Лидерът на прокремълската партия „Възраждане“ Костадин Костадинов блесна с нова порция екстравагантни изяви. Този път, вместо организирани протести пред Народно събрание, Костадинов и съпартийците му се изявиха с внасянето на предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, с които функциите на прокуратурата, като част от съдебната власт, са ликвидирани и прехвърлени в ръцете на МВР, т.е. към изпълнителната.

Става дума за поредица от поправки в НПК, с които основополагащи правомощия на прокурорите – от образуването на досъдебно производство, през искане от съда за претърсване и изземване, до искания за прилагане на специални разузнавателни средства – вече да бъдат отговорност на полицаите.

Дори и да оставим настрана факта, че всички внесени текстове са противоконституционни, тъй като точно основният закон ясно разписва, че цитираните дейности са в правомощията на прокуратурата, като независим орган на съдебната власт, то само намерението за подобно „осакатяване“ на държавното обвинение, за сметка на неконтролируемото увеличаване на правомощията на МВР, будят недоумение, а и основателна тревога.

На практика с така внесените предложения Костадин Костадинов, известен в публичното пространство и като „Копейкин“, предлага държавата да заличи изминалите 30 години реформи и да върне съветския модел на управление на правоохранителните органи.

Прехвърлянето на правомощия, поверени неслучайно единствено на прокуратурата, като част от съдебната власт, на МВР, всъщност означава само едно – пряк коридор за претворяване на България от демократична държава, член на европейското семейство и НАТО, в милиционерска държава от съветската ера. Костадинов явно е намерил най-бърз начин да откаже България от проевропейския и евроатлантическия път на развитие, избран от мнозинството от българските граждани и потвърждаван многократно на избори.

Какво би се случило, ако идеите на „Възраждане“ за връщането на МВР в милиционерския му период се реализират? Достатъчно е да видим какво става с противниците на войната в Украйна в самата Русия. Всеки дръзнал да противоречи на Народната милиция у нас, ще бъде обект на репресия по подобие на политическите противници на режима в Кремъл.

Това значи край на журналистическата свобода, край на дейността на неправителствения сектор, край на плурализма и демокрацията в съвременния й вид. А за да е пълна реформата на лидера на „Възраждане“, то остава единствено да бъде възстановен и т.нар. „Народен съд“, който без съдебно следствие, директно ще издава присъди, които не друг, а Народната милиция ще прилага, нищо, че преди това именно МВР е повдигнало обвиненията.

„Възраждане“ не предлага промени в НПК, предлага заличаване на принципа на разделение на властите, ликвидиране на независимостта на съдебната власт и превръщането на България в тоталитарна държава,  в която Народната милиция ще определя живота на гражданите. Звучи абсурдно? Но само преди два месеца всеки щеше да обяви, че е абсурдно в 21-век Европа да е център на война, милиони да бягат от домовете си, а цели градове да са унищожени от крилати ракети и тежка артилерия.

Всъщност, най-странното в предложението на „Възраждане“ не е самото то, а това, че Костадинов и компания са изявяват като „тонколона“ на щенията не на кого да е, а лично на вътрешния министър на „Продължаваме промяната“ Бойко Рашков.

От началото на годината Рашков повтаря като латерна мантрата, че час по скоро Народното събрание трябва да даде на МВР необятни правомощия да разследва и обвинява, а прокуратурата да бъде превърната в безгласен изпълнител на волята на вътрешния министър.

Още при първото публично споделяне на ретроградните идеи на вътрешния министър същите бяха оценени от юристи като „правен абсурд“ и опасно залитане към отдавна отречени тоталитарни модели на функциониране на МВР, а още повече и на съдебната система в една европейска държава. Излиза накрая, че след като Рашков не е успял да убеди дори представителите на Четворната коалиция в своята правота, то е срещнал подкрепата на… прокремълската партия „Възраждане“, която иначе се представя за опозиция в Народното събрание!?

След излагацията покрай разкритията за незаконни арести на гласоподаватели на опозицията по време на последните предизборни кампании, когато Рашков бе и служебен министър на МВР, както и след признатия наскоро от Софийския районен съд за незаконосъобразен арест на Бойко Борисов, ведно с незаконните тършувания в дома му и тези на Владислав Горанов и Севдалина Арнаудова, вероятно е разбираемо, че Рашков предпочита да ползва Костадинов за проводник на милиционерските си блянове.

Случването им и изобщо повдигането на подобни въпроси на фона на неособено ласкателната картина на все по-вихреща се престъпност у нас обаче би донесло единствено поредните негативи за обществото, което за пореден път ще бъде лъгано с елементарни популистки методи на пропагандата.

Рашков и Костадинов знаят, че подобни демонстративни атаки към принципите на върховенството на правото и разделението на властите, организирани след очевидно задкулисна договорка между част от управляващата коалиция и опозицията, няма да останат без негативна реакция от европейските партньори на България. Все пак членството на страната в Европейския съюз не е единствено получаване на еврофондове, то е и споделяне на ценности, каквито предложените от „Възраждане“ текстове единствено рушат.

Въпросът е – защо Рашков и Костадинов правят изобщо това, след като и двамата са наясно, че предложените поправки на НПК няма да минат? Защото звучат популистки и идват избори. Предсрочни парламентарни избори, на които популистите ще се конкурират с абсурдни щения и амбиции.