Още преди седмица „Блиц“ сигнализира, че скандалният оръжеен търговец Емилиян Гебрев, собственик на „Емко“, се опитва да открадне „Дунарит“, въпреки запорите на НАП и КОНПИ. Вчера търговският регистър официално отказа да впише решения на общото събрание на „Дунарит“, взето от мнимите акционери Емилиян Гебрев и фирма „Емко“. Явно в България все пак има закони – дори и за най- богатите хора в страната, какъвто несъмнено е оръжейния търговец Гебрев.
В България обаче хора като Гебрев си мислят, че законите не са за тях, те са за другите, за малките, обикновени хора. За Гебрев законите не важат, след като си е повярвал, че съдебните запори на НАП и КОНПИ няма да му попречат да придобие запорираните акции от апетитното предприятие „Дунарит“, останало под контрола на Цветан Василев след фалита на „КТБ“.

Всяко действие си има предистория. Каква е предисторията на Гебрев, дала му „самочувствието“ да не се съобразява със законите. Отговорът е един – многото пари спечелени от Гебрев от тоталното му влияние върху държавните оръжейни дружества години наред.

Както всички големи в оръжейния бизнес, така и Гебрев започва кариерата си в държавната „Кинтекс“. След като напуска, години по-късно отново „Кинтекс“ ще даде на Гебрев стремителен възход. През управлението на приятелски настроените към него директори на държавната фирма, Гебрев успява да си осигури най-добрите чуждестранни поръчки, за стотици милиони долари. Гебрев няма нито необходимото производство, нито капацитетът на притежаваното от него „Емко“ му позволява да се справи с конкуренцията на големите в бранша, като държавната „ВМЗ“, гр.Сопот например. Но именно Гебрев получава най- сериозните договори, а „ВМЗ“ – нищо, държавният завод услужливо дори не участва в поръчките.

И така години наред през Гебрев преминават десетки договори за Индия, за Алжир и други африкански държави, в които българското военно производство е добре познато и се цени. Да цени се, но „Кинтекс“. За самия Гебрев никой не е чувал, но това не е толкова важно, когато имаш влиянието да осигуриш „Кинтекс“ да работи за теб, а не за държавата. Така Гебрев богатее, а държавата обеднява. Позната родна история. Дори и сега бившият дългогодишен директор на „Кинтекс“ Антон Салджийски продължава неофициално да обслужва интересите на търговеца, след като му е предоставил всички контакти на държавната фирма задграница. И не само Салджийски, ами преди него директора Петър Караангелов.  

Защо години наред почти всички големи задгранични договори с „Кинтекс“ се обслужват от Гебрев и „Емко“, въпреки че държавното „ВМЗ“ произвежда същите боеприпаси и има значително по-големи мощности. Само един пример – през 2016г. е сключен договор с Индия за неуправляеми реактивни снаряди на обща стойност 150 млн. долара, като страна по договора е „Кинтекс“ (индийците настояват да си партнират с държавното дружество), но изпълнител по договора е „Емко“, а не държавата, въпреки че същият снаряд се произвежда и от „ВМЗ“. Абсурдно е държавният търговец „Кинтекс“ да не работи с държавния производител „ВМЗ“, дори повече – дори да не го кани за участие в процедурите. Но пък кани и работи с Гебрев. Защо?

На този въпрос все още никой не е потърсил отговора. Публична тайна в средите на оръжейните търговци е, че скандалният търговец основно изкупува стара и излязла от употреба продукция, после я пребоядисва и рециклира, а след това я продава за нова. Така разходите са минимални, а печалбите огромни. Публична тайна е също, че Гебрев години наред използва държавните военни складове, като не плаща наем и трупа дългове към министерство на отбраната. Че скандалният оръжейник има хора навсякъде, от териториалните служби на „КОС“, та до Междуведомствената комисия, която осъществява контрол върху оръжейния бизнес в страна.   

Няма отговор и на въпроса, защо „Емко“ години наред почти единствен доставя за държавната военна индустрия основни суровини, заставайки на входа на редица предприятия, включително и на „ВМЗ“. Така „монополистът“ държи в шах управлението на държавните предприятия – контролира доставките на суровини и задължава предприятията към свои фирми. Ако държавното предприятие реши да преразгледа отношението си към Гебрев, току-виж същият му спре суровините за производство, или му събере принудително задълженията, които предприятието е натрупало под благосклонният преди това поглед на основния си „доставчик“. Симбиоза от рода – аз на тебе, ти два и три пъти повече на мен.   

Защо Гебрев се прицели в „Дунарит“, след като много добре знае, че предприятието е финансирано с пари на фалиралата „КТБ“. Вече почти три години Василев използва „Дунарит“ като касичка, чрез която си осигурява луксозния живот в Белград и парите, необходими за финансиране на кохортата от придворни журналисти, медии и лобисти.

Схемата е проста, вместо в български банки част от приходите на завода постъпват по сметки в Румъния, а от там парите се теглят от пълномощници на сметките и се носят в Белград. Все пак Василев не може да банкира, на него му трябва кеш. Тази схема се изпълнява с участието на верните на Василев хора в „Дунарит“ – изпълнителния директор Кръстю Кръстев и председателят на съвета Никола Киров. Двамата участват и в опита на Емилиян Гебрев да придобие запорираните акции, знаейки за наложения съдебен запор на КОНПИ. И двамата разписват документи, заедно с управителя на дружеството продавач „Кемира“ Асен Бабански, също верен човек на Василев. Когато говорим за кражба на активите на „КТБ“, няма по нагледен пример от този - да си прехвърлиш запорираните от КОНПИ акции от капитала на „Дунарит“. Запорирани по основното дело на комисията срещу Цветан Василев.

Явно между Василев и Гебрев има договорка от вида на тази с белгийския „бизнесмен“ Пиер Луврие или с руснака Дмитрий Косарев. Василев пак прехвърля уж не неговите, а на „КТБ“ активи. Нали така твърдеше някога, че активите били на банката. Само че Василев ги продава, а не синдиците. И парите влизат в джоба на Василев, а не на Фонда за гарантиране на влоговете.
Ако пак има глашатаи, които да повтарят мантрата, че някой краде активите на „КТБ“, да видят случилото се с „Дунарит“. Не някой, а Василев, но този път в комбина с Емилиян Гебрев.