, в който имаше досадно повтаряне на клеветнически твърдения, които очевидно се проявиха в статии като в &quot;Ди велт&quot;. Сега зависи от други хора да открият как Калас е бил насърчен да стане &quot;оръдие&quot; на Първанова и кой още е бил замесен.<br /> <br /> Аз се срещнах и интервюирах г-жа Желева, когато тя бе в САЩ през ноември 2009 г. Тя ме впечатли, както бе впечатлила и други, с които говорих.<br /> <br /> На 19 януари, г-жа Първанова ми изпрати следното писмо:<br /> <br /> <i>Скъпи господин Дилън,<br /> Моят кабинет ми обърна внимание върху следния материал, публикуван на сайта на българския вестник &quot;Стандарт&quot; (https://paper.standartnews.com/en/article.php?d=2010-01-19&amp;article=31889). Тъй като бях изненадана от езика на тази статия, написана от журналист от вашата висота, учтиво бих ви поканила да обсъдите този въпрос с мен. Ще се радвам да споделя с вас всички особени моменти на това изслушване, чиито по-нататъшни интерпретации аз не подкрепям и не оценявам.<br /> <br /> Поздрави,<br /> Антония Първанова<br /> <br /> </i>Аз отговорих, че се надявам, че тя ще отговори на въпросите, които ще й изпратя по имейл. Тя не отговори, а три часа по-късно й изпратих серия от въпроси. Тя пренебрегна и този имейл, показвайки, че не е заинтересувана от прозрачността. Тъй като тази история приключва, тези, които са в центъра на тази конспирация, може да бъде поискано да отговарят за своите действия.<br /> <br /> <b><i>Разследващият журналист Мартин Дилън</i></b><i> дълги години работи в Би Би Си. След 1992 г. се отдава на писателска кариера. Автор е на 16 книги за тероризма, преведени на френски, немски, английски и полски. Дилън спечели изключителна популярност и в Америка, където живее в интерес на личната си сигурност. Задълбоченото изследване на Дилън чрез интервюта, направени с терористи като Кени Мак Клинтън и Били Райт (последно интервю, направено преди смъртта на Райт) и свещеника - отец Пат Бъкли, разговорите с Федералното бюро за разследване и ИРА му позволяват да разкрие цялата същност на опасния свят на убийства и шпионаж.<br /> </i><br /> www.standartnews.com