Парламентът нанесе тежък удар по схемите на имотната мафия и недобросъвестните кредитори, като прие мащабни промени в Закона за международния търговски арбитраж. Новите правила дават на министъра на правосъдието правомощието да заличава арбитражи при "системни тежки нарушения", въвеждат строги изисквания и солени глоби, и слагат край на практиката решения да се взимат от случайни лица в ущърб на граждани и фирми.
„С тези промени бяха прерязани опитите да се използват арбитражите от имотната мафия“, заяви правосъдният министър Георги Георгиев след гласуването, като благодари на депутатите за мащабната реформа.
Публичен регистър и право на заличаване
Централен елемент на реформата е създаването на публичен регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието. Само вписаните в него институции ще имат право да правораздават. За да попадне в регистъра, всеки арбитраж трябва да отговаря на ясни изисквания:
-Да има ясни правила, тарифа за таксите и списък с арбитри.
-Да поддържа офис, деловодство, архив и работеща интернет страница.
-Членовете на управителните му органи и самите арбитри да отговарят на новите законови критерии.
Ключово правомощие получава правосъдният министър, който вече ще може да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при констатирани системни и тежки нарушения.
Кой ще може да бъде арбитър?
Слага се край на възможността спор за хиляди или милиони левове да се решава от лица без необходимата квалификация и морал. Според новите текстове, арбитър може да бъде само дееспособен гражданин, който:
-Няма присъда за умишлено престъпление (независимо от реабилитацията).
-Има висше образование и минимум 8 години професионален стаж.
-Не е в производство по несъстоятелност и не е осъждан за банкрут.
-Притежава високи морални качества.
Солени глоби и нищожни решения
Законът въвежда строги санкции за нарушения. Арбитър, който постанови решение по спор, който не е от компетенцията на арбитраж (например потребителски спорове), ще се наказва с глоба от 1000 до 5000 лв., а самият арбитражен съд – с имуществена санкция от 5000 до 25 000 лв. При повторно нарушение санкциите скачат тройно.
Освен това, арбитражното решение ще се смята за нищожно (все едно не съществува), ако е постановено от невписан в регистъра арбитраж или по спор, който не подлежи на арбитражно решаване. Тази нищожност ще може да бъде прогласена безсрочно от Върховния касационен съд (ВКС).
Прозрачност и контрол
Всеки арбитраж вече е длъжен да поддържа деловодство и в електронна форма, като за всяко дело се води електронно досие. Достъп до тези досиета ще имат страните по делото, съдът, министърът на правосъдието и Инспекторатът към него, който ще може да извършва и случайни проверки. Това слага край на практиката арбитражни дела да се водят "на тъмно".
