Македония трябва да постави пред София въпроса за македонското малцинство в България, се казва в материал на македонския вестник “Дневник”.
Вече е напълно ясно, че преговорите /на Македония/ с Гърция за употребата на името на нашата държава завършват без успех. Това, че керванът на преговорите все още по инерция се движи по релацията Ню Йорк – Атина – Скопие, не означава нищо. Срещите и преговорите с посредничеството на Матю Нимиц сега имат само формален характер и от ден на ден стават все по-проблематични и с все повече нерешими въпроси. Десните правителства от двете страни на границата няма да могат да решат проблема. По-точно те не искат да решат проблема, те искат /всяко по свои причини/ да го използват, за да постигнат други, вътрешни цели. Това се казва в материала, публикуван в “Дневник”.
Правителството прави това, за да избегне интегрирането на Македония в ЕС, което очевидно не е и неговото политическо намерение. Вместо да настоява да не се разширяват темите, по които се преговаря, а проблемът с името да се затвори час по-скоро за двустранно удовлетворение, правителството постоянно разширява преговорите с други условия, които не са свързани директно с името на държавата – имуществени, за статута, малцинствени, исторически и други, а през последните дни дори и с религиозни въпроси. Изглежда колкото повече писма пише премиерът /Никола Груевски/, толкова повече идеи му идват. Всяка седмица по едно ново писъмце до някой държавник. Ясно е, че това няма да мине току-така и че преговорите ще изпаднат в още по-дълбока и по-сериозна, ако не е окончателна криза. Решение на хоризонта не се вижда, приемането на Македония в ЕС и НАТО остава за някои далечно бъдеще. Така и всички ние ставаме хора за през някое далечно бъдеще.

Летните писма на македонския премиер обаче до почти целия световен елит по няколкото открити въпроса между Македония и Гърция поставят и някои други, много по-интересни въпроси за “вътрешна употреба”. Единият въпрос е дали тези писма ще спрат или ще продължат. Вторият въпрос е до кого по света ще бъдат изпращани. Третият и може би най-важният въпрос е дали премиерът ще изпрати писма и за ситуацията със статута, имотите, малцинствените права и религията и в някои други съседни държави, с които имаме същите проблеми. ВМРО-ДПМНЕ отдавна има проблем с неравноправното третиране на македонското малцинство в съседните страни. Голямо бреме за тази партия е нейното отношение по времето на техния бивш лидер. По онова време голямата част от настоящото ръководство на партията беше на високи позиции в партията или в неговия бивш правителствен кабинет и мълчеше. Когато тази партия е в опозиция, тяхната политика е техен вътрешен въпрос, но сега, когато е на власт, тяхната политика е въпрос на нацията като цяло. Затова трябва ясно да се попитат дали по същата тема, същите писма с подобно съдържание смятат да изпратят и до правителството в София за въпроса за македонското малцинство в България, а след това подобни писма с оплаквания и до ЕС, ООН, НАТО и т.н. Ако тази политика на изпращане на писма от страна на правителството на ВМРО-ДПМНЕ приключи само с Гърция, ще трябва да бъдат поставени някои неприятни въпроси. Сега вече няма избор. Писмата трябва да се изпратят и за пакета въпроси, свързани с положението на македонското малцинство в България, а във връзка с църковните въпроси и признаването на Македонската православна църква и до България, Сърбия, Русия, Румъния и други.
В края на февруари 1999 г. председателят на ВМРО-ДПМНЕ Любчо Георгиевски в качеството си на премиер на Македония посети България. При това негово първо официално посещение в София той беше начело на македонска делегация с намерението да бъдат подписани междудържавни договори. Това и беше направено. Но на 22 февруари той лично подписа и още един необявен предварително документ, който всъщност беше съвместна декларация на двамата премиери, съдържаща 11 точки. Десет от точките в декларацията се отнасят до “двете страни, подписали декларацията”, но четвъртият параграф от последната 11-а точка е едностранен и се отнася само за Македония. Изненадващо и безпринципно този текст гласи: “Република Македония заявява, че нищо от нейната конституция не може и не бива да се тълкува, че представлява или някога ще представлява основа за намеса на Република Македония във вътрешните работи на Република България с цел да се защити статутът и правата на лица, които не са граждани на Република Македония”. Напълно ясно е от какво в онзи момент се отказа правителството на ВМРО-ДПМНЕ в отношенията с България. Това остави тежко историческо бреме върху тази партия и нейната национална политика. Сега, почти десетина години по-късно, ВМРО-ДПМНЕ изпрати писма, с които не се отказва от тези права в отношенията си с Гърция. Тази стъпка беше посрещната с одобрение от мнозина в Македония. Какво обаче по-нататък? Сега внасянето на равновесие и интегрално третиране на проблема с македонското малцинство е необходима крачка. Всяко друго оправдание ще трябва да се тълкува като съзнателно изоставяне на идеите от летните писма на премиера в полза на България. Премиерът и неговата партия ще трябва да решат – или ще се поставят във формална защита на македонското малцинство навсякъде, където то живее, или само в защита на нашето малцинство в Гърция. От техните бъдещи стъпки отговорът ще произтече сам, заключава авторът. /БЛИЦ