В следващите години ще стане ясно дали президентът има по-големи амбиции от един втори мандат. Това мнение изрази Първан Симеонов в интервю за "Марица".

Участието в управлението винаги ерозира обществената подкрепа. Рейтингът на президента обаче е твърде висок, за да падне до критични нива, смята още той. По думите му различните линии в България по македонската тема могат да се окажат удобно пространство за маневриране, което създава възможности, а не ги отнема. Ето какво още каза той:
 
- Г-н Симеонов, какви заявки чухте в обръщението на президента Румен Радев, след като положи клетва за втори мандат?

- Чух устойчивост на възгледите. Три неща за мен ще са любопитни в предстоящия мандат на президента. Едното от тях е неговият конституционен проект. Второто ще е отношението му с правителството. И третото ще е какво ще прави след края на втория мандат, по време на който ще се вижда вече накъде е тръгнал. Това ще е интересно.

- Очаквате ли различен мандат?

- Да, този път правителството е в синхрон с президента. Мнозина дори смятат, че е продукт и на неговата работа. Но с напредването на управленския мандат обикновено идват и предизвикателства и започват да се появяват и проблеми, които могат да се пренесат и върху президента.  И тогава ще е любопитно да видим дали президентът Радев ще се отдръпне от правителството.

- Не се ли забелязват вече малки разломи между Румен Радев и премиера? В твърде неблагоприятна ситуация беше поставен г-н Петков на  Консултативния съвет при президента на тема "Северна Македония"?

- Може би има миниразломи по темата между президента, БСП, Слави Трифонов, „Възраждане“ заедно с извънпарламентарната заплаха на ВМРО, че събират подписи за референдум. Ясно е, че те държат твърда линия. Премиерът Кирил Петков и финансовият министър Асен Василев вероятно имат по-прагматичен възглед, ориентиран към конкретност на действията и проектите.

Но когато България има две линии - добра и лоша, това може да се окаже удобно пространство за маневриране, което създава възможности, а не ги отнема. Ако на този етап имаме твърда позиция, която засяга историческите теми, това въобще не пречи да имаме и друга позиция, която засяга инфраструктурни и бизнес проекти. И това даже е шанс. Голям проблем ще е, ако утре оставим историята и се занимаваме само с инфраструктурни проекти! Това би било загуба.

- Досега Румен Радев беше в силна позиция като говорител на силите антистатуквото. Сега идват времена за налагане и защитаване на управленски политики, а не за громенето им. Това ще обезсили ли позицията на президента?

- Не съм сигурен, че това е проблем за президента. Напротив, когато става дума за отношението към предишното управление в страната, към съдебната реформа, към борбата с корупцията, има единомислие между президента, кабинета и мнозинството от гражданите. Съответно няма проблеми, даже напротив, врагът е общ и е външен за управляващото мнозинство.

Тежките времена идват, когато проблемите станат вътрешни в коалицията. Сега обаче съдебната реформа, отношението към предишното управление, борбата с корупцията са теми, в които президентът и правителството са в синергия.

- Но няма ли победата над статуквото, удържана на този етап, да лиши президента от една силна теза, която го изстрелва нагоре?

- О, винаги е добре да имаш враг. А когато победиш врага си, винаги настава момент, в който може би е добре да си измислиш нов. 
Факт е, че винаги е по-лесно с негативна програма, с позитивна е по-сложно. Но президентът Радев има достатъчно натрупан рейтинг и дори да загуби част от него, пак да остане сред най-харесваните личности. В момента е най-харесваната.
От играч без политически опит в пълна изолация преди пет години в момента Радев е основната политическа фигура в страната и патрон на създаден много сложен властови микс. Тепърва ще наблюдаваме дали Радев има по-сериозни политически амбиции след втория си мандат. Тепърва предстои интересното. 

- Доколко удачен ход е присъствието на бивши служебни министри в сегашния кабинет?

- Не ме притеснява това присъствие. Не смятам, че изявлението на военния министър по повод разполагането на допълнителни натовски сили у нас е гаф. А и нямаше официална информация по темата.  Всичко приличаше по-скоро на сондаж на мнение в България. Още повече - военният министър има право на мнение. Освен това това показва понякога и възможността „съставката“ на Радев в този кабинет да действа балансиращо. Т.е., ако кабинетът започне да става много прозападно-либерално-прогресивен, понякога тази, да я наречем по-Радевска, част от кабинета да реагира като коректив.

Ето, имаше такава реакция от администрацията на президента по отношение на изказване на кабинета за регулаторите. Темата "Северна Македония" също е доказателство в тази посока.
 
Да, вътрешният министър е твърде напорист, но нима българите не искат това?! Не беше ли твърде напорист главният секретар на МВР Бойко Борисов? Това сме го гледали. Хората искат през определен период някой да влезе с бутоните напред.

 Играта на добрия и лошия дава възможност за маневриране.
 И засега данните за доверие в новата власт стоят добре.

- В обръщението си след клетвата за втори мандат Румен Радев се обяви за конституционни промени, но не само в посока по-ефективна прокуратура, т.е. смяна на Иван Гешев. Могат ли да стигнат тези промени и до увеличени президентски правомощия?

- Виждам, че и ДПС заявяват желание за конституционен дебат, темата се обсъжда и в рамките на управляващата коалиция. Явно такъв дебат предстои. Малко съм притеснен. Мое отдавнашно принципно мнение е, че това е излишно и обикновено се самозаблуждаваме с това, че промените в конституцията могат да доведат до особени различия.

Не смятам, че България има нужда от резки смени на правилата на играта. Имаме нужда от спазване на правилата. И винаги имам усещането, че с този конституционен дебат създаваме свръхочакването за възможни бързи решения. Но кой ли не е посягал към тази тема през годините.
Увеличаването на президентските правомощия е нещо, което българите биха харесали. Струва ми се обаче, че поне досега не сме видели такъв тип стремеж от страна на самия Радев.

 А и да го поиска, това ще важи за следващия. Ако се случи, ще е актив, но дали ще е актив за страната. 
България по пътя на компромисите е намерила своя формула, в която пряко избраният президент е потенциален коректив на изпълнителната власт и на законодателните мнозинства. Тази формула не е лоша. Може би си струва да се помисли дали наистина да не се засилят президентските правомощия, защото към президента, избран мажоритарно,  има големи очаквания, а правомощията му са малки.

Може би наистина трябва да се помисли в тази посока, но съм скептичен на тема конституционни промени генерално. Не бих казал, че на този етап му е времето.

- Как ще продължи битката между Румен Радев и ГЕРБ?

- Ще наблюдаваме ГЕРБ като ярка опозиция, синхронизиран с „Възраждане“, все по-видимо. ГЕРБ се надяват „Възраждане“ да бъдат радикално опозиционно крило, което да свърши по-черната работа. Но сметката на ГЕРБ може да излезе без кръчмар и да се окаже, че повече позитиви отиват за „Възраждане“.

Поне няколко години ГЕРБ трябва да останат в опозиция, а и това не е лоша роля - през това време ще гледат как правителството се мъчи с трудните теми и ще търсят кусури. Това е сладка роля.

Ако съм на мястото на ГЕРБ, няма да искам да свалям правителството веднага, ще искам то да стои и да се изпържи в повече кризи.

- Предстои конгрес на БСП, на който твърде вероятно Корнелия Нинова, вече вицепремиер, ще запази лидерския пост. Как обаче ще продължи тлеещият сблъсък Радев-Нинова в новите условия?

- С продължаващо надмощие на Румен Радев. Нинова е енергична, активна и това работеше до един момент, но както в медицината, когато предозираш лекарството, то започва да вреди. Същото, което навремето приличаше на прочистване, сега прилича на чистка. Това означава, че БСП лека-полека се свива, капсулира се.

И тук в по-широкото мрежово ляво пространство силната фигура е тази на Радев, а Нинова едва ли ще бъде гъвкава. Така че конфликтът вероятно ще продължава да тлее, а на моменти дори ще се разгаря.

- Доколко самоубийствен вариант за БСП е да си запазят лидера, който им стопи няколкостотин хиляди гласа в няколко поредни избори?

- Не е  ясно дали запазвайки себе си, г-жа Нинова запазва БСП. Най-вероятно не, но не успяват да я сменят - тя е сключила пакт  през главата на средния ешелон с редовия бесепар. СДС - реформаторската сила на прехода, след края му не си намери кауза и остана само една брошка. Винаги сме мислили, че БСП е защитена от такава съдба, защото има по-голям електорат. Но това може да означава, че просто на БСП ѝ се случва същото, но по-бавно. Ако не си намери кауза. 

Навремето "Атака" зае полета, които БСП изостави, след като стана натовска. Сега пък го има „Възраждане“ и е възможно някой ден лявото пространство да се раздели на две - по-източно, носталгично, радикално, и по-модерна левица, в по-западен образец. Засега Румен Радев като образ удържа и двете течения на едно място. Това обаче не може да е вечно. Като нищо БСП след време може да последва съдбата на СДС.
 
Първан Симеонов е доктор по политология, магистър по политически мениджмънт, бакалавър по журналистика. Преподава политически кампании и изследователски методи в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл“, изследовател в Института по социология „Иван Хаджийски“. Основен автор на годишните книги на „Галъп интернешънъл“.