Вицепремиерът Томислав Дончев, на старта на Кампанията на Радио К2 за дуално и професионално образование „Знам и мога, щастлив съм и богат!“, която се проведе на 9-ти май в Минно-Геоложки Университет . Ето какво каза Дончев:
 
Томислав Дончев: Ние имаме поне едно поколение след 90-те, което свързва успеха или само с далавери, или само с късмет, за съжаление! Ако има алгоритъм към успеха – това е образованието!

Ние много обичаме някой да инвестира в нов дом, в кола, в телефон и така нататък, но много рядко инвестираме там, където е най-необходимо – в себе си! Образованието е възможно най-добрата инвестиция в нас! Тази инвестиция ще ни се отплати многократно.
Образованието далеч не е приоритет само за преподавателите, лекторите, директорите и учениците. Това е тема, която би следвало да вълнува всички, да вълнува цялото общество. Аз няма да говоря като администратор. Ако трябваше да говоря като администратор, имам тук числа, имам таблици. Ако има един приоритет на това правителство, това е образованието!

Преходът от една сфера на образованието към друга много често позволява да влезете в новата сфера по-добре въоръжен отколкото другите. Приема се, че отличният специалист трябва да следва една линия на развитие, да се занимава само с една дисциплина. Човек трябва да си сменя професията. И един призив – хайде да не разсъждаваме за образованието като за нещо, което свършва на 25 години. Това не е сериозно. Човек се учи непрекъснато! Първата ни задача, ама най-първата, е да променим изобщо отношението към образованието. Това не е процес, който започва в детската градина и завършва, евентуално, с гимназията или университета.

Ако вие произвеждате нещо и искате да сте конкурентни на пазара, ако се изобретили нещо през миналата година, ще го продавате през тази и то ще е изцяло съобразено с нуждите на пазара. Ако предоставяте услуги, това, което предлагате днес е съобразено с нуждите на клиента ви днес.
Образованието е много по-дълбоки води – това, на което обучавате учениците или студентите днес, те ще го използват след 10 или 15 години. А всъщност, ако си говорим за ефектите и дефектите, много често се случва, когато обучаваме учениците или студентите днес не да ги обучаваме на неща дори от 15-20 години, а се предполага с тези знания и умения те да се справят след 15-20 години. И, после, не знам дали сте се замисляли какво ще стане, ако имаме 3 или 4 поколения, които изобщо не минават през никакъв образователен процес ? Никакъв! Това, дефакто, би означавало опитът на цялото човечество да изчезне, да се погуби. Изобщо, давали ли сте си сметка каква авантюра е да се опитаме за 12 или за 15 години да предадем на някого всичко, което човечеството е постигнало за няколко хилядолетия? Това е на ръба на невъзможното.