От първи изобличител на пирамидата „КТБ“, вече повече от две години Иво Прокопиев искрено и лично защитава издирвания от Интерпол Цветан Василев. Обединява ги общият им враг - прокуратурата, както и фактът, че и двамата са обвиняеми за извършени тежки престъпления. 
От дългите списъци на свързани с Василев фирми-бушони, публикувани до 2014г. в „Капитал“, чрез които фирми потънаха над 5 млрд. лв. от парите на вложителите в банката, вече нищо не остана. Напротив, през ден се публикуват хвалебствени статии, ту за някой свързан с Василев „бизнесмен“ като Гриша Ганчев, отмъкнал „Петрол“ без пари, въпреки дълговете му от над 400 млн. лв. към КТБ, или за поредната схема за източване, организирана от бившия собственик на банката, представяна от „Капитал“ като успешен „бизнес-модел“.

Наскоро дори кумецът на Василев – Георги Георгиев, беше лустросан от “Капитал” и представен едва ли не като честен фирмаджия, теглил кредит от КТБ, за да „модернизира“ „Интерхотел“ - Велико Търново, въпреки че всъщност свързани с Георгиев фирми, по разпореждане на Василев, са засмукали близо 67 милиона лева от парите на вложителите. Да, може би това наистина е хубав „бизнес“ според „Капитал“ – да отмъкнеш десетки милиони по роднинска линия, да водиш луксозен живот по яхти и екзотични дестинации и накрая да не върнеш нищо на изгорелите депозанти.

Разбира се, дежурно се оплюват, както синдиците на КТБ, позволяващи си да завеждат дела за връщане на активите в масата на несъстоятелността и осуетяващи схемите на Василев и подставените му лица, така и другите общи „врагове“ на двамата олигарси. 

Сутрешното “интервю” на Жени Марчева с Прокопиев, в превърналата се също в медийна бухалка телевизия bTV, не направи изключение. В нескопосан опит да иронизира усилията на прокуратурата в разплитането на “модела КТБ” разградския бизнесмен стигна до там да твърди, че всъщност дупката в КТБ била едва ли не създадена от “инвестиционни грешки” и “липса на качествен риск мениджмънт”, а същевременно нито дума не беше изречена от него за стотиците създадени от Василев фирми-бушони, управлявани от секретарките, охранителите и шофьорите на фараона, усвоили без никакви обезпечения милиарди от парите на банката. Прокопиев сигурно горко съжалява, че до 2014 г. “Капитал” надълго и нашироко публикуваше именно имената на тези фирми и смяташе по страниците на изданието завлечените от Василев средства.

Иначе нищо не би му попречило сега убедено и директно да твърди, че Василев е напълно невинен. Вместо това, виновна според него е отново прокуратурата, която не била направила нищо, за да разкрие истинските виновници за краха на банката, а избирателно била включила в обвинителния акт само определени лица. Която глупост дойде в повече дори за самата Марчева. 

А в какво точно качество Прокопиев отново беше поканен да морализаторства в най-гледаното телевизионно време, така и не стана ясно. Може би в качеството му на обвиняем за аферата с акциите на ЕВН или заради криминалната приватизация на “Каолин”? Или пък заради усвояването от фирми на Прокопиев на 100 млн. лв. от парите на пенсионерите във фонд “Доверие”, вложени в соларните му паркове? Да, сигурно именно заради тези “високоморални” негови “дейности”, обяснимо стимулиращи го да дискредитира държавното обвинение, същевременно защитавайки новия си приятел Цветан Василев.

Всъщност стенограмите АРГО добре разкриха целия механизъм за медийно и политическо влияние, създадено от грантово зависимия кръжец на Прокопиев и присъдружните му пионки от журналисти, социолози, политолози и провалени политически проекти. Така че обществото ни вече не може да бъде заблудено, че очевидно за скандалния бизнесмен и изданията му е много по-лесно да изкривиш истината и перфидно да се биеш в гърдите колко си „морален“, докато всъщност изпълняваш поредната поръчка.

Дали на “Америка за България” и Джордж Сорос, или пък на Цветан Василев – няма никакво значение. А ако и някои от кредитираните от КТБ фирми, отмъкнати след затварянето на банката от Василев и "съдружниците" му, като Гриша Ганчев и Емилиян Гебрев, вероятно финансират медийните ти бухалки "Капитал" и "Дневник", още по-добре.