Народното събрание прие на второ четене промени в Закона за водите, с които се въвеждат отделни цени на водоснабдителните услуги за бизнеса и за битовите потребители. Законопроектът беше внесен от депутати от „Прогресивна България“ и получи подкрепа от част от парламентарните групи.
Досега в България цената на водата беше почти еднаква за домакинствата и бизнеса, като разлики съществуваха основно при компонента за пречистване на отпадъчните води. Новите текстове предвиждат различно ценообразуване не само за пречистването, но и за доставянето и отвеждането на водата.
Сред важните промени е и разширяването на категорията на битовите потребители. Освен домакинствата, към нея вече ще бъдат включени детски градини, училища, болници, здравни и социални заведения. Целта е тези обществени институции да бъдат защитени от по-високи разходи за водоснабдяване.
По-строг контрол върху ВиК операторите
Законът предвижда значителни промени и в начина, по който ще се оценява работата на ВиК дружествата. Броят на показателите за качество се увеличава от 15 на 21.
Освен досегашните критерии като качество на питейната вода, непрекъснатост на услугата, аварии и загуби по мрежата, ще се следят и показатели като:
- реконструкция и модернизация на водопроводните системи;
- активен контрол на течовете;
- енергийна ефективност;
- точност на измерването и отчитането;
- производство на електроенергия от собствени източници;
- събираемост на вземанията;
- ефективност на разходите.
Нови правомощия за КЕВР
С промените Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) получава правото да определя допустимите нива на водни загуби и да поставя конкретни цели за тяхното постепенно намаляване.
Предвижда се и промяна в начина, по който се оценява социалната поносимост на цените на водата. Вместо на средния доход, анализите вече ще се базират на медианния доход за съответната област. Според вносителите това ще даде по-реалистична представа за финансовите възможности на населението.
Реформа, свързана с европейските средства
Промените във ВиК сектора са сред ключовите условия, които България трябва да изпълни, за да получи в пълен размер средствата по четвъртото и петото плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Забавянето на реформите вече доведе до отказ на Европейската комисия да одобри финансиране за редица водни проекти. Именно затова законодателните промени бяха поставени сред приоритетите за ускорено разглеждане от парламента.
Въпреки приемането на закона, част от опозицията изрази съмнения дали направените промени ще бъдат достатъчни, за да удовлетворят напълно изискванията на Брюксел и да гарантират освобождаването на европейските средства за сектора.
