„Депутатите са ни скъпи” – по този начин може да се обобщи ситуацията с възнагражденията на народните представители у нас, ако парафразираме рекламния слоган на една бивша банка, с която българската политическа класа (твърди, че) няма нищо общо, съобщава bTV.

Със своите малко над 18 хил. евро годишно, нашите избраници са предпоследни в Европа – по-добре от румънските, но над 10 пъти по-зле от законотворците в Италия, Германия или Австрия. Ако обаче гледаме съотношението между депутатската заплата и БВП на страната, България се изстрелва до петото място в класацията.

Освен за заплати, парламентът плаща много пари и за командировки. 1 156 469 лв., ако трябва да бъдем точни. Почти 753 хил. лв са отишли за самолетни билети. В това число и за дестинации като Замбия, Мадагаскар, Виетнам и Монголия, чиято екзотика депутатите е трябвало да изтърпят.

Най-много километри във въздуха е навъртял социалистът Кристиан Вигенин, обиколил 19 точки от земното кълбо за 39 000 лв. Сред тях са Азербайджан, Ирак и Монголия. На второ място е зам.-шефът на НС Димитър Главчев от ГЕРБ със 17 държави, включително Замбия, Катар и Тайланд. Реформаторът Борис Станимиров и бившата здравна министърка Десислава Атанасова също са с разходи за път в „клуб 30 000”.
 

Още преди да тръгнат на път, обаче, депутатите вече се караха. Звънецът, който даде начало на 43-тото Народно събрание, откри и свободните словесни борби от пленарната трибуна. Народните избраници се караха и обиждаха по много теми. Един от първите шумни скандали беше свързан със собственото им здраве - дали да се тестват за наркотици веднъж годишно.

ГЕРБ предложиха и психотест, а „Атака” – проверка на сексуалната ориентация. С гръм и трясък депутатите отказах наркотестовете. Отказаха още да увеличат нашите отпуски, а заедно с това отказаха да намалят собствените си. Попътно се обиждаха по темата кой е работил за Държавна сигурност и кой – не.

Искри и опити за физическа близост между депутатите в пленарната зала предизвикваше темата за здравето на нацията. Петър Москов и Таско Ерменков почти се хванаха за гушите заради цитата от Ленин „Пить надо меньше!” (Трябва да се пие по-малко).

Изборните правила бяха редовна тема за разправии. В тях дейно участие вземаха националистите.
Волен Сидеров и Валери Симеонов влязоха в 43-тия парламент като бивши партньори, видяхме ги като врагове, но в крайна сметка излизат от Парламента отново заедно - взеха се и застанаха зад кандидатурата на Красимир Каракачанов за прзидент.

Вътре в самата управляваща коалиция също никога не беше скучно. Антикорупционният закон на Меглена Кунева и съдебната реформа на Христо Иванов бяха препънати в пленарна зала. От ПФ пък се жалват и до ден днешен, че всичките им законодателни инициативи са блокирани.

И този парламент не мина „трансфери”. Още в началото номер 13 в листата на партия №13 „България без цензура” Анна Баракова обяви, че напуска редиците на партията на Бареков и няма да отстъпи мястото си на друг по-изявен свой съпартиец. Велизар Енчев не намери общ език с останалите депутати от Патриотичния фронт и също обяви „независимост”. Компания му прави Георги Кадиев, изключен от БСП.

В ДПС имаше най-голямо „роене”, като още в началото Гюнай Хюсмен и Муса Палев бяха изключени от групата, защото агитирали за тях да се гласува преференциално. Преди година пък новогодишната реч на Ахмед Доган превърна Лютви Местан в „персона нон грата” за движението и го принуди да основе новата си партия ДОСТ, в която влязоха още няколко депутати от групата.

Полина Карастоянова пък беше „разжалвана” от Валери Симеонов, защото, според него, лобирала против интересите на домашните алкохолни производители.

На този фон групата на ББЦ преживя няколко преформатирания, в резултат на които смени лидера и името си.

Един от бившите депутати на Бареков, Явор Хайтов, каза на колегите си в пленарната зала, че 1 минута ефирно време за споровете им струва 3000 лв. на данъкоплатеца. Всеки може сам да пресметне през последните две години колко пари са отишли, за да се радваме на нашите депутати.

43-ия парламент има най-малко още 6 работни дни, така че може би най-хубавото тепърва предстои.