Безспорно институциите, които се ползват с най-голямо доверие сред българските граждани са националният омбудсман и президентът на републиката. За месец юни АФИС измерва положително доверие съответно 60,3% и 58,4% за двете институции, носещи по неизбежност повече персонален характер. Това са и институциите, които за последната година са безспорен лидер, щом стане въпрос за обществено одобрение. Това сочат данните от национално представително проучване на общественото мнение, осъществено от Агенция АФИС в периода 8-12 юни.

Интервюирани пряко „лице в лице“ в домовете им са 1010 пълнолетни български граждани. Далеч назад се нарежда Европейският съюз, който успява да генерира положително доверие сред 45 на сто от българите, но към този момент, макар и с малко, запазва положителния си рейтинг (по-високо доверие, отколкото недоверието). Следват поредица от институции с традиционно негативен рейтинг: местната власт и органите на реда, съответно с 41 и 37 на сто. На дъното са изпълнителната и законодателната власт са най-проблематични. Кабинетът се ползва с доверието на близо 32%, докато Парламентът успява да печели симпатиите на едва 23 на сто от българските граждани.

Традиционно доверието в съдебната власт е най-ниско – 20%, но това ниво отдавна не се движи. Ако доверието в парламента спадне с малко, висшият орган на властта ще затвори края на класацията. На пръв поглед тези данни показват нещо закономерно: персонифицирани институции, които са с относително свежи лица на обществено-политическия терен, както и външната легитимност на европейските структури са значително по-одобрявани. В същото време местният политически елит, разположен по етажите на властта, и сформираното преди само преди една година правителство, вкупом страдат от хроничен недостиг на положително отношение.

Любопитното обаче е как всички тези актьори на политическия терен изглеждат разположени назад във времето по отношение на общественото одобрение – кои институции са спечелили доверие, и кои са го изгубили през последната година. И тук имаме новина, а тя е следната: практически няма динамика – днешните мащаби повтарят до голяма степен картината от пролетта на 2017 година. Изключенията са в нюансите. От данните личи, че влошаването на обстановката е започнало през есента на миналата година. Най-сериозно е пострадал образът на полицията, а в най-високи амплитуди се е колебаело доверието в Европейския съюз и президента.

Стартирайки с найвисок рейтинг в началото на периода, към днешна дата президентът е изпреварен от националния омбудсман. Разбира се, трябва да се отчита фактът, че от есента на миналата година президентската институция бе превърната в основна мишена за критиките, атаките и компроматите от страна на управляващата партия. Контрастен факт е, че доверието в Европейския съюз спада по време на българското европредседателство. Низходящият тренд е устойчив и, ако продължи да пълзи плавно надолу, (логично след края на европредседателството), евроинституцията ще се нареди сред числото на институциите с негативен рейтинг и ще прати България в редиците на евроскептичните държави. Според АФИС възможните обяснения са:

Съюзът и най-вече администрацията в Брюксел в погледа на нарастващо мнозинство от българските граждани изгради образ на прагматичнобюрократична машина, която има множество собствени дневни редове, далечни или разминаващи се с дневния ред на обикновените българи. Ерозията на доверие е налице и тя не се отми през последните шест месеца, както се очакваше. Случи се по-скоро обратното. -Все повече българи, през последните години, декларират недоверие към ЕС – това са в по-голяма степен хората от по-малките населени места, по-ниско образованите и по-възрастните, които обаче са и най-активните гласоподаватели. За тези хора ползите от нашето членство са неясни и дори съмнителни.

Самото Председателство на Съвета на ЕС остана една полит-мистерия за голяма част от населението, най-вече като телевизионен сериал за ремонта на НДК, церемониални срещи и пищни обеди и вечери, букети, червени килимчета и показни форми на гостоприемство. 45% от анкетираните нямат преценка дали това Председателство е било успех или провал за България. -Погледнато глобално, политиката на ЕС повече обърква, отколкото внася яснота. Стовари се бежанска криза, настъпиха резки лутания между Русия и САЩ, при които ту Путин бе лош, ту Тръмп и обратно и всичко това се опакова във все по-често говорене на тема „Европа на две скорости“. Може би тези отговори работят само ако се обединят и истината се търси в тяхната съвкупност.

В крайна сметка, едва ли тенденцията в спада на доверие към ЕС ще стигне санитарния минимум, какъвто има Народното събрание, но тенденцията е показателна. Междувременно, за трети пореден месец желаещите оставка на правителството са повече от неговите привърженици, силите на опозиция и управляващи лека полека се изравняват, омбудсманът и президентът, които генетично се свързват с опозицията, са най-одобряваните обществени фигури. По всичко личи, че политическият процес е на път отново да смени посоката си. Важно е кой ще поеме инициативата за това на фона на огромната пропаст, очертала се между гражданите и институциите.