Макрон измисли как да прецака Орбан за мигрантите
"Страните, които не искат повече Европа, повече няма да се докоснат до структурните фондове и напролет трябва наистина да проведем този разговор", добави той, цитиран от АФП.
Макрон заяви още, че изборите за Европейски парламент през май догодина ще са "битката, която трябва да водят всички демократи, всички прогресисти в Европа".
Без да споменава имена, Макрон осъди "хората, които казват: аз обичам Европа, когато ми дава пари, когато позволява на народа ми да благоденства, когато позволява на работниците ми да изкарват повече пари в съседни страни, обаче не искам у нас един-единствен мигрант, един-единствен бежанец".
Европейската комисия предлага до 2020 г. броят на европейските граничари да бъде увеличен до 10 000 души и възнамерява да увеличи техните правомощия за охрана на границите на ЕС, като намерението е да се осигури по-добър контрол на миграционните потоци.
Няколко страни членки на ЕС са все още скептични към идеята за разширяване на мандата на европейската агенция за гранична охрана, заяви вчера австрийският канцлер Себастиан Курц, ротационен председател на ЕС. Според Курц тези страни, включително Италия, Испания и Гърция, трябва да бъдат убедени да подкрепят мярката.
Хърватия също е против. Хърватската полиция е способна сама да надзирава границата си и не й е необходима допълнителна помощ от Фронтекс, заяви в Залцбург хърватският премиер Андрей Пленкович. Според него сили на Фронтекс трябва да отидат в Югоизточна Европа, да отидат на външната граница, да подсилят страните, където пропускливостта е по-голяма.
Унгарският премиер Виктор Орбан също отхвърли възможността европейските гранични служители да имат право да се намесват в охраняването на границите на страната му. Неотдавна Макрон и Орбан си размениха остри реплики. Френският президент пое ролята на "главен противник на националистите", а унгарският премиер го обвини, че е водач на "промигрантските партии".
По думите на Макрон "кризата, която Европа преживява през последните 10 години, е екзистенциална криза, това е способността да се разбере дали все още може да надделее политическият проект на бащите основатели за впрягане на националните интереси за постигане на нещо по-голямо".
"Това е историческа борба, това не са обичайни избори", заключи той по повод изборите за ЕП догодина.
Последвайте ни
0 Коментара: