Проектобюджетът има много силен социален пакет. Ние продължаваме социалния пакет от 20 милиарда лева, който беше приет в началото на годината, и сега добавяме още почти 2 милиарда към него за компенсации. Това заяви народният представител от „БСП за България“ и зам.-председател на парламентарната бюджетна комисия проф. Румен Гечев в ефира на БНТ.

Той разясни част от мерките: „По отношение на работещите млади семейства с деца, увеличаваме данъчните отстъпки с 1500 лв. на дете. Правим и една първа и значителна стъпка в промяна на несправедливата пенсионна система – първо, увеличаваме минималната пенсия на 467 лв., и второ, разбиваме хармониката към справедливост към по-висока средна и по-висока максимална пенсия, която отива на 2000 лв. месечно, а от първи октомври ще стане 3400 лв.“

По неговите думи бюджетът е разумен, като по отношение на държавен дълг и дефицит е значително по-добре от средноевропейските показатели. Проф. Гечев обясни, че заложената инфлация на годишна база е 10%, при средна за Европейския съюз 8-9%, като има членки на Еврозоната като балтийските страни, които са с много по-висока инфлация.

„Политиката на компенсации на правителството е удачна. Без никакво изключение, всички страни членки на ЕС провеждат такава политика. Даже частта от БВП, която отива за компенсации в България е малко по-ниска от средните показатели на ЕС. А френското правителство реши да отдели 40 млрд. евро и да постави таван на цените на природния газ и електричеството.

Казвам го, защото имаше критици, които обясняваха как идеята на БСП за таван на някои цени ще доведе до дефицит и е неразумна. А ние предлагахме, и нашата идея бе подкрепена от част от партньорите ни, това, което правят Франция и други европейски страни“, коментира социалистът.

Според него е правилно решението на министъра на финансите да изтегли нов дълг от 3 милиарда лв. сега, докато лихвите са все още ниски, и няма нищо притеснително в това.

„Конгресът на БСП е решил да влезем в Еврозоната, но въпросът е кога и при какви условия. В този смисъл сега ние дърпаме спирачката и казваме: „Момчета, дайте да се спрем малко и да направим сметките“. Въпросът е кога ние влизаме в Еврозоната и какви са последиците за България. Дръпнали са спирачките за Еврозоната Унгария, Полша и Чехия, които са доста по-развити от България.

Техните правителства и неправителствени организации са категорично против и казват, че влизането в Еврозоната е тема, която ще обсъдят след 20-30 години, когато достигнат поне 90% от средните доходи на Европа. Дръпнали са спирачката и Швеция и Дания, които не са членове на Еврозоната, но техните икономики са по-добре.

Казвам всичко това не, за да давам аргументи против еврото, а за да покажа, че има страни, и източноевропейски, и високо развити, които сериозно се замислят върху това“, каза проф. Румен Гечев по отношение на приемане на еврото.

Той подчерта, че БСП иска детайлни разчети на професионално ниво, както правят в другите страни, за да сме сигурни кога трябва да влезем в Еврозоната.

Докладът на ЕК, според който България не покрива изискванията на Еврозоната, проф. Гечев коментира така: „Този доклад е циничен. Страните, които ни размахват пръст имат по-висок дълг от нас, имат висока инфлация, имат по-голям бюджетен дефицит. На какво основание на нас ни размахват пръст, при положение че те не си изпълняват собствените критерии?“.