Народното събрание прие бюджет за 2026 г. с нов таван на държавния дълг от 10,1 млрд. евро

Законът влиза в сила след публикуване в „Държавен вестник“ и ще действа до края на годината

https://blitz.bg/politika/narodnoto-sabranie-prie-byudzhet-za-2026-g-s-nov-tavan-na-darzhavniya-dalg-ot-101-mlrd-evro_news1163789.html Blitz.bg
© Георги КОЛЕВ, БЛИЦ

Народното събрание прие на второ четене Закона за държавния бюджет за 2026 г. след шестчасово гласуване точка по точка, съобщи "Фокус". Депутатите проведоха дебатите вчера до късно вечерта, като разделиха обсъждането и окончателното гласуване в две отделни точки от дневния ред. Приетите промени засягат минималната работна заплата, трудовия стаж, цените на винетките и прагове за семейни помощи, които влизат в сила от различни дати през 2026 и 2027 г.

 

Документът ще придобие официална сила след публикуването му в "Държавен вестник". Действието му е предвидено до края на текущата година — за период от пет месеца. От 2027 г. насам управляващите ще трябва да разработят нова финансова рамка за държавата.

Какви са основните промени в приетия бюджет?

Предложението включва бюджетен дефицит от 5,7% спрямо БВП, което представлява 7,2 млрд. евро, както и разходи в размер на 56,8 млрд. евро — рекордна сума, еквивалентна на 45,4% от БВП. Министерството на финансите прогнозира постепенното намаляване на дефицита до 3% от БВП до края на 2028 г., като за 2027 г. се очаква ниво от 3,8%. Средногодишната инфлация е прогнозирана на 4,3%, а икономическият растеж — на 2,6%.

-Минимална работна заплата (МРЗ) — отпада съществуващият механизъм, който определяше МРЗ като половина от средната заплата в страната. Докато се въведе новият модел, договорен между държавата, работодателите и синдикатите, МРЗ остава на 620 евро.

Промени при изчисляването на трудовия стаж - с приетите промени в Кодекса на труда от 1 януари 2027 г. един ден трудов стаж ще се признава, когато работникът или служителят е отработил пълното законоустановено за него работно време за деня. При работа на непълно работно време стажът ще се изчислява пропорционално на изработените часове спрямо установеното работно време.

Новите правила няма да засягат вече натрупания стаж – до 31 декември 2026 г. трудовият стаж и произтичащите от него права ще продължат да се определят по досегашния ред. Една година трудов стаж ще се зачита, когато са натрупани 12 месеца признат стаж. Промяната ще има отражение основно върху работещите на непълно работно време - например служителите на 4-часов работен ден ще натрупват стаж по-бавно спрямо тези на пълно работно време, тъй като той ще зависи от реално отработените часове.

Финансиране на общините - премахва се Инвестиционната програма за общински проекти от 2024 г. Отсега общините кандидатстват пред Министерството на регионалното развитие и благоустройство, а окончателното одобрение се дава от Министерския съвет. Разширен е кръгът на допустимите проекти, включително и нови проекти, подадени навреме.

Регионалният министър може да променя параметрите на проектите без увеличение на максималната им стойност.

Бюджет на държавната администрация - отпадат автоматичните механизми за обвързване на възнагражденията в публичния сектор и механизмът за определяне на минималната работна заплата.

Комисията по досиетата - дейността се прехвърля към Държавната агенция "Архиви", като досегашните данни ще бъдат дигитализирани.

Акцизите върху тютюневи изделия се повишават постепенно: от 1 август 2026 г. ставката е определена на 130 евро/кг, от 1 март 2027 г. — 138 евро/кг, а от 1 януари 2028 г. — 146 евро/кг.

Парламентът отхвърли автоматичното индексиране на заплатите на военни и цивилни служители. Те ще запазят своите основни месечни възнаграждения, които ще бъдат индексирани по условията на т.нар. удължителен закон до приемането на държавния бюджет за 2026 г. Същото правило се отнася и за служителите на МВР и НСО.

Одобрена е възможността България да поеме нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро през 2026 година. Тези решения бяха приети при второ четене на бюджета.

От 1 август 2026 г. заплатите на държавните служители и работещите в съдебната система трябва да бъдат установени така, че след удръжките за осигуровки и данъци да не са по-ниски от възнаграждението, което получават към 31 юли.

В приетия бюджет на държавното обществено осигуряване се променя съотношението при плащането на личните осигурителни вноски за държавните служители и заетите по Закона за съдебната власт — от август 2026 г. то е 80:20, а от началото на 2027 г. — 60:40.

Парламентът установи и нови прагове за доходите при получаване на семейни помощи. От 1 август средномесечният доход за помощ при бременност и отглеждане на дете до една година е определен на 466 евро, а за детски надбавки в пълен размер — 415 евро.

Установен беше максимален размер на новия държавен дълг за 2026 г. в размер на 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем от 3,261 млрд. евро, който България ще получи по европейския инструмент SAFE за укрепване на отбранителната индустрия.

Одобрено беше и повишение на цените на електронните винетки с 30%. Годишната винетка ще поскъпне от 49.60 евро на 64.50 евро. Седмичната винетка ще струва 10 евро вместо досегашните 7.67 евро, а месечната ще се увеличи от 15.34 на 19.90 евро.

Коментирай
1 Коментара
Сливналия
преди 6 минути

Не мога да разбера идеята за внасяне на осигуровки от държавните служители. Увеличава се трудовото им възнаграждение, така че нетния размер на заплатата им да се запази същия. Следователно колкото те внасят в бюджета, толкова и бюджета им дава. Няма файда. Щеше да има само ако не им увеличаваха заплатите.

Откажи