Малцина знаят, но в град Гоце Делчев съществува огромен архив, съдържащ данни и стотици хиляди единици оригинални документи, разказващи почти цялата история на българската политическа емиграция в САЩ и Канада, през 19 и 20 век.

Основан от покойния български емигрант д-р Иван Гаджев, институтът започва дейност през 70-те години в САЩ. Д-р Гаджев попада там, няколко години по-рано, след като пресича нелегално българо-гръцката граница и бяга на Запад.

В САЩ д-р Иван Гаджев започва да трупа огромната сбирка от автентични документи, интересни предмети и редки книги, свързани с историята на българската емиграция в Северна Америка. През 2001 година построява със собствени средства специална триетажна сграда до родния му дом в Гоце Делчев, където институтът се мести и помещава до днес.

„Материалите тук се отнасят основно за емиграцията ни в Северна Америка, но няма как да не се припокриват с други теми, сред които македонският въпрос, ВМРО, мигрантите след войните и др. Институтът покрива много други теми, важни за българската история“, разказва Тодор Гаджев, който сега е уредник на института.

С особено висока стойност са документите за създаването на българските православни църкви в Северна Америка, за създаването на Македонската патриотична организация (МПО), Български национален фронт (БНФ), Македоно-американски народен съюз (МАНС) и други български емигрантски организации и дружества, както и личните документи на известни български емигранти с определен принос в научния и в обществения живот в чужбина.

Големият парадокс се състои в това, че въпреки огромното значение, което има този архив за нашата историческа наука и национална памет, държавата, в лицето на нейните институции, нехае за него и практически го е оставила единствено и само на грижите на семейството на д-р Гаджев. Въпреки многократните предложения от страна на наследниците до различни държавни органи и институции, да закупят архива, същите винаги са отказвали, под най-различен предлог. Най-потресаващото в случая е, че държавата отказва отпускането на средства, дори само за опис на архивните единици в института.

И тук, за пореден път се намеси партия „Възраждане”, която отново замести държавата по отношение на нейни задължения и отговорности. Вчера, в град Гоце Делчев, председателя на „Възраждане” – Костадин Костадинов, направи второ дарение в размер на 5 000 лева от партийната субсидия за нуждите на описа на това безценно за националното ни минало архивно съкровище. Така поне, това първо и неотложно действие по неговото съхранение е вече почти напълно завършено.

Самият Костадинов е един от най-големите радетели за закупуването на архива от страна на държавата и предоставянето му на българската историческа наука, която би могла да запълни с него, много от липсващите страници в най-новата българска история. По време на тази своя борба, продължаваща вече няколко години, лидерът на „Възраждане” е говорил и лобирал за това пред няколко български министри и вицепремиери, някои от които за техен срам, се зоват и „патриоти”. След като, в крайна сметка, всички те му отказват, Костадинов и неговите съмишленици от „Възраждане”, взимат нещата в свои ръце и поемат грижите за архива, вместо държавата, доколкото им позволяват силите.

Припомняме, че това не е първата благородна и дарителска кауза от страна на „Възраждане”, напротив, след последните парламентарни избори, партията на Костадин Костадинов стана единствената извънпарламентарна политическа сила, която по силата на постигнатия резултат, получава държавно финансиране. Веднага след изборите, патриотичната формация се отказа от него и заяви, че ще дарява парите от субсидията за благородни и национално отговорни каузи, от които държавата е абдикирала.

Такива са борбата с ниската раждаемост и демографската катастрофа, за която „Възраждане” е дарила на държавния фонд „Инвитро” и различни организации, подпомагащи двойки с репродуктивни проблеми, повече от 200 000 лева. Вследствие на тези дарения, до момента на бял свят са се появили 27 българчета!

Други каузи, за които до момента „Възраждане” е дарила над 100 000 лева са подпомагане издигането и реставрацията на войнишки паметници, построени в чест на българските воини, загинали във войните за национално обединение, ремонт на образователни, научни, просветни институции читалища и други.

Следващото дарение, което предстои да бъде направено е за войнишки паметник в казанлъшкото село Шейново.

От партията на Костадинов осъзнават, че това, което те правят е твърде малко на фона на огромните проблеми, с които би трябвало да се заеме държавата, а не една опозиционна организация. Въпреки това са решени да продължат своята дейност, с която те практически вече изпълняват своите предизборни обещания и придобиват опит, който ще им бъде нужен, когато влязат в реалната власт. А този момент наближава…

Възраждане – само ние можем!