Народното събрание прие на второ четене държавния бюджет за 2026 г., като потвърди минималната работна заплата в държавната администрация на 620,20 евро. Дебатите по план-сметката продължиха повече от 12 часа, а парламентът одобри и нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за годината.
Мнозинството одобри окончателно минималната работна заплата в държавната администрация да остане 620,20 евро и да се поеме нов държавен дълг до 10,1 млрд. евро за 2026 г.
От 1 август индивидуалните основни месечни заплати на всички държавни служители по Закона за държавния служител и месечните трудови възнаграждения на заетите по Закона за съдебната власт се определят така, че същите, намалени със задължителните осигурителни вноски за сметка на осигуреното лице и дължимия данък, да не са по-ниски от получаваните към 31 юли 2026 г. индивидуални основни месечни заплати, намалени с дължимия данък, предвиждат приетите текстове.
Приетият бюджет на държавното обществено осигуряване за 2026 г. определя, че от 1 август държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт заплащат личните си осигурителни вноски в съотношение между осигурителя и осигуреното лице 80:20. От 1 януари 2027 г. това съотношение се променя на 60:40.
От 1 август средномесечният доход за получаване на еднократна помощ при бременност и на месячни помощи за отглеждане на дете до навършване на една година е определен на 466 евро. През същия период средномесечният доход за получаване на детски надбавки в пълен размер до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст на детето, е 415 евро. За отпускане на детски надбавки в размер 80 на сто от пълния размер на помощта средномесечният доход е определен между 415,01 евро и 466 евро включително.
Държавният дълг, който България може да поеме през 2026 г., е определен на максимум 10,1 млрд. евро. В този размер е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE), предназначен за развитие на отбранителната индустрия.
Парламентът одобри предложението на министъра на регионалното развитие и благоустройството Министерският съвет да определя проекти от Инвестиционната програма за общински проекти, включени в приложение № 3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г., когато липсва възможност за финансиране чрез програми със съфинансиране от Европейските фондове при споделено управление, под определени условия.
В началото на днешното заседание председателката на Народното събрание Михаела Доцова предложи към дневния ред да се добави гласуване за прекратяване на правомощията на председателя на Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия Пламен Тончев. Той беше избран от депутатите за председател на ДАНС. Мнозинството гласува „за“.
На дневния ред е предвидено първо четене на изменения в Закона за енергията от възобновяеми източници, внесени от Румяна Петрова от „Прогресивна България“. Законопроектът предлага две промени в Закона за енергията от възобновяеми източници и в Закона за енергетиката, които са свързани с Плана за възстановяване и устойчивост и имат за цел намаляване на административната и регулаторната тежест при реализирането на инвестиции в енергийния сектор.
Предложението включва облекчаване на лицензионния режим за мрежи, обслужващи интегрирани енергийни обекти, които не са самостоятелно свързани към електрическата мрежа. Чрез тази мярка ще се намали административната и регулаторната тежест и ще се ускори началото на съответната дейност.
Дневният ред предвижда и петъчен парламентарен контрол, в който ще участват министрите Илин Димитров, Иван Демерджиев, Николай Найденов, Евтим Милошев, Велислава Петрова и Иван Шишков.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!
