Лицемерният вой срещу медийната прозрачност продължава

Всички в надпревара да обясняват колко неефективен щял да бъде законът въпреки принципно добрата инициатива да се внесе прозрачност в медийната среда. Дори всезнаещият адвокат Кашъмов – поредният грантаджия на Джордж Сорос, заяви, че със законопроекта се разрешавали спорни конкурентни въпроси в сферата на медиите и можел „да представлява форма на цензура ...“.

Какви спорни конкурентни въпроси бълнуваш, Кашъмов, та нали всички медии искат прозрачност и свобода. Или „Капитал“ и „Клуб Зет“ не искат и затова виждат в предвиденото в проектозакона изискване за деклариране на краен собственик и на източниците на финансиране на медиите някакво конкурентно ограничение спрямо тях. Явно те се припознават като непрозрачни медии, за да считат, че законопроектът е насочен срещу тях. Апропо, като говорим за конкуренция, да попитаме „специалиста“ Кашъмов получаването на безвъзмездни грантове от фондациите на Сорос и „Америка за България“ не изкривява ли пазарната среда и не нарушава ли конкуренцията?

Едни медии безвъзмездно се финансират, избирателно и без ясен критерий, с десетки милиони от частни или неправителствени организации, а други – не. Значи едни съществуват на ръба на финансовото оцеляване, разчитайки само на пазара, на рекламата и на продажбите на продукта, който създават, а други живеят лесно от безвъзмездни грантове. Но първите били „зависими“ и „непрозрачни“, а вторите, видите ли, Независими, Прозрачни, Обективни и въобще, както казва народът - „света вода ненапита“. И какъв „очевиден конфликт на интереси...“ му се привижда на Кашъмов? Всеки народен представител има конституционното правомощие на законодателна инициатива. Упражняването на право по Конституция не може да води до конфликт на интереси, уважаеми господин адвокат. Отделно, за да е налице „конфликт“ трябва да са установени наличие на „частен интерес“ и „облага“ за лицето, заемащо публична длъжност. Каква „облага“ по смисъла на закона би реализирал в случая народният представител Пеевски, защитавайки един значим обществен интерес, а именно – да се разкрият крайните собственици и финансирането на медиите. Та нали обществото иска именно това - прозрачна медийна среда. А разпоредбите на законопроекта ще важат за всички медии, включително и за Пеевските, ако не сте разбрали.     

Свидетели сме през последните дни на много подобни „напъни“ на мисълта, касаещи законопроекта, а отговорът на въпроса става все по-ясен. Законопроектът е лош, защото е на Пеевски и задкулисието не може да преглътне този факт. Твърде горчива хапка е за устата на Прокопиев, Донев и компания. Ако законопроектът беше внесен от Прокопиев, друга песен щяха да пеят – сигурно Одата на Радостта, и щяха да се бият в гърдите какви борци за медийни реформи са. Но за тяхно съжаление не е внесен от „добричкия“ и „беличък“ Иво, а от „лошото“ момче Пеевски.

Или ги е страх, че с прилагането на новия закон ще стане видно кои медии наистина са на Пеевски и че няма да могат вече да му пришиват „собствеността“ на всеки вестник, кабелна телевизия или сайт, които не приемат техните опорни точки и ги критикуват. Да не си съгласен и да критикуваш се нарича плурализъм на мненията, господа издатели. Има го и в Конституцията. Отмина времето, когато имаше едно меродавно мнение и то бе вашето. След като истината за вас и за ролята ви в т.нар. български преход и в приватизацията вече лъсна, опорките на „Капитал“ не са вече опорните точки на цялата медийна общност. Вече има различни медии – и те не са само на Пеевски. Въобще как все още разчитате на мантрата за „медийния монопол на Пеевски“, като мутрите от вашите НПО-та и политически формации, като „Да(Й) България“, не слизат от екрана на националните телевизии Канал 1, бТВ и Нова. Който и сутрешен блок да пусне българският зрител, само Христо Иванов, Радан Кънев, Атанас Атанасов, Иво Прокопиев или Тома Белев вижда и само тях слуша. Самият Прокопиев си призна в стенограмите „Арго“, че мейнстриймът е важен и той бил негов. Ако Пеевски имаше някакъв монопол, дали същите мутри щяха да се разхождат по телевизионните екрани и ежедневно да го клеветят – повярвайте, нямаше.    

Или ги е страх също, че след разкриването на собствениците на разпространителски фирми и на използваните от тях крайни точки за продажба на вестници ще стане ясно, че в страната има десетки разпространители и поне 5-6 хил. вестникарски павилиона, и е невъзможно някой, пък било то и Пеевски, да ограничава продажбата на вестници. Това, че не се продавате, господа издатели, не е проблем на Пеевски, а на ниското доверие, което читатели имат във вашите издания. Просто хората не ви харесват и това, че се самоопределяте като „умни“ и „красиви“, очевидно не ви помага. 

Затова и опитът на сайта „Клуб Зет“, собственост на подсъдимия за укриване на данъци Донев, да определи „кафявите“ медии като медиите, които имат различна редакционна политика, е жалък и показва тежък комплекс по изгубения образ на единствения обществен ментор. В противовес на това питаме, защо да не се показват успехите на правителството, когато има действия на министри, които наистина заслужават похвала. Защо премиерът Борисов да не се представя като добър дипломат – нима някой ще оспори ролята му за подобряване на взаимоотношенията на Балканите. Европа също му го признава,  колкото и на няколкото подсъдими издатели да не им харесва. Защо да не се отразяват акциите на прокуратурата, след като арестите и повдигнатите обвинения от правоохранителните органи станаха почти ежедневие. Това само показва, че държавното обвинение работи все по-добре, колкото и тази истина да не се харесва на същите тези подсъдими издатели. Оставаше Прокопиев и Донев, обвинени от същата тази прокуратура, да одобряват работата й. Дали преди пет или десет години щеше да е възможно прокуратурата да повдигне обвинение на вездесъщите Прокопиев и Донев, а КОНПИ да им запорира имуществото – със сигурност не, никой не би го очаквал. Това само показва пробив в разбирането, че няма хора над закона и че държавното обвинение значително е подобрило работата си. Нататък - защо политиците да не дават интервюта в медии, различни от тези на подсъдимите издатели-олигарси. Да си припомним какъв неистов вой нададоха техните медии, когато европейският комисар по миграцията и вътрешните работи Димитрис Аврамопулос даде интервю за вестник „Монитор“. Как може, какво си позволявал този комисар – може да дава интервюта само в правилните медии, като тези на Прокопиев и Донев. В „Монитор“ не може, защото е на Пеевски. Нищо, че другият вестник от групата, „Телеграф“, има ежедневен тираж и читатели, повече от всички техни взети заедно, и то за цял месец. 

И въобще, кои сте вие от „Клуб Зет“, че да определяте коя е правилната редакционна политика. И да определяте кои са „кафявите“ медии. Господа издатели, явно все още не сте разбрали, че само читателите определят какви са медиите, чрез доверието, което им дават. А по читателско доверие, вие сте много назад. Заради фалшивите новини, с които ежедневно заливате хората. Само ще припомним, че най-грозният пример за фалшива новина бе използването от сайта „Медиапул“ (собственост на бившата говорителка на Иван Костов Стояна Георгиева) на несъществуващо писмо на Европейската комисия, с което „била поискана“ оставката на главния прокурор – тази „новина“ бе опровергана именно от Комисията.

И ако това не е безочие – истинските кафяви медии, генератори на фалшиви новини, каквито несъмнено са медиите на Прокопиев и Донев, да нарочват другите за „кафяви“. И защо? Защото другите не критикуват безпринципно правителството, не му оказват публичен натиск, за да прокарат свои частни интереси. Защото не отразяват като „всенародни“ или „многохилядни“ мероприятията на шепата грантаджии и платени от олигарсите протестъри, с които те се опитват да дестабилизирате държавата по всевъзможен начин, включително и под прикритието на всякакви „зелени“ каузи. Защото не пишат доноси до Брюксел, с които да злепоставят България и не са съгласни „джендър“ културата да умопомрачи децата ни и с това да се осакати бъдещето на българската нация. Да, това са именно другите, а дали бутиковото сайтче с шепа останали читатели „Клуб Зет“ ще ги нарича „кафяви“ или не, няма никакво значение. 

Едно обаче е ясно. Носталгията по времето, когато медиите на днешните подсъдими Прокопиев и Донев назидателно размахваха пръст, все още не ги е напуснала и изкривява представата им за днешния ден. А в днешния ден слухът за тяхната значимост е силно преувеличен.

Eкип на БЛИЦ