За последната една година заплатата на министър-председателя се е увеличила с малко над два бона. 

Възнагражденията на висшите служители във властта се определят спрямо тези на депутатите. Техните на свой ред зависят от размера на средната заплата.

Според правилник на Народното събрание (НС) основното възнаграждение на народните представители се равнява на три средни заплати в обществения сектор.

Сумата се преизчислява на всеки три месеца според данните на Националния статистически институт (НСИ). Последните данни на статистиката за пазара на труда и размера на доходите излязоха преди няколко дни.

Според тях средната заплата през юни за обществения сектор възлиза на 2327 лева. Така един депутат ще получава най-малко 6981 лева. 

Добавки 

Към тази сума не са включени парите за трудов стаж (клас прослужено време – б.р.), които са индивидуални. За всяко участие в ресорна комисия като редови член депутатите получават и още 15%.

По 5% отгоре има и ако са част от някоя временна комисия или работна група. Допълнителни суми взимат и ако са с научна степен доктор. Окончателното възнаграждение може да набъбне.

Ако случайно е шеф на комисия или на парламентарна група, парите също са по-големи. Депутатите ще работят до края на седмицата, а след това излизат в лятна ваканция.

Ще се върнат на банките в началото на септември, когато ще имат заседания 2 или 3 седмици, за да излязат в предизборна кампания за месец заради предстоящия парламентарен вот, който се очертава на 20 октомври.

Според последните промени в конституцията НС не се разпуска, а продължава да действа. Това формално означава, че депутатите ще продължават да взимат заплати и ще имат право да ползват служебни коли.

В началото на работата на 50-ото НС се направи опит в правилника за работа на парламента това да се ограничи и по време на кампания депутатите да не взимат заплати. Този текст първо мина през комисия, но после бе отхвърлен и народните представители запазиха привилегиите си.

Мотивът – дори и във ваканция, те ще могат да бъдат викани на извънредни заседания. Такъв ще бъде случаят сега на 20 август, когато се очаква новите служебни министри да положат клетва пред парламента. 

Въпреки че е пръв сред равни, шефът на НС получава с 55 на сто повече от редовите депутати. Така настоящият председател на парламента Рая Назарян трябва да взима малко над 10 800 лева.

Същата формула на изчисление се отнася и за премиера. Това означава, че и бъдещият служебен министър-председател Горица Грънчарова-Кожарева ще получава 10 800 лева. Министрите в кабинета са с малко по-ниски суми.

Те взимат с 30% отгоре над депутатските заплати. Така те ще взимат малко над 9075 лева. Под най-голяма сума обаче ще се разписва президентът.

Държавният глава Румен Радев ще получава близо 14 000 лева. Според правилата неговата заплата се равнява на две депутатски. 

Разлика 

Само една година по-рано ситуацията е била съвсем различна. През юни 2023 г средната заплата за обществения сектор е възлизала на 1887 лева. Сметките показват, че тогава един народен представител е получавал 5661 лева.

Това е с 1320 лева по-малко, отколкото сега. Подобен ръст има и за другите позиции във властта. Точно с 2045 лева повече получават сега и премиер, и шеф на НС в сравнение със заплатите си година по-рано.

Тогава те месечно са прибирали 8774 лева. По-скромен е ръстът на заплатите при министрите – само с 1716 лева. През 2023 г. един министър се е разписвал под фиша си срещу 7359 лева. Най-голямо увеличение има държавният глава.

Сега ще му превеждат по-сметката с 2640 лева повече. Преди година неговото основно възнаграждение е възлизало на 11 322 лева.