Помните ли онзи култов депутат от Русе от зората на Прехода, който обясняваше, че си е напазарувал 10 декара земи на първа линия в Слънчев бряг със „спестявания от закуски“? Тогава може да ви се е сторило смешно, но всъщност си беше безочливо трагично. Какъвто впрочем е и фактът, че три десетилетия по-късно един последовател на същия този покъртителен образ оправдава по подобен начин факта, че за времето от 2014 година досега е станал мултимилионер в имоти. В опит да прикрие истинския произход на средствата, с които ги е напазарувал.

Именно това показват данните за благосъстоянието на евродепутата от ДПС и зам.-председател на движението Илхан Кючюк, влязъл в последните седмици в ролята на лице и говорител в чужбина на групата на „дерибеите“ във формацията. Кючюк изигра ключова роля в опита за преврат срещу стартираното от председателя на ДПС Делян Пеевски „ново начало“, целящо да освободи формацията от високопоставени кадри, трупащи богатства на гърба на избирателите и структурите вместо да защитават интересите им. Като съпредседател на АЛДЕ (Партията на европейските либерали) той не само разпространи сред всички лидери на евролибералите оказалото се фалшиво писмо срещу почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, но дори започна кампания срещу движението, за да „удари“ законно избрания му председател Пеевски в полза на тандема Джевдет Чакъров - Рамадан Аталай. В Брюксел се говори, че именно той стои зад призиви на няколко формации от АЛДЕ Движението за права и свободи да бъде поставено под наблюдение, докато негов председател е Делян Пеевски. 

Ролята, изиграна от Кючюк, удиви мнозина предвид факта, че той до голяма степен дължи израстването си в ДПС от младежки кадър до настоящата си позиция именно на Пеевски, но се оказва, че всъщност има железен мотив да го прави. Самият той се нарежда в предните редици на „дерибеите“ в ДПС с имоти на обща стойност почти 3 млн. лева, закупени с необясними средства.

Без пукната пара в началото

Внимателният преглед на декларациите, подавани от евродепутата до антикорупционната комисия показва, че само преди малко повече от 10 години – през 2013 г., той реално е нямал почти нищо. Към онзи момент, в качеството си на парламентарен секретар на Министерския съвет, е декларирал, че няма нито апартаменти, нито коли на свое име. Посочил е единствено влог от 30 000 лева, както и акции в няколко компании. При това дарени. Подчертаваме думата „дарени“, защото тя ще се окаже лайтмотив за пред антикорупционните власти за натрупаното в следващите години имане. През 2014 г. Кючюк вече е първи мандат евродепутат, но състоянието му продължава да изглежда горе долу по същия начин. С разликата , че спестеното от него на влог вече е в евро, за да сме по-точни - 36 000 евро, а в картинката се включват и доходи на съпругата му Юзлем – депозит в банка в размер на 14 280 лева. Както се вижда, сумите продължават да са скромни. Което обаче не пречи през септември 2015 г. семейството да си закупи апартамент 97,8 кв.м. и в една от превърналата се в предпочитана за тузарите местност в София Витоша ВЕЦ Симеоново, като брои 129 084 лева според данните в имотния регистър на страната. За пред контролните органи обяснява, че 

парите за покупката са дошли от спестявания от заплати. 

Обяснение, което очевидно не издържа на фона на вече посочените факти. 

Но будещите съмнение данни далеч на спират дотук. В същия ден, в който двойката купува апартамента, тя се сдобива и с огромен терен отново в тази местност в размер на 5,6 дка. По документи, в имотния регистър се води, че покупката е струвала само 4250 лева – абсурдно ниска цена. Предвид факта, че това означава под 1 лев на квадрат няма как да не си зададем въпроса дали не става въпрос за умишлено занижаване на цената. Я с цел неплащане на данъци, я с цел прикриване на средства. Кое точно обаче трябва да отговорят разследващите органи, ако решат да се загледат по-внимателно в очевидното несъответствие между благосъстоянието на Кючюк и декларираното от него. 

Покупки на конвейер

В следващите години покупките на фамилията продължават да се трупат, а размерите и цените им да стават все по-големи. Отново през септември, но 2020 г. (месецът впрочем едва ли е случаен, защото именно тогава е рожденият ден и на самия евродепутат), Илхан и Юзлем се сдобиват със супер атрактивен терен от 471 квадрата на кръговото на Лъвов мост в София, за който броят фрапиращите 1 526 525 лева. Казваме фрапиращи, защото това е сума, с която въпреки впечатляващата си евродепутатска заплата (през годините тя тръгва от 180 000 лева на година, за да стигне до малко над 220 000 лева) Илхан Кючюк и половинката му няма как да разполагат законно. Явно той самият също си е дал сметка за това, защото този път сключва ипотечен кредит, срещу който дава като обезпечение както този имот, така и предните напазарувани. Самият заем обаче не може да покрие дори наполовина цената на терена на Лъвов мост. 

Банковият кредит, изтеглен от Кючюк, е в размер на едва около 40% от нея – 684 540 лева. Заплатите на евродепутата също не могат да оправдаят останалата сума – единственият вариант семейството да е можело да я покрие от спестявания от трудовите му възнаграждения е реално да е живяло от въздуха, сочат и най-елементарните математически изчисления. Това обаче не попречва на евродепутата и зам.-председател на ДПС да посочи в декларацията си за 2020 г. пред антикорупционната комисия, че е закупил имота със „заплата и банков кредит“. Заем, който в следващите няколко години Кючюк буквално топи със скоростта на светлината. Така, в декларацията му за 2021 г., дължимата от него сума към банката, от която тегли кредита, е намаляла с една трета до 470 793 лева. 

Черешката на тортата -имот на три етажа

Три години след тази покупка – през декември 2023 г., фамилията прави най-големия си имотен удар. Сдобива се с жилище на три етажа в Симеоново с разгърната площ 329 квадрата, за което брои 1 314 000 лева. За целта сключва нов банков кредит, но отново за далеч по-ниска сума – 500 000 лева. Остатъкът от сумата оправдава отново със „спестявания от заплати“, но този път вкарва и „дарения“. 

Доколко тези обяснения издържат на фактите можете сами да си отговорите при изброените дотук данни. За справка, общо заплатите на Кючюк за десетте години, откакто е евродепутат, са около 2 млн. лева, а изтеглените от него кредити – 1 184 540, срещу което семейството се е сдобило с имоти за 2 974 178 лева и отделно е натрупало влогове за над 100 000 лева. Отново с произход „от заплати“. При такава спестовност от въздуха ли е живяло и как точно е поддържало високия си стандарт и е отглеждало и детето си семейство Кючюк са все въпроси, на които трябва да отговори първо той, а освен него – и антикорупционната комисия.

Сигурното е едно – че нито активистите на ДПС, нито всеки друг средностатистически гражданин на държавата не би могъл да си позволи нито подобен стандарт, нито подобно пазаруване на конвейер. Което пък от своя страна обяснява и защо Кючюк скочи на „новото начало“ в ДПС, обявено от Делян Пеевски.

Имаше амбиции за председател  

Превръщането на Кючюк в основно острие в чужбина на „дерибеите“ в ДПС и опита им за преврат срещу Пеевски може да се крие освен в необяснимото му забогатяване и в собствените му амбиции. Не е тайна, че преди февруарската конференция, на която ДПС избра за свои председатели Делян Пеевски и Джевдет Чакъров, евродепутатът също за гласеше за лидерски пост. Успя обаче да се добере единствено до зам.-председателското място. Дали в момента не се стреми към нов подобен опит е въпрос, отговора на който дължи той и все още е неясен, но пък за сметка на това е ясно друго – че именно Кючюк стои зад шума около разцеплението в партийните редици, предизвикано от Чакъров и разжалвания по лично настояване на областната структура на ДПС в Пловдив Рамадан Аталай. Той бе човекът, който изкара в Брюксел опита за преврат на този тандем като „защита в полза на Ахмед Доган“ – манипулативна теза на отцепниците, с която се опитват да оправдаят пред структурите поведението си. Твърди се също така, че пак той стои и зад исканията, отправени от членове на АЛДЕ до председателите на партията (един от които е именно Кючюк), ДПС да бъде поставено под наблюдение, докато начело на движението е Пеевски. Акция, която представлява ни повече, ни по-малко удар срещу цялата формация и ясно доказва безскрупулността на „дерибеите“, цепещи формацията, за да продължат да паразитират на гърба на структурите й.