Шефът на НДК Мирослав Боршош и съмишлениците му в управата на двореца брулят здраво ремонта започнал за предстоящото председателство на България на Евросъюза се установява от новите 28 милиона лева от хазната изляти, за да не се изложим пред чужденците, пише в . „Труд“.

В същото време изданието твърди, че на фирмата, спечелила търга за ремонта – „Галчев инженеринг“ не е платен и лев. Няма обяснение къде са потънали 10 млн. лв., които правителството е дало досега.

В четвъртък министерски съвет гласува допълнителните 28 млн. лв. за ремонта на НДК. Мирослав Боршош обаче настоявал в писмо до министъра за Българското председателство Лиляна Павлова да получи допълнителни 36 млн. лв.

Той представил и документация, но след анализ на искането, парите били орязани. В края на миналата година шефът на НДК твърдеше, че цялата реконструкция ще погълне 35 млн. лв.

На заседанието си правителството реши да вдигне с още 28 млн. лв. капитала на НДК. Миналата година той скочи със 17 млн. лв. и според Търговския регистър към момента е 393,155 млн. лв.

Боршош ще получи забавен транш от 7 млн. лв. (през 2016 г. правителството гласува 17 млн. лв., от които били преведени 10 млн. лв.). Обществената поръчка за ремонта на НДК ще се оскъпи и с други 6,5 млн. лв. и ще достигне 23,5 млн. лв. („Галчев инженеринг“ спечели търга с оферта за 16, 5 млн. лв.)

С 50 % се оскъпяват и доставките на конгресно-конферентна техника на „Динакорд – България“ ЕООД. Договорът за тях бе 3,9 млн. лв., а МС днес гласува още 1,5 млн. лв.

Други 12 млн. лв. ще отидат за изграждане на „Единна хомогенна глобална система за сигурност“. Предстои да бъде обявена обществена поръчка.

Лиляна Павлова призна, че досега такава система не е била предвидена. Пропуснато било и изграждането на пресцентър за 250 журналисти.

Любопитна подробност е, че „идейния проект за преустройство и адаптация на основната сграда на НДК“, както и „обобщените предварителни количествено-стойностни сметки“ бяха направени от наемателя на офис в НДК арх. Любомир Станиславов.

Той се оказа единствения участник в обществената поръчка за идейния проект. „Въпросния проект не е съгласуван с никого“. Така отговориха на въпрос от министерството на Лиляна Павлова. Затова не е странно, че изграждането на пресцентър въобще не е било предвидено.

Официалната версия за пропускането на пресцентъра е, че в първоначалната обществена поръчка не били ясни изискванията. Това няма как да е вярно, тъй като въпросните изисквания са еднакви за всички страни, които са поемали председателството на ЕС. Достатъчно е било само да ги поискаме, но тогава Боршош и компания едва ли биха имали основание да искат допълнителни милиони.

Няма да е изненада, ако до председателството шефът на НДК поиска още пари. Срокът за приключване на ремонта по договор бе до края на септември, но вече е удължен с месец.

При строгия пропускателен режим в НДК е много трудно за неканени журналисти да огледат на място къде и какво точно се работи по шумно пропагандираната, включително и с билбордове по булевардите „модернизация” на централната сграда.

Екип на „Труд” все пак успял да влезе в сградата, за да види как вървят ремонтите. Общото впечатление е за хаотична, некоординирана дейност по всички 10 етажа (включително и по двата подземни).

Специалисти коментираха, че сред разрушените подови настилки има и такива от мрамор и качествена керамика. На тяхно място се поставя еднотипен гранитогрес. Всичко е подчинено на идеята да се създаде представа за огромен ремонт, в който да се изхарчат повече пари.

В Зала 3 е подменен досегашният, специално внесен от чужбина алуминиев таван – италианско производство, който според архитекти, като визия и конструкция е актуален и в днешно време.

Реномираната фирма Armstrong – Cello и в момента оферира такъв таван с доставна цена 50 евро на кв.м.

Доводът, че подмяната е необходима заради подобряване на акустиката, е несъстоятелен според експерти – установено е, че залата е била в акустичните норми и не е имала проблеми в това отношение. Площта на тавана на същата зала е около 1500 кв.м. Източници коментираха, че сваленият вносен алуминий от тавана, както и от целия 6-ти етаж, е откаран на „вторични суровини”.

Странно е и решението за закриване на съществуващия VIP вход А-5, където изобилстваха ценни произведения от дърворезба и мозайки на български художници и дръзкото му обявяване за „Ново културно пространство” – с името Зала 42.

Излишно се ремонтират помещения, нямащи отношение към Председателството като фоайето на Зала 2. Там са положени гранитогресни плочки върху мраморна настилка, а коридорите на етажи -1 и -2 са с изкъртена подова настилка и некачествено боядисани стени.

Строежът на НДК е част от инициативите. за отбелязването на 1300 години от създаването на българската държава през 1981 г.

Проектирането е поверено на ателието на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов. Те са подпомогнати от главния архитект на София Владимир.

Роменски, арх. Стефан Стайнов – министър на архитектурата, проф. Милчо Брайнов, основен консултант по конструкцията на сградата. На арх. Атанас Агура и арх. Валентина Атанасова е възложено да проектират изграждането на околното пространство и парка.

Първата копка на Двореца на културата е направена на 25 май 1978 г. Строителството му поглъща 335 000 куб. м бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса. В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж. Първата колона в сградата е монтирана на 20 юли 1979 г., а последната (15-а) – на 25 март 1980 г. НДК е построен върху площ от 18 300 m2 и има обем 576 800 m3. Стойността на сградата е 120 млн. лв.

Най-голямата зала „Зала 1“ разполага с 3380 места. Сградата е разположена на 123 000 m2 площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива.

В НДК има 13 зали. Инициативата за създаване на голям културен център в София датира от средата на 70-те години на миналия век.

Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975 г. Тогава в зоната, оглеждана за строителство на НДК е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи. 

Източник: в. „Труд“