Парламентът прие на първо четене законопроектът за изменение и допълнение на Конституцията.

Законопроектът получи 164 гласа "за", 66 бяха "против" (бел. от ред. - "Възраждане", БСП и ИТН), въздържали се нямаше. Законопроектът трябваше да получи две трети от подкрепата на народното представителство, или квалифицирано мнозинство, от минимум 160 души. 

След гласуването "Възраждане" поискаха по-голям срок между двете четения, но предложението бе отхвърлено в зала със 153 гласа "против". 


Какви са промените?


Основните промени в текстовете са свързани със съдебната реформа, ограничаване на президента при съставяне на служебното правителство, промяна в механизма за избиране на регулатори и отпадането на критерия лицата, заемащи висши публични длъжности, да са с българско гражданство.


Съдебната власт


В проектозакона се предвижда в частта за съдебната власт Висшият съдебен съвет да бъде разделен на два органа – Съдийски съвет и Прокурорски съвет.

Първият орган трябва да се състои от 15 членове, сред които председателите на ВКС и ВАС, петима трябва да бъдат избирани от депутатите, а останалите 8 от съдиите.

Вторият орган трябва да се състои от 10 членове, сред които и главният прокурор на страната, шестима от членовете трябва да бъдат избирани от парламента, двама от прокурорите и един от следователите. Прокурорският съвет се предвижда да бъде оглавяван от министъра на правосъдието, но без да има право на глас в него.

Другата огромна промяна е свързана в института на главния прокурор. От ПП-ДБ дълго време обсъждаха дали изобщо да не отпадне фигурата на обвинител номер едно, в крайна сметка бе решено тя да се запази, но с основни промени. Така главният прокурор би следвало да има до два мандата по 5 години, а в същото време му се отнема правото да осъществява надзор за законност и методическо ръководство на прокуратурите.


Служебните правителства


Института на служебния кабинет дълго време бе сред най-обсъжданите теми в публичното пространство. В последните две години България изживя управлението на четири служебни правителства, а последното на Гълъб Донев постави рекорд за най-дълго управлявало такова.

Вносителите предлагат президентът да може да назначава за служебен министър-председател ръководителите на три от основните институции в страната – председателят на Народното събрание, председателят на Конституционния съд или управителят на БНБ.

Освен това се предлага парламентът да не бива разпускан, а да продължава своята законодателна дейност до конституирането на новия.


Регулаторите


В текстовете с промените е записано, че Народното събрание избира регулаторите и контролните органи чрез изслушване на кандидатите, ограничаване на броя на последователните мандати. Освен това – със закон може да се предвиди решенията за избор да се приемат с квалифицирано мнозинство.


Българското гражданство


В проектозакона за промените в Конституцията е записано, че "За народен представител може да бъде избиран всеки български гражданин, който е навършил 21 години, не е поставен под запрещение и не изтърпява наказание лишаване от свобода“. Така на практика отпада изискването народните представители да са български граждани.


Смяната на националния празник


От ПП-ДБ предлагаха 3 март да не бъде националния празник на страната, а вместо него 24 май да се превърне в такъв. Тази тема предизвика множество спорове през последните месеци, а преди седмица от ГЕРБ-СДС заявиха, че няма да подкрепят това предложение.


Дебатите


“Възраждане" заявиха, че предложенията за промени не са от компетентността на Народното събрание. Те имат критики както предложените реформите в съдебната власт, в текстовете за отпадане на изискването за българското гражданство за заемане на висша публична длъжности, така и за смяната на националния празник. Третата политическа сила няма да подкрепи промените. 

От “Има такъв народ" цитираха становището на Венецианската комисия, които се изказват критично за предлаганите промени. Според Ивайло Вълчев обществените обсъждания в комисиите не са били ползотворни. Той смята, че управляващото мнозинство не се съобразява със становището на професионалните организации. Най-малката политическа формация няма да подкрепи промените. 

Радомир Чолаков заяви, че промяна в националния празник няма да има. Той обясни, че ще има промени в параграфите 8 и 9, които засягат длъжностната характеристика на главния прокурор. Освен това, ще бъде оттеглен параграф 17, който посочва, че в срок от три месеца след приемането на проекта за Конституция, трябва да се проведе избор на нов състав на Висшия съдебен съвет. 

Освен това индивидуалната конституционна жалба същ ще бъде променена. Гражданите ще могат да сезират КС чрез съдилищата, за да могат да получават съответното становище. 

Освен това Висшият съдебен съвет ще продължи да съществува, но ще има голямо разграничение между съдийска колегия и прокурорска колегия. 

По отношение на двойното гражданство Чолаков обясни, че вече и ГЕРБ-СДС, и ПП-ДБ, и ДПС са осъзнали, че това не е разумно. Чолаков ще предложи лице с двойно гражданство да стане министър единствено, ако Народното събрание позволи това. 

В отговор на въпроса за двойното гражданство Никола Минчев заяви, че това не е предложение на ПП-ДБ. Той каза още, че втората политическа сила смята, че за представители на изпълнителния власт и държавния глава възможността да имат двойно гражданство не е подходящо. 

“Последният час се казаха неща, които не отговарят съвсем на действителността. Освен да се четат становищата на Венецианската комисия, те трябва да се четат и с разбиране и със съзнание за процеса", коментира той. 

Той цитира становищата от доклада на Венецианската комисия, които определят като положителни стъпките за разделянето на ВСС на два отделни съвета. Освен това двамата председатели на ВКС и ВАС да имат мандат от 7 години, а на главния прокурор да падне на 5. 

Парламентарната квота във ВСС да са политически неутрални и независими. Според Славов това ще даде възможност да се уредят критериите за политическа неутралност на последващ етап. 

По отношение на прокуратурата Славов каза, че има консенсус главният прокурор да има намалени правомощия, но все пак да бъде важна фигура в съдебната власт. Той обясни, че моделът, към който се стремят ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, е да се съчетаят становищата на Венецианската комисия и препоръките на професионалните организации. 

Главният прокурор ще може да сезира КС, когато дадени законови актове са противоконституционни, както и укази на президенти. 

В промените е записано, че правомощията на министъра на правосъдието ще бъдат намалени. Министърът няма да председателства ВСС, той няма да прави кариерни предложения по отношение на съдиите прокурорите и следователите, както е сега. Той ще може да прави дисциплинарни производства за освобождаване само в крайни случаи.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук