След като белгийската полиция предприе втора вълна от обиски в Европейския парламент, смаяният брюкселски елит започна да се бори с неудобния въпрос, който е в основата на разследването за подкупи от Катар: Колко дълбоко е загниването?, пише dnes.bg

Досега полицейските разследвания, започнати от белгийския прокурор Мишел Клайз, доведоха до задържането на четирима души, включително заместник-председателя на Парламента Ева Кайли, по обвинения в корупция, пране на пари и участие в престъпна организация.

След като първоначалният шок от тези арести отмина, няколко служители на Парламента заявиха пред "Политико", че вярват, че обвиненията ще се ограничат до "няколко лица", които са се заблудили, като се твърди, че са приели стотици хиляди евро в брой от катарски интереси.

Но тази теория започна да се разпада още в понеделник вечерта, когато белгийската полиция извърши поредната серия от обиски в офисите на Парламента точно в момента, в който депутатите се събираха в Страсбург, едно от двете седалища на Европейския парламент, за първото си заседание, след като новината за арестите се появи в петък.

След като в допълнение към Парламента бяха претърсени 19 жилища и офиси, арестувани бяха шестима души и бяха възстановени суми в размер на поне около 1 млн. евро, някои служители на ЕС и активисти заявиха, че според тях в разширяващата се мрежа ще бъдат въвлечени още имена, както и че скандалът с катарските подкупи е симптом за много по-дълбок и широко разпространен проблем с корупцията не само в Европейския парламент, но и във всички институции на ЕС, пише "Политико".

Според тези критици слабият надзор над финансовите дейности на членовете на ЕП и фактът, че държавите могат да се свързват с тях, без да регистрират срещите в публичен регистър, са рецепта за корупция.

Извън Парламента те посочиха като доказателство за необходимостта от по-строг надзор над институциите въртящата се врата от висши служители, които след работа в Европейската комисия или Съвета се насочват към обслужване на частни интереси. Други се позоваха на наследството на Комисията "Жак Сантер", която подаде масова оставка през 1998 г., като доказателство, че нито една институция на ЕС не е защитена от незаконно влияние.

"Съдилищата ще определят кой е виновен, но това, което е сигурно, е, че не само Катар и не само лицата, които бяха посочени, са замесени" в операции за чуждестранно влияние, заяви пред "Политико" в Страсбург Рафаел Глюксман, френски депутат от групата на социалистите и демократите, който оглавява комисията срещу чуждестранна намеса в Парламента.

Михиел ван Хултен, бивш депутат, който сега оглавява офиса на Transparency International в ЕС, заяви, че въпреки че крещящите случаи на корупция, включващи торби с пари, са рядкост, "напълно вероятно е в този скандал да има имена, за които все още не сме чули. Налице е неправомерно влияние в мащаби, които не сме виждали досега. Не е задължително да става дума за торби с пари. То може да включва пътувания до далечни дестинации, платени от чуждестранни организации - и в този смисъл има по-широко разпространен проблем."

Проблемът се задълбочава и от факта, че Парламентът не разполага с никаква вътрешна защита за лицата, подаващи сигнали за нередности, въпреки че е гласувал в подкрепа на такава защита за гражданите на ЕС, добави той. През 1998 г. именно информатор, който разобличи лошото управление в Комисията "Сантер", предизвика масова оставка на изпълнителния орган на ЕС.

Глюксман също така призова за "изключително дълбоки реформи" на системата, която позволява на депутатите да заемат повече от една длъжност, оставя надзора върху личните финанси на саморегулираща се комисия, в която работят депутати, и дава достъп на държавни служители до депутатите, без да се налага да регистрират публично срещите си с тях.

"Ако парламентът иска да се измъкне от това, ще трябва да ударим здраво и да предприемем изключително дълбоки реформи", добави Глюксман, който преди това посочи Русия, Грузия и Азербайджан като държави, които са се опитвали да влияят върху политическите решения в парламента.

За да започне да се справя с проблема, Глюксман призова в Парламента да бъде създадена специална разследваща комисия, а други депутати от левицата и Зелените настояха за реформи, включително за назначаване на заместник-председател за борба с корупцията на мястото на Кайли, който беше изключен от групата на С&Д късно в понеделник, и за създаване на етична комисия, която да наблюдава всички институции на ЕС.

Чашата е наполовина пълна

Други обаче не бяха толкова убедени, че разследването за корупция ще открие нови имена или че фактите, разкрити миналия петък, говорят за някакъв по-широк проблем в ЕС. Запитан за мащабите на скандала с подкупите, един от високопоставените служители на Парламента, който помоли да не бъде назоваван, за да не се разгласяват поверителни данни, заяви: "Колкото и да е сериозно, става въпрос за отделни хора, за няколко души, които са взели много лоши решения. Разследването и арестите показват, че нашите системи и процедури са сработили."

Валери Хайер, френски депутат от центристката група "Ренеу", заложи на подобна нотка, като заяви, че макар да е дълбоко загрижена за "риска за нашата демокрация", свързан с чуждестранна намеса, тя не смята, че скандалът сочи към "генерализирана корупция" в ЕС. "За съжаление, има и лоши ябълки", каза тя.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която е подложена на обстрел заради работата си по сделките с Pfizer за ваксинация COVID-19, отказа да отговори на въпроси за отношенията на своя заместник-председател Маргаритис Схинас с Катар по време на брифинг за пресата, което предизвика гнева на пресата в Брюксел.

Гръцкият комисар представляваше ЕС на церемонията по откриването на Световната купа по футбол миналия месец и беше критикуван от членовете на ЕП заради туитовете си през последните месеци, в които засипваше с похвали трудовите реформи на Катар.

Запитана за отговора на Комисията на корупционния скандал в Катар, обхванал Европейския парламент, и по-специално за позицията на Схинас, фон дер Лайен запази мълчание по отношение на гръцкия комисар.

Фон дер Лайен обаче изглежда подкрепи създаването на независим етичен орган, който да разследва нарушенията във всички органи на ЕС.

"Тези правила [за лобирането от страна на държавните участници] са едни и същи и в трите институции на ЕС", заяви високопоставеният служител на Парламента, имайки предвид Европейската комисия, Парламента и Европейския съвет - кръглата маса на правителствата на ЕС.

Разделението по въпроса как да се справим с корупцията показва, че дори пред лицето на това, което изглежда като крещящ пример за корупция, членовете на брюкселската система - съставена от хиляди добре платени бюрократи и избрани служители, много от които се ползват със законов имунитет като част от работата си - се опитват да се предпазят от проверки, които биха могли да застрашат приходите или да провалят кариерата.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук