Центърът за социална рехабилитация и интеграция на деца и лица, пострадали от насилие, трафик и на други рискови групи изпрати остро писмо до президента Румен Радев, в което изразява своето неразбиране по отношение на изказването на Радев в Брюксел по повод Истанбулската конвенция.

"С настоящото писмо екипът на Фондация „П.У.Л.С.” изразява своето дълбоко неразбиране и притеснение от последно развилите се събития по отношение на Конвенция № 210 на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие и изказването на Президента на Република България г- н Румен Радев в Брюксел.

Изключително неразбиране будят представените доводи за“здрав разум“ на българското общество, относно отлагането на ратификацията на Конвенцията, противовес на непрексъснатото ескалиращо насилие в същото това общество и последните трагични събития на насилие в дома, институциите и обществото. Не сме съгласни , че е „Това е зле написан документ, който не трябва да се ратифицира” поради факта, че конвенцията предоставя възможност за Превенция, Протекция и Преследване на извършителите и дава възможност за достатъчна грижа за пострадалите", пише в обръщението.

Ето какво още се казва в писмото:

Конвенцията е фундамент, който е събрал най-доброто от всички международни актове, уреждащи защитата на правата на човека във всички аспекти-превенция на всички форми на насилие, защита на пострадалите лица и съдебно преследване на извършителите. Нашата организация работи минимум с по четиресет пострадали всяка седмица и в момента на изписването на това писмо също беше подаден сигнал за жена в изключително тежко насилие с нужда от настаняване. Неправителствените организации, които са единствените до този момент институции, които има разкрити Кризисни центрове са изключително малко – шест на брой за цялата страна и предлаганите специализирани услуги са също толкова малко, както и добре обучени специалисти за работа с пострадалите.

Ние сме съгласни с изказването на г- н Радев за това, че този изключително тежък проблем трябва да бъде основен приоритет на Държавата и е необходимо самата държава да поеме отговорността за социална и законова регламентация. Не можем да разберем, обаче становището на Президента за това как НПО-та, които до този момент единствено се грижиха за пострадалите от близо 30 години се превърнаха „контролни органи„. Неправителствените организации винаги са били гражданската съвест на обществото и изразители на основните водещи проблеми. С настоящото писмо ние, специалистите от Фондация „П.У.Л.С.” още веднъж правим опит за повишаване на чувствителността на обществото по проблема за насилието, основано на пола и домашното насилие и призоваваме всички народни представители, отговорни органи и министерства към вземане на спешни мерки в насока стопиране на процеса на ескалиращото неразбиране за широтата и мащабността на насилието и адекватни законови промени.

Затова и ратифицирането на Конвенцията ще доведе до надграждане на българското законодателство чрез предприемане на необходимите законодателни мерки (включително чрез премахване на закони и практики, които дискриминират жените; както в сферата на гражданското, така и на наказателното право, вкл. чрез осигуряване на компенсация на пострадалите; чрез криминализиране на физическото, психическото насилие и преследването, както и на сексуалното насилие, вкл. изнасилването в брака и в съпружески съжителстваща двойка; чрез възприемане на насилието в брака и в съпружески съжителстваща двойка като отегчаващо вината обстоятелство и др.), а също и други такива за насърчаване и защита правото на всички, особено жените, да живеят свободни от насилие както в публичния, така и в частния сектор.

В отговор на притесненията по отношения на текстовете в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие изпращаме Правен анализ на същата от юрист с над 20 годишна практика и разбиране по проблемите на насилие и защита на човешките права.