Изглежда отново отиваме на избори – кои по ред не знам, защото ме мързи да ги броя, както винаги ме е мързяло. Някои хора се зарадваха. Това са принципни и морални хора, но малко идеалисти.

Или прекалено много идеалисти. На мен също сърцето ми казва, че не бива да се правят безпринципни коалиции между политически формации, изповядващи несъвместими идеологии, но разумът този път вече е съгласен, че е по- добре клетата ни родина на има правителство, отколкото да няма. Това пише в свой коментар Иван Стамболов - Сула, цитиран от "Флагман".

Ето какво още казва той:

Защото функцията на министрите не е само да вдигат кухи лозунги по медиите, а си имат много ежедневна работа за вършене, скучна работа, неблагодарна работа, но работа, без която държавата не върви добре.

Миналата седмица преговорите между ГЕРБ, ДБ (без Промяната), БСП и ИТН стигнаха до момента, в който новата левица (ДБ) не хареса нито Борисов за премиер, макар че по-подготвен и по-подходящ от него очевАдно няма, нито Росен Желязков, нито пък министрите като комплект.

Същевременно не чух те да са предложили някого, но ако са, моля да ме извините. Тези техни капризи вече са дежа вю и започват да приличат на съзнателен саботаж. В чия полза обаче? Тук онези, които обичат да се изказват на латински, за да изглеждат по-културни, биха попитали: „Cui bono?“.

Да видим… Тези, които се радват, че преговорите се ПРОВАЛИХА, а не „прекратиха“, както им се иска да се казва на някои, не отчетоха, че тази и бездруго абсурдна ситуация вече е усложнена с още един елемент – Делян Пеевски. Българската политическа картина вече не е същата.

И не се попитаха защо Пеевски не прояви интерес към правителство в рамките на този парламент. Защото ако се бяха запитали, щяха лесно да стигнат до отговора, че при следващите избори Пеевски ще е втора сила и ще получи втория мандат. Така че неговият интерес е следващите избори да се случат колкото може по- скоро.

Пеевски е новият демон на демократичната общност. Той дори е по-зловещ от Борисов в техните очи. Но всъщност толкова ли е страшно Пеевски да влезе във властта и дори да я вземе? Може да е страшно, но не е нелогично. Съвсем нормално и закономерно е даже, защото е нормално едно общество да се ръководи от своя елит.

А кой е елитът на лишеното от аристокрация българско общество? Интелигенцията? Политическата класа? Нищо подобно. Интелигенцията е изолирана от взимането на важни решения, като й е оставено правото само да дава предложения, с които никой не се съобразява. Политическата класа пък е сведена до слепи изпълнители на нечия чужда воля, често без самата тя да знае чия точно. Това е волята на баснословните задкулисни играчи, които никой не е виждал, никой не е чувал и които не се тълпят глупашки в лъча на прожектора. Именно тези баснословни задкулисни фигури са истинският елит на нацията. Всяка нация си заслужава елита.

Всъщност не е така, защото това означава, че елитът идва някъде отвън и се стоварва върху нацията заслужено или незаслужено. По-точно е да се каже, че всяка нация ражда своя елит. Каквато нацията, такъв и елитът.

И доколкото нациите са до голяма степен изкуствено създадени, то и елитите често са уродливи. Прието е да се мисли, че естественият елит на дадена нация се състои от най- интелигентните, най-моралните, най-образованите и най-културните нейни представители. Защото също така е прието да се мисли, че целта на дадена нация е нейният материален просперитет и духовно усъвършенстване.

Ако целта беше друга, и елитът щеше да е друг. Ако целта беше, например, да се завладяват други нации, да им се взима храната и да им се обладават жените, тогава елитът щеше да се състои от най-яките и най-кръвожадните. През вековете българският национален елит е претърпял няколко отрицателни селекции, по-важните от които (без претенция за изчерпателност) са следните.

Говори се, че в най-дълбока българска древност, по време на Велика България, а може би и още по-рано, се принасяли човешки жертви на Тангра. И за да не се обиди божеството, тези жертви се избирали сред най-интелигентните и най-талантливите прабългари. Княз Борис-Покръстител избива до крак 52 знатни рода, отказали да приемат християнството.

Но да речем, че за това са си били виновни те и не е имало друг начин. Когато в края на 14 век падаме от турците, аристокрацията се разпилява. Някои са избити, други приемат исляма, а трети се смесват с простолюдието и забравят кои са. През следващите векове България на практика няма елит. Някакъв квазиелит се появява през Възраждането, но нивото му е читалищно.

За сравнение при падането под т.нар. „византийско робство“, Василий II не закача нито светския, нито духовния елит. Третото царство с всичките си недостатъци от Бай Ганьо до Александър Стамболийски, е глътка свеж въздух и в навечерието на Втората световна война можем да се похвалим с напълно адекватен елит, макар и в своята духовно- естетическа част да си пада леко окултен.

Предпоследната обратна селекция на елита е т.нар. „народен“ съд и последвалите репресии над „бившите хора“, които унищожават не само цвета на нацията, но и почти всичко що-годе годно.

И така зачеват сегашния елит с генезис в комунистическата Държавна сигурност. Казвам „предпоследната“ защото последната се извършва в момента. Не е кървава, но пък е не по-малко ефикасна в условията на развити комуникационни технологии и информационно общество, в което на огромни групи хора, които биха могли да станат елит, се отсича всеки достъп до каквато и да било публика, не се допускат до ключови позиции и нямат дори и теоретичен достъп до властта. В момента на просперитет може да се надява не талантливият, а политически коректният.

Към това трябва да прибавим и специфичният вкус на българския електорат, който винаги се е увличал по идиоти. Ето защо именно нашето мрачно задкулисие е естественият ни елит. Обаче не е толкова просто.

При по-внимателно вглеждане ще се окаже, че има два претендента за елит – автентичният, национален, малко грубоват и безпардонен елит от една страна и от друга – софистицираният глобален елит, който за огромно съжаление, у нас се представлява от хора като Кирил Петков, Асен Василев и техните съидейници.

Така че, скъпи сънародници, можете да разправяте каквото си искате, но българският избор е между Делян Пеевски и това, което стои зад него, и Кирил Петков и това, което стои зад него. Вие може да си въобразявате, че елитът е някакъв друг, но се лъжете. Естественият елит на България отдавна не съвпада със същинския елит, с истинския елит.

Може ли това да се преодолее? Може, разбира се, но не чрез избори през няколко месеца, водещи до появата на нови и нови идиоти, а чрез мъдро приемане на една обща политика върху най-малкия общ знаменател, която след няколко поколения ще превърне нашия същински елит в естествен. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.