Минималната работна заплата все пак ще бъде 1077 лв. през 2025 г. Това каза пред bTV служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов.

„В чл. 244 на Кодекса на труда е записано, че минималната работна заплата е 50% от средната работна заплата за страната. В този смисъл правителството е задължено да изпълни нормативната уредба.

Виждам спора между синдикатите и работодателите, участвам в срещите с тях и зная техните становища“, посочи той и поясни, че минималната работна заплата все пак ще бъде 1077 лв. от началото на януари 2025 г.   

Дебатът за минималната заплата

Ивайло Иванов подчерта, че е много важно да се транспонира европейската директива за минималната работна заплата и това трябва да стане до 15 ноември. Той обаче посочи, че тази директива не задължава страните от ЕС да се придържат към формулата за 50% от средната работна заплата, а препоръчва да се стремят към този процент.

„В България на минимална работна заплата работят 490 000 души, така че не считам, че твърденията на работодателите са много верни.

Въпреки споровете между тях и синдикатите, аз виждам един позитивен момент – и двете страни са убедени, че сегашният начин за определяне на минималната заплата не е много добър“, каза още той.

Според него от една страна трябва да се развива икономиката, но от друга – да се гарантира достоен живот на работещите.

Осъвременяване на доходите

„Начинът, по който се осъвременяват пенсиите – по швейцарското правило, е разписан в законодателството. Ако обаче става дума за дефицита в бюджета, това е нещо различно. Все пак аз съм убеден, че пари за увеличение на пенсиите и на минималните работни заплати ще има“, категоричен е той.

Социалните разходи, заложени в бюджета на министерството за следващата година, са със 720 млн. лв. повече и тези средства са необходими за изплащането на всички социални разходи, поясни министърът.

„Това, което правителството ще направи, а от там респективно и Министерството на труда и социалната политика, след като в края на месеца излезе анализа за пенсионната система, ще наложим всички доклади и ще преценим кое е най-подходящото. Аз считам обаче, че пенсионната ни система е една от най-стабилните.

Мерките, които могат да се предприемат, са много. Една от тях е да се повишат доходите на хората, като така ще се повишат и вноските в НОИ.

Друга мярка е увеличаването на самата вноска, но не мисля, че това трябва да се прави сега“, каза той по повод последния актюерски доклад на НОИ.

„Максималният осигурителен доход трябва да следва тренда на минималната работна заплата и да се увеличи с подобен процент. Максималният осигурителен доход се разглежда от всички като бреме, но аз искам да кажа, че той дава права на всички хора, които имат по-високи възнаграждения – като болничните, майчинските и т.н.“, посочи той.

Промени за учителите 

Социалният министър коментира и искането на учителите да минат към втора категория на труд. Според него те и в момента се пенсионират по-рано – около 59 г. за жените и около 61 г. за мъжете.

Ивайло Иванов коментира и данните на ЕС, че в България 30% от хората са енергийно бедни.

„Тук трябва да правим разлика между енергийно бедни и енергийно уязвими. При енергийно бедните се гледа не само дохода, но и дали жилището е санирано и енергийно ефективно, както и вида отопление. Две от нещата не са сред приоритетите на министерството, освен доходите, които ние следим“, посочи той.

Според него по съвсем друг начин седи въпроса с енергийно уязвимите лица. „За целта ние имаме целеви помощи, които изплащаме преди началото на отоплителния сезон.

Около 377 000 души ще получат енергийни помощи през тази зима. Мисля, че сумата, която те ще получат, е 554 лв. на домакинство“, каза той.