Кризата с войната в Украйна рязко влияе на всички домашни политически играчи. Очевидно наложителната смяна на министъра на отбраната Стефан Янев в този напрегнат момент е свързана с проблеми около сигналите, които излъчваме към нашите натовски партньори. В последните 10 години сме точно с този етикет -  че не сме благонадежден съюзник на НАТО и ЕС и по-скоро сме руският троянски кон в Европа, коментира Любомир Стефанов в "Марица".

Отдавна беше належащо да покажем, че сме предсказуем и последователен партньор.

Първата номинация на нов министър беше саботирана от БСП, на които вероятно предложеното име на Тодор Тагарев им се стори твърде проамериканско, въпреки че не чух ясно обяснение какъв точно им е проблемът.

В крайна сметка е знаково, че постът министър на отбраната заема човек като Драгомир Заков, който идва от централата на НАТО в Брюксел и очевидно е в час с тенденциите при западните ни партньори.

Струва ми се, че БСП отново влизат в режим на изнудване - опитват се да поддържат реномето, че едва ли не без тях управляващата коалиция се разпада. Те са толкова непоследователни, че човек се чуди колко дълго в тази криза ще устискат в това правителство.

ГЕРБ заявиха ясно, че става въпрос за стратегически избор по повод на войната в Украйна и ще подкрепят кабинета. Ако в този момент в парламента БСП си позволи да саботира правителството, партията на Бойко Борисов ще се възползва от шанса да се върне в играта, реабилитирайки имиджа си.

 Не че утре БСП ще бъде изгонена от коалицията и ще поканят там ГЕРБ, но в такава фундаментална за целия световен ред криза трябва да е ясно кой от коя страна е.
 
БСП трябва да направи този фундаментален избор за собствената си идентичност - дали ще е правоприемник на тоталитарната БКП, която е руски сурогат, или ще бъде европейска лява партия. И ако ще продължават да играят рупор на Путин в България, тази партия изглежда все по-неприемлива в управлението в тази ситуация. Няма проблем България да има правителство на малцинството, каквито вече сме виждали.

Що се отнася до шансове за нов политически проект на Стефан Янев, зависи как би се позиционирал. В момента от проруска партия няма нужда, тъй като „Възраждане“ е заела тази ниша. Има ресурс за умерена лявоцентристка партия. Тази ниша съществува доста отдавна, няма нормална лява партия у нас, откакто БСП мина в консервативно-левия сектор. Но изявления на Стефан Янев не ме навеждат на мисълта, че ще видим нов ляв европейски проект.

Той може да опита да създаде национална патриотична партия, по-умерена от „Възраждане“, в която  да обере части от "Атака", ВМРО, НФСБ.  Но със сигурност евентуална негова формация ще бъде лява - по-скоро ляво-патриотична, отколкото ляво-европейска.

Може би ще видим и консолидация на консервативни и патриотични движения. "Атака", НФСБ, ГЕРБ по-скоро ще капитализират от новата обстановка. И ако "Продължаваме промяната" най-сетне започнат да правят партия,  европейската кауза със сигурност ще бъде подсилена, тъй като за пръв път имаме гръбнак спрямо Русия.

Войната в Украйна по-скоро ще ни позволи да погледнем всички натрупани исторически дефицити и да видим, че с руснаците трябва да бъдем партньори на ясни начала, без емоциите да имат значение.

Казусът с отстраняването на министър Стефан Янев не показва война между премиера Кирил Петков и президента Румен Радев. По-скоро премиерът си влиза в правомощията на глава на изпълнителната власт и запълва пространство, което държавният глава беше завзел. Не виждам война, а възстановяване на баланса между властите.

Призивите за оставка на кабинета са провокации и изпускане на пара и начин ДПС да трупа точки. Никой в момента не смята, че може да се справи в тази критична ситуация на война в Украйна.

Едва ли ще наблюдаваме нови министерски оставки. Сигналът на премиера е повече от ясен. Кабинетът изразява позицията на България - саботажи на тази позиция няма да бъдат толерирани. Не мисля, че след отстраняването с ясни аргументи на човек, смятан за дясна ръка на президента, на някого му стиска да саботира категоричната национална позиция.