2025 година беше като калейдоскоп – динамична, пълна с обрати и напрежение, а 2026-а няма да е по-лека, но може да бъде по-ясна. Това пише заместник-председателят на парламентарната група на ГЕРБ-СДС Деница Сачева във фейсбук профила си.
В поста си тя сравни Народното събрание, което през изминалата година й напомняло на шахматна дъска, върху която някой играе табла.
"Ходове има, стратегията е спорна, а шумът – гарантиран", пише Сачева. И допълва, че демокрацията за някои неочаквано се е оказала не Netflix сериал – няма маратонно гледане на епизоди, а всеки следващ носи своята доза болка.
Според нея темата за еврозоната е била обсъждана така, сякаш е едновременно спасителен пояс и апокалипсис.
"Истината е по-скучна – тя е инструмент, а инструментите работят само в ръцете на хора, които знаят какво правят", подчертава народният представител.
Сачева описва 2025 година като калейдоскоп, който при всяко завъртане подрежда едни и същи цветове по различен начин.
"Понякога картината е красива, понякога – честно казано – носи сериозно главоболие. Но винаги е наша", пише тя.
В поста си тя обръща внимание и на навлизането на изкуствения интелект, който, по думите й, е влязъл в живота ни по-бързо от законите, които да го регулират. А България е останала на кръстопът – дали да навакса с разум, или да догонва с оправдания, като този избор все още не е направен.
Ето как звучи целия пост:
"2025 беше година като калейдоскоп - въртиш леко и картината се сменя. Същите цветове, но всеки път в нов ред. Понякога красив. Понякога… честно казано - носи голямо главоболие. Но винаги наш.
Парламентът напомняше на шахматна дъска, върху която някой играе табла. Ходове има, стратегия - спорна, шумът - гарантиран.
Демокрацията за някои неочаквано се оказа, че не е Netflix сериал - няма гледане на сериите в маратон, всеки епизод боли малко.
Еврозоната се обсъждаше така, сякаш е и спасителен пояс, и апокалипсис едновременно. Истината е по-скучна - тя е инструмент. А инструментите работят само в ръце, на хора които знаят какво правят.
Докато големите спореха "кой е виновен", децата пораснаха с изкуствен интелект, несигурен свят и родители, които се опитват да бъдат силни.
Изкуственият интелект влезе в живота ни по-бързо от законите, които да го регулират. България стоеше на кръстопът: или да навакса с разум, или да догонва с оправдания. Спойлер: още сме на кръстопътя.
2025 ни научи, че „национално съгласие“ е митично същество — всички говорят за него, никой не го е виждал, но всеки е сигурен как трябва да изглежда.
А напред?
2026 няма да е по-лесна. Но може да е по-ясна.
Ако спрем да чакаме спасители.
Ако започнем да наричаме нещата с истинските им имена.
Ако приемем, че бъдещето не се "случва", а се прави — с решения, които не носят аплодисменти, а резултати.
Калейдоскопът е в нашите ръце.
Въпросът вече не е какво ще се падне, а дали ще имаме смелостта да го завъртим."
