Александър Йоловски: Беше ми наредено да правя каквото и както ми кажат, включително да ми подават фирмите, които да печелят поръчки от министерството.  

Това става ясно от протокола от разпита на бившия министър на електронното управление Александър Йоловски, публикуван от „Гласове“.

Той разказва за натиска и заплахите срещу него от страна на съпредседателите на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев, от депутата от „Да, България“ Божидар Божанов и от Васил Величков, приближен до съпредседателя на „Демократична България“ Христо Иванов, през годините съветник на множество министри, обявен за „бизнес ангел“ от „Капитал“ на Иво Прокопиев.

В продължение на шест месеца действащ министър в правителство на страна от Европейския съюз и семейството му са под охрана на Национална служба „Охрана“ (НСО) заради упражнен натиск и отправени заплахи във връзка с кадрови въпроси и разпределяне на публични средства.

Заплахите, според свидетелството на Йоловски, идват от собственото му правителство и депутати от мнозинството, което го е излъчило за министър.

Александър Йоловски сам иска от държавата да бъде охраняван и разказва за заплахите към него на среща при председателя на парламента Росен Желязков. Поставянето на охрана на ексминистъра на електронното управление Александър Йоловски е решено от междуведомствен съвет по защита, в който влизат висши ръководители на МВР, ДАНС и НСО. 

Прокуратурата води разследване, но за момента няма дори информация дали авторите на заплахите – все политически лица, са разпитани.  

„Гласове“ показаха протокола от разпита на „похитения“ вече бивш министър, който публикуват в пълен обем. 

От документа са заличени лични данни, имената на търговско дружество и заведението, в което спрямо Йоловски са отправени заплахи и му е оказан натиск от лидера на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и от депутата от ПП-ДБ Божидар Божанов.

И ако досега публично бе известно последното, то за първи път става ясно, че притискането на бившия министър е започнало непосредствено след избора на правителството „Денков“ и е било в три етапа, като в тях има замесени и други публични фигури. 

В показанията Йоловски подробно описва своите виждания за развитие на електронното управление у нас. От сведенията се разбира, че като министър е смятал за правилно да разчита основно на капацитета на държавното дружество „Информационно обслужване“ АД, където преди това е и работил.

Водещият мотив за това е по-ниската стойност на офертите, с които дружеството кандидатства при търгове, опитът и наличието на нужните експерти.

„Установих сериозни несъответствия в дейностите на МЕУ и Изпълнителна агенция „Инфраструктура на електронното управление“, заявява пред разследващите Йоловски.

Сред най-сериозните проблеми се оказва липсата на служители в Центъра за наблюдение на киберсигурността, чиято задача е да осигурява денонощна превенция и защита от хакерски атаки над информационната инфраструктура на ключови държавни институции.

Заради това Александър Йоловски решава, че може да използва услугите на държавната фирма „Информационно обслужване“, която също разполага с оперативен център за мониторинг.  

Етап 1.0 – „мек натиск“ 

„Предвид необходимостта от решение на Министерския съвет трябваше да проведа разговор с Васил Величков, който предстоеше да бъде назначен за съветник на премиера Денков по въпроси, свързани с електронното управление, както и с Божидар Божанов, действащ народен представител и експерт в тази област.

Бях насочен към тях от Иван Модев – началник на кабинета на министър-председателя“, заявява Йоловски, с което дава да се разбере, че бившият премиер е бил запознат със случващото се в ресора.  

Интересен детайл е, че срещата на министъра на електронното управление Александър Йоловски не се провежда в министерството, каквато е обичайната практика.

Вместо това, министърът отива на крака в офиса на частната фирма на бъдещия съветник на премиера – Васил Величков, като там присъства и депутата Божидар Божанов.  

Йоловски посочва, че се познава Величков и Божанов от десет години, когато двамата са били съветници – Величков на Илияна Цанова (бивш вицепремиер в служебните правителства на Марин Райков и Георги Близнашки), както и на Румяна Бъчварова (бивш вътрешен министър).

Божанов също е бил съветник на Румяна Бъчварова, в чиито ресор беше държавната администрация и електронното управление.  

Кой е Васил Величков и защо министър отива на крака в офиса на фирмата му?  

Преди 15 години Величков е обявен за „бизнес ангел“ в имиджова статия на седмичника „Капитал“ на издателя Иво Прокопиев. Очевидно тази „визитка“ отваря много врати на властта, защото през годините Величков е назначаван като съветник в политическите кабинети освен на Цанова и Бъчварова, но и в тези на вицепремиера Калина Константинова, а както се разбира и в политическия кабинет на ротационния премиер Николай Денков.

Общото между всичките властимащи, които Величков е съветвал, може да се открие в медиите на издателя Прокопиев, където работата им е отразявана все позитивно.  

И ако към края на първото десетилетие на века Васил Величков фалира след като фирмите му остават без договори с Агенция по вписванията, то в края на 2014 г. и началото на 2015 г., т.нар. „бизнес-ангел“ на „Капитал“, се появява във Висшия съдебен съвет.

Тогава чрез натиск от страна на Христо Иванов (в качеството му на правосъден министър) и на Калин Калпакчиев (в качеството му на член на съдебния съвет и бивш председател на Съюза на съдиите в България), Величков успява да смени системата за случайно разпределение на делата. Васил Величков препоръчва конкретна фирма, която внедрява изцяло нова система за случайното разпределение.

Години наред има съмнения за работата на системата, но одит е възложен едва през 2020 г., когато е образувано и дело, по което на разпит са извикани Иванов и Величков.  

Величков на партийна сбирка на ДБ

В мандата на кабинета на Кирил Петков (2021-2022 г.) името на Васил Величков отново се появява, този път при реализираната от тогавашните управляващи „рейдърска атака“ срещу „Български пощи“, при която е подменено ръководството на дружеството.

Според медийни публикации целта е бързото усвояване на 100 млн. лв., които са предвидени за реформа на държавните пощи. Проектът е под шапката на вицепремиера Калина Константинова, но до изпълнението му не се стига, защото правителството пада след вот на недоверие. 

Официално фирмата на Васил Величков се занимава с мониторинг на съдържание в интернет-пространството. Прави впечатление, че услугите му се ползват от изданията на Иво Прокопиев, както и от неправителствени организации, близки до партиите „Продължаваме промяната“, „Зелено движение“, „Да, България“ и „Демократи за силна България“.

Според публикации Величков е имал проблем с удостоверяване на висшето си образование, но това изглежда не е пречило за назначаването му като съветник в политическите кабинети на трима вицепремиери и един министър-председател. 

По информация на "Гласове" Васил Величков има връзка със скандалите около машинното гласуване през последните години, с оглед сертифицирането на машините от Министерството на електронното управление. А и е видно, че Величков е имал крайната дума при определяне на политиките в сектора на електронното управление.

От показанията на главния секретар на МВР Живко Коцев се разбра, че като финансов министър Асен Василев изглежда е прилагал практиката - отказ от съгласуване на финансови обосновки на онези министри, които са му отказвали определени действия.

Според Коцев - Василев е бойкотирал проекти на МВР, защото Калин Стоянов отказвал да назначи за директор на ОДМВР-Хасково протеже на контрабандистите Марин и Стефан Димитрови, задържани с бившата вече шефка на митниците Петя Банкова.

Самата Банкова бе назначена за директор на агенция "Митници" през февруари от Асен Василев. През август 2023 г. Василев назначава Банкова за заместник-директор на митниците.

С какво се е занимавал докато е част от изпълнителната власт т.нар. „бизнес-ангел“ на „Капитал“ става ясно от показанията на Александър Йоловски. Именно според него - на 21 юли 2023 г., докато провеждат срещата в офиса на частната фирма на Величков, той и Божидар Божанов посочват на действащия по това време министър на електронното управление името на конкретна фирма, която трябва да печели поръчките от МЕУ. 

„В пряк текст ми се заяви от двамата, че занапред обществените поръчки трябва да бъдат печелени от „…“. Бяха категорични в това отношение. Величков беше категоричен, като каза, че не трябва „Информационно обслужване“ АД да доближава ДХЧО (Държавен хибриден частен облак)“, заявява бившият министър и допълва:

„разговорът ме притесни, тъй като беше пряка намеса в служебните ми задължения като министър и считах за напълно нереден, защото това което се искаше от мен противоречеше на закона и на вътрешните ми убеждения“.  

Пред прокуратурата Йоловски обръща внимание, че в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост е предвиден проект, по който за държавната администрация и за нуждите на националната сигурност, е предвидено разходването на сумата от 250 млн. лв.

„В контекста на разговора останах с убеждението, че Божанов и Величков искаха от мен поръчките, свързани с този проект да бъдат насочени към дружеството, което конкретно ми бяха посочили“, твърди още Александър Йоловски. 

Етап 2.0 – „финансов натиск“ 

През септември Йоловски решава да предприеме конкретни действия за подобряване на мониторинга на киберсигурността на държавата. За целта събира оферти, като срещу тази на „Информационно обслужване“ АД, която е на стойност 180 хиляди лв. за период от три години, получава още две от частни фирми, съответно за 3,6 млн. лв. и за 1,2 млн. лв.

Възлагането на проекта обаче започва да се бави от подчинената на министерството Агенция за информационна инфраструктура. Подозренията на министъра са, че това се прави умишлено от директора, който Йоловски определя за приближен до депутата Божидар Божанов. Това принуждава Йоловски да стартира стандартна процедура за приемане на решение на ниво Министерски съвет, което изисква съгласуване с другите министерства.

„Неофициално разбрах, че по всяка вероятност документът е блокиран на ниво кабинет на министъра на финансите“, заявява Йоловски. На практика министърът на финансите Асен Василев блокира работата по проекта, защото не одобрява неговото финансиране.

„Отказът от съгласуване си обясних с факта, че при стартирането на това междуведомствено съгласуване, вече бях освободил от длъжност изпълнителния директор Петров, поради секретен доклад, който съдържаше сериозни основания за освобождаването му“, сочи още Александър Йоловски и допълва:

„опасенията ми се оправдава, тъй като след освобождаването на Петров, по телефона ми се обади Божидар Божанов и ми заяви, че дори и да имам основания, не би приел да освобождавам самоволно без предварително съгласуване с него хора, които той е назначил“.  

Следва нова среща, организирана отново от началника на кабинета на Николай Денков – Иван Модев. Този път във формат – Йоловски, Божанов и Асен Василев. На срещата министърът на електронното управление настоява да сключи договори с държавното дружество „Информационно обслужване“ АД, но среща категоричната съпротива на Божанов, а Василев дава да се разбере, че няма да съгласува финансовата обосновка на МЕУ. 

В тази част на разпита Йоловски изразява притеснение както за себе си, така и за децата и съпругата му. „Искам да се осигури физическа охрана на мен и семейството ми. Притеснен съм и в момента, като давам показания и не знам какво се случва с тях“, заявява пред прокурор бившият министър. Даването на показания спира за около един час.  

Етап 3.0 – заплахата: „ти деца имаш ли…“ 

Разпитът на Александър Йоловски продължава с показания за срещата му със съпредседателя на „Продължаваме промяната“ и бивш премиер Кирил Петков. Тя се провежда на 2 октомври в нощно заведение на метри от дома на Петков на централната софийска улица „Шишман“. На срещата отново присъства и Божидар Божанов.

„С отчетливо ехидно агресивен тон, високомерно Кирил Петков ме попита как си позволявам да уволнявам хора, които са били назначени от Божидар Божанов. Кирил Петков ми каза, че ако искам да имам подкрепата на парламентарната група на двете партии – ПП и ДБ, трябва задължително да съгласувам с Божанов всичко, което правя като министър, включително важните стратегически въпроси, провеждането на обществени поръчки и всякакви процедури по възлагане“, заявява Йоловски и допълва:

„Казаното от него беше идентично с това, което ми беше наредено от Величков и Божанов в предишните разговори, а именно – че трябва да правя каквото и както ми кажат, включително и да ми подават фирмите, които да печелят поръчки в МИЕ и ИАИЕУ“. 

Бившият министър описва срещата си с Петков и Божанов като разпит, при който спрямо него е приложен метода на „тоягата и моркова“ – „ако слушам и изпълнявам, това което искат от мен, след като престана да бъда министър ще имам високоплатена работа в международна компания, а ако не изпълнявам нареденото от тях, ще има негативни последици за мен в служебен и личен план, а както се оказа и за семейството ми“.

Йоловски твърди, че Кирил Петков в прав текст го е питал: „Какви са професионалните ти планове?“, на което тогавашния министър отговорил, че няма притеснения, можел да отиде на борсата и да си намери работа в рамките на година.

„По този начин мислех, че ще дам да се разбере, че не могат да ме държат с това, че съм министър и им казах, че не ми е детската мечта да съм министър. След тези мои думи, тонът на разговора се промени, като Кирил Петков ме попита „Ти деца имаш ли?“ 

Половин година след като Йоловски е дал тези показания, не е ясно разпитани ли са вече Кирил Петков, Божидар Божанов, Васил Величков и останалите лица, посочени в показанията на бившия министър.

Знае се, че прокуратурата води разследване за престъпление по чл. 143 от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до 6 години, като има и утежняващи вината обстоятелства, ако се приеме, че заплахата е срещу длъжностно лице, в случая министър.  

От разпита на Йоловски възникват още няколко ключови въпроса – сезирана ли е Европейската прокуратурата? Това се налага, тъй като Йоловски твърди, че от него е искано разпределянето на средства по проект за четвъртък милиард, финансиран с европейски средства.

Другият важен въпрос, който се повдига – какви действия са предприети, освен срещу Кирил Петков, но и спрямо Божидар Божанов, с оглед заявеното от Йоловски, че е готов да даде конкретика по вече възложени обществени поръчки, сключени по времето, по което депутатът от ПП-ДБ е бил министър на електронното управление.  

Освен всичко дотук, висящ остава и още един въпрос – свидетелят Александър Йоловски вече не е министър, което означава, че вече не му се полага и охрана от НСО. Кой тогава ще охранява него и семейството му, особено, ако има основание да се смята, че отправената от Кирил Петков заплаха за сигурността им е актуална и към днешна дата…

Ето и протокола от разпита на Александър Йоловски:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук