”Законът за образованието влезе в сила от 1 август 2016 година. Той беше приет в края на 2015 година. Тази година е подготвителна или преходна. Има клаузи и текстове, които влизат доста по-нататък във времето. Най-накрая след повече от десетилетия обсъждания и приета Национална програма за промени от 40-то Народно събрание , имаме един нов закон и системата трябва да се развива по нови правила, които съответстват на изискванията на ХХІ век. Това е закон на образователната общност, защото в изготвянето му бяха включени учители, експерти, неправителствени организации и социалните партньори”. Това каза Милена Дамянова от ГЕРБ по време на дебат в студиото на предаването ”Денят на живо” по Канал 3.
 
”Европейската комисия в свой доклад за първи път през 2016 година извади образованието от сферата с критиките, именно заради приемането на този закон. В предходни години бяхме двойкаджиите в тази сфера”, продължи Дамянова и обясни, че Законът за образование е само скелето и от тук нататък са необходими подзаконови актове, учебни програми и нови критерии за учебници.
 

 
”Имаше много голяма нужда от нов образователен закон. В него има неща, които са много положителни, които трябваше да се случат, но според БСП има откровено лобистки текстове, като финансирането на частните училища и като големия брой учебници. Най-тежките моменти за системата дойдоха от факта, че системата нямаше готовност и не беше подготвена, за да бъде приведен законът в действие. БСП внесе законопроект за отлагане на Закона с една година, много гласове имаше за отлагане, но това на практика не се случи”, обобщи от своя страна Ирена Анастасова от БСП.
 

 
”Искам да ви кажа съвсем открито и без никакви партийни пристрастия, че в момента системата е в изключително тежко състояние и в много сериозен хаос. 1700 страници седят на бюрото ми и това е новата нормативна уредба. Считам, че това нещо не може да бъде прочетено като хората и осмислено от колегията, ръководството и учителите в училищата, камо ли да бъде приложено”, продължи Анастасова, която обясни, че от 15 септември досега са издадени 1327 заповеди за изпълнения на наредбите.
 

 
”Държавните стандарти, наредбите, правилниците и програмите бяха направени по един непрофесионален начин. Загубиха се епохи, които ще бъдат дупки в образованието на нашите деца. Да не говорим за връзки между отделните предмети, какво се изучава в един и същи клас и каква компетентност трябва да има детето по математика, за да работи по география. Това е належащо и който и да е министър и правителство ще трябва да започне да привежда и нормализира държавно образователните стандарти, програмите и от там нататък и учебниците”. Това коментира доц. Милен Михов от Обединените патриоти.
 
”Ние считаме, че закона за училищното и предучилищното образование не е свещена крава! Той може да бъде ревизиран, но все пак това трябва да се прави с разум, с професионална експертиза, а не под формата на политически заклинания”, добави националистът.
 
”Първото нещо, което трябва да бъде променено, е начинът на формиране на делегираните бюджети. Наша идея е формулата, по която се формират делегираните бюджети, да бъде променена и основните критерии, които са единен ържавен разходен стандарт по брой ученици, да бъде допълнен с допълнителни критерии, засягащи регионално значение и особенности на региона или значимост на училищието и т.н. Формулата за фармирането на бюджетите може да се промени като се намали тежестта на тези основник критерии. Ние сме готови на дискусия”, заяви той.