В българската политика има кампании, които не започват със събитие, а със сценарий. Първо се появява внушението, после то се повтаря в различни медии, след това се украсява с коментари на едни и същи анализатори, докато накрая не започне да звучи като „факт“. Последната серия от твърдения за „роене“ и „разпад“ на ДПС изглежда именно като такъв пример – политически разказ, който се опитва да измести реалните факти.
В този разказ от няколко дни е включен и Касим Дал – дългогодишната дясна ръка на Ахмед Доган, човек, който десетилетия беше част от върхушката на ДПС, а след напускането си направи неуспешен опит да разцепи Движението чрез собствен политически проект. Днес той заедно с други отцепници от най-близкото му обкръжение като Корман Исмаилов, отново говорят срещу ДПС с поредната порция манипулации и внушения.
Именно тук се крие най-големият парадокс. Хора, които десетилетия са били част от стария модел на управление в ДПС, днес се представят като алтернатива. Политици, изградили кариерата си именно в старата система, внезапно започват да говорят за „нов морал“ и „нова политика“. Което не е нищо повече от поредния опит за реставрация на отдавна забравени и изхвърлени от политиката персони.
Още по-показателно е, че подобни внушения вървят ръка за ръка с медийни публикации в изданията, на свързания със Сорос олигархичен кръг „Капитал“ на скандалния бизнесмен Иво Прокопиев, които от седмици повтарят тезата, че ДПС се разпада. Независимо че партията официално отхвърли тези твърдения, а политическите реалности през последната година ясно показаха, че партията продължава да бъде стабилен политически фактор с действащи структури в цялата страна.
На последните парламентарни избори ДПС запази сериозно присъствие, възстанови позиции в ключови райони и продължи да демонстрира силна подкрепа сред избирателите в България и Турция.
Посещението на турския външен министър и проведените от него срещи, включително с председателя на ДПС Делян Пеевски също недвусмислено показаха, че ДПС е желан партньор на Турция, че партията е стабилна и има потенциал за електорален разстеж. Този факт казано на жаргон - направо извади от обувките соросоидната общност около Прокопиев, неговия „Капитал“ и политическите му проксита.
Медиите и говорителите на Прокопиев, в своето безсилие, се опитаха да представят като „новина“ действия на хора, които отдавна не са част от ДПС или са избрали да участват в други политически формации. Представянето на подобни случаи като напускане на партията не е нищо повече от внушение, което не се подкрепя с реални факти.
На този фон включването в публичната кампания на Касим Дал и на бившия лидер на основаната от него партия НПСД – Корман Исмаилов, далеч не е неочаквано, но буди само съмнение и скептицизъм.
Причината е, че двамата носят символиката на хора, които вече веднъж са обяснявали, че градят алтернатива на ДПС, но катастрофираха в този си опит, защото са ключова част от модела "Доган" и от това, с което е познат - кадруване от сенките и разпределяне под масата на порции. Така проектът им НПСД още тогава остана извън политическия дневен ред.
Тук е моментът да се припомни, че това далеч не е първият път, в който и Дал и Исмаилов са били част от плановете на Прокопиев да диктува задкулисно в политиката чрез близки до кръга „Капитал“ политически проекти.
Такъв беше например Реформаторският блок, в чието учредяване през 2013 г. участва сформираното година по-рано от Касим Дал НПСД и чрез който бившата дясна ръка на Доган, познат като един от основните кадровици в сянка във властта, продължи да слага свои пешки на ръководни постове в администрацията.
Исмаилов е именно сред тези хора, като само допреди няколко месеца той беше служебен министър на транспорта в кабинета „Гюров“, съставен почти изцяло от кадри на друг от проектите на кръга „Капитал“ – ПП-ДБ.
Всички тези факти неизбежно пораждат и друг въпрос. Защо именно сега тези лица се активизират активно в поредна кампания срещу ДПС и лидера на Движението Делян Пеевски?
Отговорът вероятно се крие в процесите, които текат във формацията, откакто Пеевски застана начело на ДПС. Настъпилото преструктуриране и прекъснатите стари зависимости водят до това, хоратата, изгубили влияние, да се поставят в услуга на противниците на ДПС с очакването, че това ще им донесе някакъв политически реванш.
Именно затова тезата за „роенето“ е само политическо желание на същите тези хора и няма нищо общо реалния живот на партията.
Защото една партия не се оценява по интервютата на свои бивши представители, а по подкрепата, която получава от избирателите, по организационната си структура и по присъствието си в местната и националната власт. А също и по международното признание, което получава.
Остава и въпросът за ролята на медиите. Журналистиката по „Прокопиевски“ съществува, не за да проверява фактите, а единствено да превръща слуховете в политически продукт.
В крайна сметка политиката винаги дава най-точния отговор чрез фактите. Състоянието на една партия се определя по изборните резултати, по организационната ѝ структура и по обществената подкрепа. „Разпадът“ на ДПС съществува единствено в заглавията и удобните интервюта в медиите на кръга „Капитал“ и няма нищо общо с реалността. Защото истината не се определя от това колко пъти е отречена, а от това дали издържа проверката на фактите.
А фактите често се оказват най-големият противник на политическата пропаганда, каквато несъмнено е и медийната кампания срещу ДПС на кръга „Капитал“ и съмишлениците му като Дал и Исмаилов.
